1 Т огда Иов ответил:

А Йов отговори:

2 – О как бессильному ты помог! Как мышцу слабого поддержал!

Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!

3 К ак посоветовал ты немудрому! И как во всей полноте явил знание!

Как си съветвал онзи, който няма мъдрост! И какъв здрав разум си изсипал!

4 К то помог тебе сказать эти слова? Чей дух говорил твоими устами?

Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал?

5 П ризраков охватила дрожь, трепещут подземные воды и их обитатели.

Пред Него мъртвите треперят - под водите и обитателите им.

6 М ир мертвых обнажен перед Богом, и покрова нет Погибели.

Преизподнята е гола пред Него и Авадон няма покрив.

7 Р аспростер Он север над пустотой; ни на чем Он подвесил землю.

Простира севера върху празния простор; окачва земята на нищо.

8 З аключает Он воду в тучи Свои, но тучи под ее весом не рвутся.

Връзва водите в облаците Си; но облакът под тях не се разтваря.

9 О н закрывает престол Свой, застлав его облаком Своим.

Покрива лицето на престола Си, като простира облака Си върху него.

10 Н ачертил Он круг над гладью вод, как границу света и тьмы.

Обиколил е водите с граница чак до краищата на светлината и тъмнината.

11 С толпы небес дрожат, в ужасе перед Его грозой.

Небесните стълбове треперят и се ужасяват от смъмрянето Му.

12 С илой Своей Он волнует море, разумом Своим Он поражает Раав.

Развълнува морето със силата Си; и с разума Си поразява Рахав.

13 О т Его дыхания ясны небеса, и скользящую змею пронзает Его рука.

Чрез духа Си украсява небесата; ръката Му пробожда бягащия змей.

14 И это лишь часть Его дел; только слабый шепот о Нем мы слышим! А гром Его мощи кто уяснит?

Ето, тези са само краищата на пътищата Му; и колко малко шепот ни дават да чуем за Него! А гърма на силата Му кой може да разбере?