1 Т огда царь созвал всех старейшин Иудеи и Иерусалима.

Тогава царят прати и събраха при него всички Юдейски и йерусалимски старейшини.

2 О н пошел в дом Господа с народом Иудеи, жителями Иерусалима, священниками и пророками – со всем народом, от малого до великого. Он прочитал им вслух все слова книги завета, которую нашли в доме Господа.

И царят възлезе в Господния дом, а с него всички Юдейски мъже и всички йерусалимски жители - свещениците, пророците и целият народ от малък до голям; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която бе намерена в Господния дом.

3 Ц арь стоял у колонны и заключил перед Господом завет, обещая следовать Господу, и исполнять Его повеления, правила и установления от всего сердца и от всей души и соблюдать этим слова завета, записанные в этой книге. И весь народ также заключил этот завет.

Царят застана до стълба и сключи завет пред Господа да Го следва, да пази заповедите Му, заявленията и наредбите Му с цялото си сърце и с цялата си душа, за да изпълняват думите на този завет, които са написани в тази книга. И целият народ потвърди завета.

4 Ц арь приказал первосвященнику Хелкии, священникам ниже званием и служащим у ворот убрать из храма Господа все вещи, сделанные для Баала, Ашеры и звездного воинства. Он сжег их за пределами Иерусалима на полях долины Кедрон и перенес пепел в Вефиль.

Тогава царят заповяда на първосвещеника Хелкия, на свещениците от втория чин и на вратарите да извадят от Господния храм всички вещи, направени за Ваал, за ашерата и за цялото небесно множество; и ги изгори вън от Йерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил.

5 О н сместил жрецов, которых цари Иудеи поставили сжигать благовония в святилищах на возвышенностях, в городах Иудеи и вокруг Иерусалима, и возжигавших благовония Баалу, солнцу, луне, созвездиям и звездному воинству.

Той премахна идолопоклонническите жреци, които Юдейските царе бяха определили да кадят по високите места в Юдейските градове и околностите на Йерусалим, както и тези, които кадяха на Ваал, на слънцето, на луната, на дванадесетте съзвездия, на цялото небесно множество.

6 О н вынес столб Ашеры из дома Господа в долину Кедрон и сжег его там. Он стер его в порошок и развеял на общенародном кладбище.

Занесе ашерата от Господния дом вън от Йерусалим на потока Кедрон, стри я на прах и хвърли праха ѝ по общонародните гробища.

7 Е ще он разрушил дома, которые находились при доме Господа, где жили храмовые блудники и где женщины ткали для Ашеры.

Събори и къщите на мъжеложниците, които бяха в Господния дом, където жените тъчаха завеси за ашера.

8 И осия вывел всех священников из городов Иудеи и осквернил святилища на возвышенностях, где священники возжигали благовония, от Гевы до Вирсавии. Он разрушил святилища на возвышенностях при воротах – при входе в ворота Иисуса, правителя города, слева от городских ворот.

И доведе всички свещеници от Юдейските градове и оскверни високите места, където тези свещеници бяха кадили, от Гева до Вирсавее; и събори високите места на портата, които бяха във входа на портата на градоначалника Исус, който вход беше отляво на градската порта.

9 Х отя священники из святилищ на возвышенностях и не служили при жертвеннике Господа в Иерусалиме, они все же ели пресный хлеб со своими собратьями-священниками.

Но свещениците от високите места не възлизаха да служат при Господния жертвеник в Йерусалим, а ядяха безквасни хлябове между братята си.

10 О н осквернил жертвенник Тофета, что в долине Бен-Гинном, чтобы никто не мог больше приносить там сыновей и дочерей в огненную жертву Молоху.

Царят оскверни и Тофета, който е в долината на Еномовите потомци, за да не може никой да преведе сина си или дъщеря си през огъня на Молох.

11 О н убрал от входа в Господень дом коней, которых цари Иудеи посвятили солнцу. Они стояли во дворе, рядом с покоями евнуха Нафан-Мелеха, на прилегающей земле. Затем Иосия сжег посвященные солнцу колесницы.

И премахна конете, които Юдейските царе бяха посветили на слънцето във входа на Господния дом, при жилището на евнуха Натан-мелех, което беше в храмовите предели, и изгори с огън колесниците на слънцето.

12 О н сокрушил жертвенники, которые цари Иудеи воздвигли на крыше верхней комнаты Ахаза, и жертвенники, которые Манассия построил в двух дворах дома Господа. Он убрал их оттуда, разбил на куски и выбросил мусор в долину Кедрон.

