1-я Царств 9 ~ 1 Царе 9

picture

1 Б ыл некий знатный человек из рода Вениамина, которого звали Киш, сын Авиила, сына Церора. Церор был сыном Бехората. Бехорат был сыном Афиаха, вениамитянин.

Имаше един силен и храбър човек от Вениамин на име Кис, син на Авиил, син на Серор, син на Вехорат, син на Афия, вениаминец.

2 У Киша был сын, которого звали Саул, красивый юноша − красивее его не было среди израильтян, − он был на голову выше ростом всех своих соплеменников.

Той имаше син на име Саул, напет и много красив. Между израелтяните нямаше човек, по-красив от него. От рамената си и нагоре беше по-висок от целия народ.

3 О днажды у Киша, отца Саула, пропали ослицы, и Киш сказал сыну: − Возьми с собой одного из слуг и пойди, поищи ослиц.

Веднъж ослиците на Сауловия баща се загубиха. Затова Кис каза на сина си Саул: Вземи сега със себе си един от слугите и върви да търсиш ослиците.

4 О н прошел через нагорья Ефрема и через землю Шалишу, но не нашли их. Они прошли через землю Шаалим, но ослиц и там не было. Затем прошли через землю Вениамина, но не нашли их.

И така, той премина през Ефремовата хълмиста земя, премина и през земята Салиса, но не ги намери. После мина през земята Саалим, но и там ги нямаше. Отидоха и във Вениаминовата земя, но не ги намериха.

5 К огда они добрались до земли Цуф, Саул сказал слуге, который был с ним: − Давай пойдем назад, иначе мой отец перестанет думать об ослицах и начнет беспокоиться о нас.

А когато стигнаха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: Нека да се върнем; да не би баща ми да престане да мисли за ослиците и да започне да се тревожи за нас.

6 Н о слуга сказал: − Послушай, в этом городе есть Божий человек. Он пользуется большим уважением, и все, что он говорит, сбывается. Давай сходим туда. Может быть, он укажет нам путь.

А слугата отговори: Ето в този град има един Божий човек, който е на почит. Всичко, което казва, непременно се сбъдва. Нека да идем там, дано той да може да ни каже нещо за това, заради което пътуваме.

7 С аул сказал слуге: − Если мы пойдем, то что же мы дадим этому человеку? Еда в наших мешках кончилась. У нас нет подарка, чтобы принести Божьему человеку. Что у нас есть?

Саул каза на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на човека? Хлябът в съдовете ни се свърши и нямаме подарък да занесем на Божия човек. Какво имаме?

8 С луга вновь ответил ему: − Послушай, у меня есть четверть шекеля серебра. Я дам его Божьему человеку, и он укажет нам путь.

Слугата пак отговори на Саул: Ето, в ръката ми има четвърт сребърен сикъл, който ще дам на Божия човек, за да ни покаже пътя.

9 ( Прежде в Израиле, если человек шел вопросить Бога, он говорил: «Пойдем к провидцу», − потому что тот, кого сегодня называют пророком, прежде назывался провидцем.)

(В миналото в Израел, когато някой отиваше да се допита до Бога, казваше така: Елате да идем при ясновидеца. Защото онзи, който се нарича пророк, се наричаше преди ясновидец.)

10 Хорошо, − сказал слуге Саул. − Пойдем. И они направились в город, где был Божий человек.

Тогава Саул каза на слугата си: Добре казваш; нека да отидем. И така, отидоха в града, където беше Божият човек.

11 П однимаясь в город на холм, они встретили девушек, которые шли за водой, и спросили их: − Есть здесь провидец?

И като се изкачваха по възвишението към града, видяха няколко моми, излезли да си налеят вода, и ги попитаха: Тук ли е ясновидецът?

12 Есть, − ответили те. − Он впереди тебя. Поторопись, он только что пришел в город, потому что у народа сегодня жертвоприношение в святилище на возвышенности.

А те им отговориха: Тук е. Ето го пред вас; побързайте веднага. Днес дойде в града, понеже днес народът принася жертва на възвишението.

13 К огда войдете в город, вы найдете его прежде, чем он поднимется поесть в святилище. Народ не начнет есть до его прихода, потому что он должен благословить жертву; после этого приглашенные примутся за еду. Идите, вы еще можете застать его.

Щом влезете в града, ще го намерите да се храни, преди да се изкачи на хълма. Защото народът не яде, докато не дойде той. Той благославя жертвата, а след това поканените ядат. И така, изкачете се сега, защото по това време ще го намерите.

