Деяния 7 ~ Деяния 7

picture

1 З атем первосвященник спросил Стефана: – Это так?

Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?

2 С тефан ответил: – Братья и отцы! Выслушайте меня. Бог славы явился нашему праотцу Аврааму, когда он жил еще в Месопотамии – до того, как он поселился в Харране.

А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза:

3 « Оставь свою страну и своих родственников, – сказал Он ему, – и иди в землю, которую Я тебе укажу».

"Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа."

4 А враам покинул страну халдеев и поселился в Харране. Оттуда, после смерти его отца, Бог переселил Авраама в страну, в которой вы сейчас живете.

Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.

5 О н не дал ему здесь никакого наследия, не дал земли даже на ширину ступни. Но Бог обещал дать эту землю во владение ему и его потомству, хотя в то время у Авраама не было ребенка.

И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.

6 Б ог говорил ему: «Твои потомки будут странниками в чужой земле; они будут обращены в рабство и будут терпеть зло четыреста лет.

И Бог му говорѝ, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7 Н о Я накажу народ, поработивший их, – сказал Бог, – и тогда они выйдут оттуда и будут служить Мне на этом месте».

Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.

8 З атем Он дал Аврааму завет обрезания. Авраам стал отцом Исаака и обрезал его на восьмой день после рождения, Исаак же стал отцом Иакова, а Иаков – двенадцати патриархов.

И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков - дванадесетте патриарси.

9 П атриархи из зависти к Иосифу продали его в Египет. Но Бог был с ним

А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него

10 и избавил его от всех бед. Он дал Иосифу мудрость и помог ему заслужить расположение фараона, царя Египта. Тот сделал Иосифа правителем всего Египта и всего своего дома.

и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар - Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11 З атем во всем Египте и в Ханаане начался голод и великое бедствие, и наши праотцы не могли найти пищи.

И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12 К огда Иаков услышал о том, что в Египте есть зерно, он послал туда наших праотцев в первый раз.

А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни;

13 К огда они пришли во второй раз, Иосиф открылся своим братьям, и фараон узнал о родственниках Иосифа.

и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон.

14 П осле этого Иосиф послал за своим отцом Иаковом и за всеми своими родственниками, которых насчитывалось семьдесят пять человек.

Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души.

15 И аков пришел в Египет, где умерли и он, и наши праотцы.

И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни;

16 Т ела их были перенесены в Шехем и положены в могильную пещеру, которую Авраам купил за серебро у сыновей Хамора в Шехеме.

и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор.

17 П о мере того как приближалось время исполнения обещаний, данных Богом Аврааму, возрастала численность нашего народа в Египте.

А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет,

18 Т ак продолжалось, пока в Египте не начал править другой царь, который не знал Иосифа.

докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.

19 О н притеснял наших предков, действуя с коварством против нашего народа: он заставлял их выбрасывать новорожденных младенцев, чтобы те умирали.

Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи.

20 В это время родился Моисей, прекрасный перед Богом. Три месяца его вскармливали в отцовском доме,

В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21 а когда вынуждены были расстаться с ним, его подобрала дочь фараона и воспитала, как своего собственного сына.

И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22 М оисей был научен всей египетской мудрости; он был силен и в слове, и в деле.

И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело.

23 К огда ему было сорок лет, он решил навестить своих братьев израильтян.

А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израелтяните.

24 У видев, что одного из них обижает египтянин, он вступился и отомстил, убив обидчика.

И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина,

25 М оисей думал, его братья поймут, что Бог через него дает им избавление, но они не поняли.

като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26 Н а следующий день Моисей увидел, как двое израильтян дерутся. Он попытался помирить их. «Вы же братья, – говорил он, – зачем вы обижаете друг друга?»

На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг?

27 Т огда обидчик оттолкнул Моисея и сказал: «Кто поставил тебя начальником и судьей над нами?

А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 И ли ты хочешь убить и меня, как вчера убил египтянина?»

И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?

29 У слышав такие слова, Моисей бежал и поселился в мадианской земле как чужеземец. Там у него родились два сына.

Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина.

30 Ч ерез сорок лет Моисею явился Ангел в пламени горящего тернового куста в пустыне, недалеко от горы Синай.

И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст.

31 М оисей был поражен, когда это увидел. Он подошел ближе, чтобы лучше рассмотреть, и услышал голос Господа:

А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:

32 « Я Бог твоих отцов, Бог Авраама, Исаака и Иакова». Моисей дрожал от страха и не решался поднять глаз.