Царят събори и жертвениците, които бяха върху покрива на Ахазовата горна стая, които бяха направили Юдейските царе, и жертвениците, които Манасия беше направил в двора на Господния дом, и като ги срина оттам, хвърли праха им в потока Кедрон.

13 Е ще царь осквернил святилища на возвышенностях восточнее Иерусалима, к югу от горы Гибели – те, что царь Израиля Соломон построил для Астарты, омерзительной богини сидонян, Кемоша, омерзительного бога Моава, и Милхома, омерзительного бога народа Амона.

Царят оскверни и високите места, които бяха пред Йерусалим, които бяха отдясно на хълма на разврата, които Израелевият цар Соломон беше построил за Астарта, мерзостта на сидонците, и за Хамос, мерзостта на моавците, и за Мелхом, мерзостта на амонците.

14 И осия разбил на куски священные камни, срубил столбы Ашеры и покрыл их место человеческими костями.

Също така разруши истуканите, съсече ашерите и напълни местата им с човешки кости.

15 Д аже жертвенник в Вефиле, святилище на возвышенности, возведенное Иеровоамом, сыном Навата, который склонил к греху Израиль, – даже этот жертвенник и святилище он разрушил. Он сжег святилище на возвышенности и стер его в порошок, и столб Ашеры тоже сжег.

При това царят събори жертвеника, който беше във Ветил, и високото място, което беше построил Еровоам, Наватовият син, който подтикна Израел да греши - онзи жертвеник и онова високо място, и като изгори високото място, стри го на прах и изгори ашерата.

16 П осле этого Иосия поглядел вокруг и, увидев могилы на склоне холма, велел вынуть из них кости и сжечь их на жертвеннике, чтобы осквернить его, по слову Господа, сказанному Божьим человеком, который предрек все это.

И като се обърна и съгледа гробовете, които бяха там, на хълма, Йосия прати и взе костите от гробовете, изгори ги на жертвеника и го оскверни, според Господнето слово, прогласено от Божия човек.

17 Ц арь спросил: – Чей это могильный камень я вижу? Жители города сказали: – Это могила Божьего человека, который приходил из Иудеи и предсказал все то, что ты сделал с жертвенником Вефиля.

Тогава царят каза: Какъв е този стълб, който виждам? А градските мъже му разказаха: Това е гробът на Божия човек, който дойде от Юдея и прогласи тези дела, които ти извърши против ветилския жертвеник.

18 – Пусть он покоится, – сказал он. – Пусть никто не тревожит его кости. И они пощадили его кости и кости пророка, который приходил из Самарии.

Тогава царят каза: Оставете го; никой да не докосва костите му. И така, оставиха костите му недокоснати заедно с костите на пророка, който дойде от Самария.

19 Е ще Иосия уничтожил все святилища на возвышенностях, которые были в городах Самарии, – их возвели цари Израиля, вызывая Господень гнев. Он сделал с ними то же, что в Вефиле.

Йосия премахна и всички капища на високите места, които се намираха в сирийските градове и които Израелевите царе бяха направили и бяха разгневили Господа, и постъпи с тях точно според делата, които беше извършил във Ветил.

20 И осия заколол всех жрецов этих святилищ на жертвенниках и сжег на них человеческие кости. После этого он вернулся в Иерусалим. Возобновление Пасхи (2 Пар. 35: 1, 18-19)

След като изкла на жертвениците всички жреци от високите места, които бяха там, и изгори върху тях човешки кости, той се върна в Йерусалим.

21 Ц арь повелел народу: – Празднуйте Пасху Господу, вашему Богу, как написано в книге завета.

След това царят заповяда на целия народ: Направете Пасхата на Господа, вашия Бог, както е писано в тази книга на завета.

22 С о дней судей, которые возглавляли Израиль, во все дни царей Израиля и царей Иудеи такой Пасхи, как эта, не бывало.

Навярно нито във времето на съдиите, които съдиха Израел, нито във времето на никой от Израелевите или Юдейските царе не е ставала такава Пасха,

23 Н о на восемнадцатом году правления царя Иосии эта Пасха Господу отмечалась в Иерусалиме. О царствовании царя Иосии

каквато стана тази Пасха на Господа в Йерусалим в осемнадесетата година на цар Йосия.

24 Е ще Иосия уничтожил вызывателей мертвых и чародеев, домашних божков, идолов и все прочие мерзости, которые нашлись в Иудее и в Иерусалиме. Он сделал это, чтобы исполнить требования Закона, написанного в книге, которую священник Хелкия нашел в доме Господа.

При това Йосия премахна запитвачите на зли духове и врачовете, домашните идоли и кумирите, и всички мерзости, които се намериха в Юдейската земя и в Йерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в Господния дом.

