1-я Царств 8 ~ 1 Царе 8

picture

1 С остарившись, Самуил назначил судьями Израилю двух своих сыновей.

Когато остаря, Самуил постави синовете си съдии над Израел.

2 Е го первенца звали Иоиль, а второго сына − Авия. Они были судьями в Вирсавии.

Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син - Авия. Те бяха съдии във Вир-савее.

3 Н о его сыновья не следовали по отцовским стопам. Они гонялись за нечестной наживой, брали взятки и извращали правосудие.

Но синовете му не ходеха в неговите пътища, те се отклониха и отиваха след сребролюбието. Вземаха подкуп и извръщаха правосъдието.

4 В се старейшины Израиля собрались вместе и пришли к Самуилу в Раму.

Тогава всички Израелеви старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха:

5 О ни сказали ему: − Ты стар, а твои сыновья не следуют по твоим стопам. Поставь же царя, чтобы он вел нас, как это у всех других народов.

Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. Поставѝ ни цар, който да ни съди, както е при всички народи.

6 Н о когда они сказали: «Дай нам царя, чтобы он вел нас», − это не понравилось Самуилу. Он помолился Господу,

Обаче Самуил не одобри предложението им: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.

7 и Господь сказал ему: − Послушайся всего, что говорит тебе народ. Не тебя они отвергли, они отвергли Меня как своего царя.

А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не отхвърлиха теб, а Мен отхвърлиха, за да не царувам над тях.

8 К ак они поступали с того дня, как Я вывел их из Египта, и до сегодняшнего дня, оставляя Меня и служа другим богам, так они поступают и с тобой.

Според всички дела, които са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет, чак до днес, като са Ме изоставяли и са служели на други богове, така постъпват и с тебе.

9 И так, послушайся их, но строго предупреди и расскажи, что станет делать царь, который будет ими править.

Затова сега слушай гласа им, обаче ясно изяви пред тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях.

10 С амуил пересказал все слова Господа народу, который просил у него царя.

И така, Самуил каза всичките Господни думи на народа, който искаше цар от него.

11 О н сказал: − Вот что станет делать царь, который будет вами править: он возьмет ваших сыновей и заставит их служить при своих колесницах и лошадях, и они будут бегать перед его колесницами.

Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат пред колесниците му.

12 Н екоторых он назначит начальниками над тысячью воинами, а некоторых над пятьюдесятью. Одним он повелит пахать его землю и собирать его урожай, а другим − делать воинское оружие и снаряжение для его колесниц.

И ще ги назначава за хилядници и петдесетници. Ще ги поставя да работят земята му, да жънат жътвата му и да правят военните му оръжия и прибори за колесниците му.

13 О н возьмет ваших дочерей, чтобы они приготавливали благовония, готовили пищу и пекли хлеб.

Ще взема и дъщерите ви да варят миро, да готвят и да месят хляб.

14 О н возьмет у вас лучшие поля, виноградники и оливковые рощи и отдаст их своим слугам.

Ще взема по-добрите ви ниви, лозя и маслини и ще ги дава на слугите си.

15 О н возьмет десятую часть вашего зерна и винограда и отдаст своим приближенным и слугам.

Ще взема и десятък от посевите и лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.

16 В аших слуг и служанок, и ваших юношей, и ваших ослов он заберет себе.

Ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета и ослите ви и ще ги използва за своите работи.

17 О н возьмет десятую часть вашего мелкого скота, а сами вы станете у него рабами.

Ще взема десятък от стадата ви и вие ще му бъдете слуги.

18 К огда этот день наступит, вы взмолитесь об избавлении от царя, которого выбрали, но Господь не ответит вам.

В онзи ден ще протестирате поради царя, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша.

19 Н о народ отказался слушать Самуила. − Нет! − сказали они. − Мы хотим, чтобы над нами был царь.

Народът обаче не искаше да послуша Самуиловия глас, а каза: Не! Нека има цар над нас,

20 Т огда мы будем, как все другие народы: царь будет править нами, выходить перед нами и вести наши войны.

за да бъдем и ние, както всички народи. Нашият цар да ни съди и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.

21 У слышав все, что сказал народ, Самуил повторил это перед Господом.

И Самуил, като изслуша всички думи на народа, ги повтори пред Господа.

22 Г осподь ответил: − Послушайся их и дай им царя. Тогда Самуил сказал израильтянам: − Идите каждый в свой город.

А Господ отговори на Самуил: Послушай думите им и им постави цар. Тогава Самуил каза на Израелевите мъже: Идете всеки в града си.