1 Н а рассвете того дня погибнет царь Израиля. Любовь Бога к Израилю – Когда Израиль был ребенком, Я любил его, и из Египта призвал Я сына Моего.

Когато Израел беше младенец, тогава го възлюбих и от Египет повиках сина Си.

2 Н о чем больше Я звал израильтян, тем дальше они уходили от Меня. Они приносили жертвы Баалам и благовония идолам.

Колкото повече ги викаха пророците, толкова повече те се оттегляха от тях; жертваха на ваалимите и кадяха на ваяните идоли.

3 Э то Я научил Ефрема ходить, держа его за руки, а он не осознавал, что Я был и Тем, Кто исцелял его.

При това Аз научих Ефрем да ходи, като го хващах за мишците му; но не познаваха, че Аз ги лекувам.

4 Я вел их узами любви и человеческой доброты. Я снял ярмо с их шеи и склонился, чтобы накормить их.

Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов и бях за тях като онези, които изваждат хомота от челюстите им, и сложих храна пред тях.

5 Н е вернутся ли они в Египет и не будет ли Ассирия править ими из-за того, что они отказались покаяться?

Той няма да се върне в Египетската земя, а асириецът ще му бъде цар; защото отказаха да се обърнат към Мене.

6 М ечи засверкают в их городах, разрушат затворы их ворот и положат конец их планам.

Меч ще свирепее против градовете му и ще довърши силите му, и ще ги унищожи. Поради собствените им намерения

7 М ой народ склонен к тому, чтобы отворачиваться от Меня. Хотя пророки и призывают его к Всевышнему, никто не превозносит Его.

народът Ми решително отстъпва от Мен; ако и да ги призовават пророците да гледат към Всевишния, пак никой не се старае да се изправи.

8 К ак Я могу оставить тебя, Ефрем? Как Я могу предать тебя, Израиль? Могу ли поступить с тобой как с Адмой? Могу ли Я сделать тебе то, что Цевоиму? Мое сердце переменилось, пробудилась во Мне жалость.

Как да те предам, Ефреме? Как да те изоставя, Израелю? Как да те направя като Адма? Как да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, милосърдието Ми се запали.

9 Я не поступлю по ярости Своего гнева, не разрушу Ефрема снова, потому что Я – Бог, а не человек, Святой среди тебя. Я не приду в гневе.

Няма да изпълня намерението на пламенния Си гняв, няма пак да изтребя Ефрем; защото Аз съм Бог, а не човек - Святият сред теб, и няма да дойда при тебе с гняв.

10 О ни последуют за Мной, Я зарычу, как лев. Когда Я зарычу, Мои дети в трепете придут с запада.

Те ще ходят след Господа, Който ще реве като лъв; а когато изреве, тогава децата ще бързат да дойдат от запад.

11 О ни вернутся из Египта, трепеща как птицы, из Ассирии – как голуби. Я поселю их в их жилищах, – возвещает Господь. Израиль похож на своего праотца

Ще бързат да дойдат от Египет като птица и от Асирийската земя - като гълъб; и ще ги настаня пак в къщите им, казва Господ. Неверността и наказанието на Ефрем

12 Е фрем окружил Меня ложью, а дом Израилев обманом, и Иуда сильно противится Богу, и даже верному Святому.

Ефрем Ме обкръжава с лъжи и Израелевият дом - с измама; и Юда още се колебае спрямо Бога, спрямо Святия, Който е верен.