14 О ни поднялись в город, и навстречу им вышел Самуил, направлявшийся в святилище на возвышенности.

И така, те се изкачиха към града. Като влизаха в града, срещнаха Самуил, който излизаше насреща им, за да се изкачи на възвишението.

15 ( А за день до прихода Саула Господь открыл Самуилу:

А Господ беше открил на Самуил, един ден преди да дойде Саул, като му беше казал:

16 « Завтра, приблизительно в это время, Я пошлю тебе человека из земли Вениамина. Помажь его в вожди над Моим народом Израиля. Он избавит Мой народ от руки филистимлян. Я взглянул на Мой народ, потому что его крик достиг Моего слуха».)

Утре по това време ще изпратя при теб един човек от Вениаминовата земя. Него да помажеш за цар над народа Ми Израел и той ще избави народа Ми от филистимците. Аз погледнах благосклонно към народа Си, понеже викът им стигна до Мен.

17 К огда Самуил увидел Саула, Господь сказал ему: − Это тот человек, о котором Я тебе говорил. Он будет править Моим народом.

И когато Самуил видя Саул, Господ му каза: Ето човека, за когото ти говорих! Той ще царува над народа Ми.

18 С аул подошел к Самуилу возле ворот и спросил: − Пожалуйста, скажи мне, где дом провидца?

В същото време Саул се приближи до Самуил при портата и му каза: Покажи ми къде е къщата на ясновидеца.

19 Провидец − это я, − ответил Самуил. − Поднимайся к святилищу впереди меня, потому что сегодня ты будешь есть со мной, а утром я отпущу тебя и скажу все, что у тебя на сердце.

Самуил отговори на Саул: Аз съм ясновидецът. Изкачи се с мене на възвишението, за да ядете днес с мен; а утре ще те изпратя и ще ти явя всичко, което имаш на сърцето си.

20 А что до ослиц, которых ты потерял три дня назад, то не беспокойся о них; они уже нашлись. К кому же и обращено все желание Израиля, если не к тебе и всей семье твоего отца?!

А колкото до ослиците ти, които се изгубиха преди три дни, не се тревожи за тях, защото са намерени. И към кого е цялото желание на Израел? Не е ли към теб и към целия дом на баща ти?

21 Но разве я не из Вениамина, наименьшего рода в Израиле, − ответил Саул, − и разве мой клан не последний среди всех кланов рода Вениамина? К чему же ты говоришь мне такое?

А Саул отговори: Аз не съм ли вениаминец, от най-малкото от Израелевите племена? И не е ли семейството ми най-малкото от всички семейства на Вениаминовото племе? Ако е така, защо ми говориш по този начин?

22 С амуил провел Саула и его слугу в комнату и усадил их во главе приглашенных, которых было около тридцати человек.

Самуил покани Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде първото място между поканените, които бяха около тридесет души.

23 С амуил сказал повару: − Принеси кусок мяса, который я отдал тебе и велел отложить.

Тогава Самуил каза на готвача: Донеси частта, която ти дадох, за която ти казах: Пази това при себе си.

24 П овар принес бедро и что было при нем и положил перед Саулом. Самуил сказал: − Вот то, что сберегалось для тебя. Ешь, это было специально отложено тебе, чтобы ты поел вместе с гостями. И Саул обедал с Самуилом в тот день.

И така, готвачът вдигна бута и онова, което беше върху него, и го сложи пред Саул. И Самуил каза: Това беше запазено; сложи го пред себе си и яж, защото за този момент то е било запазено за тебе, след като казах, че ще поканя народа. И така, Саул яде даденото от Самуил в онзи ден.

25 П осле того как они спустились из святилища в город, он говорил с Саулом на крыше своего дома.

И като слязоха от възвишението в града, Самуил разговаря със Саул на покрива на къщата.

26 О ни встали рано и на заре Самуил крикнул Саулу, находящемуся на крыше: − Собирайся, я провожу тебя в путь. Саул собрался и вместе с Самуилом вышел из дома.

А на сутринта станаха рано. Около зазоряване Самуил повика Саул на покрива на къщата и му каза: Стани да те изпратя. Саул стана и двамата излязоха вън, той и Самуил.

27 П ока они спускались к окраине города, Самуил сказал Саулу: − Скажи слуге, чтобы он пошел впереди нас, – и тот пошел вперед, – но сам стой здесь, я открою тебе, что сказал Бог.

А като слизаха към края на града, Самуил каза на Саул: Заповядай на слугата си да мине пред нас (и той мина), а ти спри за малко, за да ти известя Божието слово.