25 Н и до Иосии, ни после него не было царя, подобного ему, который обратился бы к Господу, как сделал это он, всем сердцем, всей душой и всеми силами, по всему Закону Моисея.

Цар, подобен на него, не е имало преди него, който да се е обърнал към Господа с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, напълно според Моисеевия закон; нито след него се възцари подобен на него.

26 И все-таки Господь не отвратился от великой ярости Своего гнева, вспыхнувшего на Иудею из-за всего, что сделал, вызывая Его гнев, Манассия.

При все това обаче Господ не се отвърна от яростния Си и голям гняв; защото гневът Му пламна против Юдея поради всички предизвикателства, с които Манасия Го беше разгневил.

27 Г осподь сказал: – Я удалю от Себя и Иудею, как удалил Израиль, и отвергну этот город, Иерусалим, который Я избрал, и дом, о котором Я сказал: «Здесь будет Мое Имя». Смерть Иосии (2 Пар. 35: 20 – 36: 1)

И Господ каза: Ще отхвърля и Юдея от лицето си, както отхвърлих Израел; ще отхвърля и този град Йерусалим, който избрах, и дома, за който казах: Името Ми ще бъде там.

28 П рочие события правления Иосии и все, что он сделал, то разве не записаны они в «Книге летописей царей Иудеи»?

А останалите дела на Йосия и всичко, което извърши, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.

29 В о время правления Иосии фараон Нехо, царь Египта, пошел к реке Евфрат на помощь царю Ассирии. Царь Иосия выступил, чтобы сразиться с ним, но Нехо, встретившись с ним в Мегиддо, убил его.

В неговите дни египетският цар фараон Нехао излезе против асирийския цар при реката Ефрат. Затова цар Йосия отиде да воюва против него; а той, като го видя, го уби в Магедон.

30 С луги Иосии привезли его тело в колеснице из Мегиддо в Иерусалим и похоронили его в его гробнице. А народ страны взял сына Иосии Иоахаза, и помазал его царем вместо его отца. Иоахаз – царь Иудеи (2 Пар. 36: 2-4)

Слугите му го закараха мъртъв в колесницата от Магедон и го докараха в Йерусалим, където го погребаха в собствения му гроб. А народът от земята взе Йоахаз, Йосиевия син, и като го помазаха, го направиха цар вместо баща му. Царуване на Йоахаз

31 И оахазу было двадцать три года, когда он стал царем, и правил он в Иерусалиме три месяца. Его мать звали Хамуталь, дочь Иеремии; она была родом из Ливны.

Йоахаз беше на възраст двадесет и три години, когато се възцари, и царува̀ три месеца в Йерусалим; името на майка му беше Амитала, дъщеря на Йеремия от Ливна.

32 О н делал зло в глазах Господа, во всем уподобляясь отцам.

Той вършѝ зло пред Господа, напълно както бяха направили бащите му.

33 Ф араон Нехо заковал его в кандалы в городе Ривле, в земле Хамата, чтобы он не правил больше в Иерусалиме, и обложил Иудею данью в сто талантов серебра и один талант золота.

А фараон Нехао го затвори в Ривла, в земята Емат, за да не царува в Йерусалим; и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

34 Ф араон Нехо сделал Элиакима, сына Иосии, царем вместо его отца Иосии, и поменял имя Элиаким на Иоаким. А Иоахаза он увел в Египет, где он и умер.

Фараон Нехао постави Елиаким, Йосиевия син, за цар вместо баща му Йосия, като промени името му на Йоаким, а Йоахаз отпрати; и той отиде в Египет и там умря. Царуване на Йоаким. Първо превземане на Йерусалим от Навуходоносор

35 И оаким выплатил фараону Нехо серебро и золото, которое тот потребовал. Для этого он обложил страну налогом и взыскал с народа страны серебро и золото, оценив имущество каждого. Иоаким – царь Иудеи (2 Пар. 36: 5-8)

А Йоаким даде на фараона среброто и златото, обаче обложи с данък земята, за да даде парите според фараоновата заповед; с насилие събра среброто и златото от народа на земята от всеки според състоянието му, за да ги даде на фараона Нехао.

36 И оакиму было двадцать пять лет, когда он стал царем, и правил он в Иерусалиме одиннадцать лет. Его мать звали Зебудда, она была дочерью Педаи, родом из Румы.

Йоаким беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ единадесет години в Йерусалим; името на майка му беше Зевуда, дъщеря на Федайя от Рума.

37 О н делал зло в глазах Господа, во всем уподобляясь своим отцам.

Той вършѝ зло пред Господа, напълно както бяха направили бащите му.