1 У Тебя, Господи, я ищу прибежище. Не дай мне быть постыженным никогда; по Своей праведности спаси меня!

(По слав. 30.) За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да не се посрамя до века; избави ме според правдата Си.

2 У слышь меня и поспеши избавить. Будь мне скалой и прибежищем, надежной крепостью, чтобы меня спасти в ней.

Приклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш; бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

3 Т ы моя скала и крепость; ради Имени Своего веди меня и направляй.

Защото Ти си моя канара и крепост; затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай.

4 В ысвободи меня из сети, которую расставили для меня, ведь Ты мое прибежище.

Измъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене, защото Ти си моя крепост.

5 В Твои руки я отдаю мой дух; избавь меня, Господи, Боже истины.

В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи, Боже на истината.

6 Н енавижу тех, кто ничтожных идолов чтит, я на Господа уповаю.

Мразя онези, които почитат суетните идоли; а аз уповавам на Господа.

7 Я возрадуюсь и возликую о Твоей милости, потому что Ты горе мое увидел и узнал о скорби моей души.

Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост, защото Ти си видял неволята ми, познал си утесненията на душата ми

8 Т ы не отдал меня врагу, но поставил меня на просторном месте.

и не си ме затворил в ръката на неприятеля; поставил си краката ми на широко.

9 М не трудно, Господи! Помилуй меня! Ослабли от скорби мои глаза, душа моя и тело мое.

Смили се над мене, Господи, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми.

10 В скорби кончается моя жизнь и годы мои в стенаниях. Сила моя иссякла из-за моих грехов, и кости мои иссохли.

Защото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки; поради престъплението ми отслабна силата ми и костите ми изнемощяха.

11 И з-за cвоих врагов я в презрении у соседей, поношением стал я для моих друзей, кто увидит меня на улице – убегает.

На всичките си противници станах за укор, а най-вече на ближните си, и за плашило на познайниците си; онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

12 Я забыт ими, словно мертвый; я – как сосуд разбитый.

Като някой умрял бях забравен от сърцето на всички; станах като счупен съд;

13 С лышу я клевету от многих; ужас со всех сторон. Они сговариваются против меня: замышляют отнять у меня жизнь.

защото съм чул клеветите на мнозина; отвсякъде страх, като се наговаряха против мен и намислиха да отнемат живота ми.

14 Н а Тебя, Господи, надеюсь! Я говорю: «Ты мой Бог!»

Но аз на Теб уповавах, Господи; казах: Ти си Бог мой.

15 В Твоей руке мои дни; избавь меня от врагов и от тех, кто меня преследует.

В Твоите ръце са времената ми; избави ме от ръката на неприятелите ми и от тези, които ме гонят.

16 П усть сияет Твое лицо над Твоим слугой, спаси меня по верной Своей милости.

Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; спаси ме в милосърдието Си.

17 П усть не постыжусь я, Господи, что взываю к Тебе. Пусть нечестивые постыдятся и, онемев, сойдут в мир мертвых.

Господи, да не се посрамя, защото съм Те призовал; нека се посрамят нечестивите, нека млъкнат в преизподнята.

18 П усть умолкнут их лживые уста, что дерзко говорят о праведных с гордыней и презрением.

Нека онемеят лъжливите устни, които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

19 К ак велика Твоя благость, которую хранишь Ты для тех, кто Тебя боится, которую даришь у всех на глазах тем, кто в Тебе прибежища ищет.

Колко е голяма Твоята благост, която си запазил за онези, които се боят от Теб, и която си показал пред човешките синове към онези, които уповават на Тебе!

20 Т ы скрываешь их пологом Своего присутствия от козней людских. Ты охраняешь их в Своем жилище от языков сварливых.

Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си от човешките замисли; ще ги скриеш под покров от препирането на езици.

21 Б лагословен будь, Господи, Который явил мне чудесную милость Свою, когда я был в городе осажденном.

Благословен да е Господ, защото си показал чудесното Си милосърдие към мене в укрепен град.

22 В своем смятении я сказал: «Я изгнан от Твоих очей!» Но Ты услышал мой крик о милости, когда к Тебе я взывал.

А в тревогата си аз бях казал: Отлъчен съм от очите Ти. Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе.

23 Л юбите Господа, все святые Его! Господь хранит верных, но сполна воздает надменным.

Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво.

24 М ужайтесь и сердце свое укрепите, все надеющиеся на Господа.

Дерзайте, и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на Господа.