"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов." И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 Г осподь сказал ему: «Сними свою обувь, потому что место, на котором ты стоишь, – святая земля.

И Господ му каза: "Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.

34 Я увидел угнетение Моего народа в Египте и услышал их стоны. Я сошел, чтобы освободить их. А теперь иди, Я посылаю тебя в Египет».

Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет."

35 Т ого самого Моисея, которого они отвергли и о котором говорили: «Кто поставил тебя начальником и судьей?» – Бог посылал теперь как вождя и избавителя через Ангела, Который явился ему в терновом кусте.

Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител.

36 М оисей вывел их из Египта, совершая чудеса и знамения в Египте, у Красного моря и в пустыне на протяжении сорока лет.

Той ги изведе, като вършѝ чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години.

37 Э тот же самый Моисей сказал израильтянам: «Из ваших же братьев Бог поставит вам Пророка подобного мне».

Този е същият Моисей, който каза на израелтяните: "Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене."

38 О н, Моисей, – тот самый человек, который был с народом Израиля, собранным в пустыне; он был там с Ангелом, Который говорил с ним на горе Синай, и с нашими отцами. Он принял живые слова, чтобы передать их нам.

Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;

39 Н аши отцы, однако, отказались повиноваться ему, но отвергли его и захотели вернуться в Египет.

когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,

40 О ни сказали Аарону: «Сделай нам богов, которые пойдут перед нами, потому что мы не знаем, что приключилось с этим Моисеем, выведшим нас из Египта».

като казаха на Аарон: "Направѝ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана."

41 В те дни они сделали золотого тельца, принесли этому идолу жертву и радовались делу своих рук.

И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили.

42 Б ог же отвернулся от них и оставил их поклоняться небесным телам, как об этом написано в книге пророков: «Приносили ли вы Мне заклания и жертвы в течение сорока лет в пустыне, дом Израиля?

Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: "Доме Израелев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?

43 В ы взяли с собой шатер Молоха, звезду вашего бога Ремфана и изображения, которые вы сделали для поклонения. Поэтому Я пошлю вас в плен дальше Вавилона».

Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон."

44 У наших отцов в пустыне была скиния свидетельства, сделанная согласно указаниям, которые Бог дал Моисею, и по образцу, который увидел Моисей.

Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял;

45 П олучив эту скинию, наши отцы, под предводительством Иисуса Навина, внесли ее во владения народов, которых Бог изгнал перед ними. И так было до времен царствования Давида,

която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,

46 к оторый был любим Богом и просил у Него позволения найти жилище для Бога Иакова.

който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47 О днако дом Ему построил Соломон.

А Соломон Му построи дом.

48 Н о Всевышний не живет в домах, построенных людьми. Пророк говорит об этом:

Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

49 « Небеса – престол Мой, и земля – подножие ног Моих! Какой вы можете построить Мне дом? – говорит Господь. – Где может быть место отдыха для Меня?

"Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене - казва Господ, - или какво е мястото за Моя покой?

50 Р азве не Моей рукой все это сотворено?»

Не направи ли Моята ръка всичко това?"

51 В ы – упрямый народ с необрезанными сердцами и ушами! Вы всегда противитесь Святому Духу, как и ваши отцы!

Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

52 К ого из пророков ваши отцы не преследовали? Они убили тех, кто предсказывал пришествие Праведного, предателями и убийцами Которого стали теперь вы!

Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци,

53 П риняв Закон, переданный вам через ангелов, вы не соблюли его. Убийство Стефана

вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте. Убиването на Стефан с камъни

54 У слышав это, они пришли в ярость и начали скрежетать зубами от злости на Стефана.

А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него.

55 С тефан же, исполненный Святого Духа, поднял глаза к небу и увидел славу Божью и Иисуса, стоящего по правую руку от Бога.

А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога;

56 Смотрите, – сказал он, – я вижу открытые небеса и Сына Человеческого, стоящего по правую руку от Бога!

и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.

57 Т огда они все вместе, заткнув уши, с громким криком бросились на него.

Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.

58 О ни выволокли Стефана за пределы города и стали бросать в него камни. Свидетели обвинения оставили свои плащи у ног молодого человека, по имени Савл.

И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел.

59 К огда они бросали в Стефана камни, тот молился: – Господь Иисус, прими дух мой!

И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми.

60 П отом он пал на колени и громко воскликнул: – Господи, не наказывай их за этот грех! С этими словами он умер.

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.