1 К роткий ответ отвращает гнев, а резкое слово будит ярость.

Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.

2 Я зык мудрых восхваляет знание, а уста глупых изрыгают глупость.

Езикът на мъдрите изказва знание, а устата на безумните изригват глупост.

3 Г лаза Господни смотрят повсюду, и за злыми следят они, и за добрыми.

Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

4 Я зык умиротворяющий – дерево жизни, а лживый язык сокрушает дух.

Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.

5 Г лупец презирает отцовский урок, а слушающий упреки благоразумен.

Безумният презира поуката на баща си, а който внимава в изобличението, е благоразумен.

6 В доме праведника – много сокровищ, а доход нечестивых приносит беду им.

В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на нечестивия има загриженост.

7 У ста мудрых распространяют знание; сердца глупцов не таковы.

Устните на мъдрите разсяват знание, а сърцето на безумните не прави така.

8 Г осподь гнушается жертвой злодеев, а молитва праведных Ему угодна.

Жертвата на нечестивите е мерзост пред Господа, а молитвата на праведните е приятна за Него.

9 Г осподь гнушается путем нечестивого, но любит того, кто идет за праведностью.

Пътят на нечестивия е мерзост за Господа, а Той обича този, който следва правдата.

10 О ставляющего путь ждет жестокий урок; ненавидящий упрек погибнет.

Има тежко наказание за онези, които се отбиват от пътя; и който мрази изобличение, ще умре.

11 М ир мертвых и Погибель открыты пред Господом; сколь же больше – людские сердца!

Адът и гибелта са открити пред Господа, колко повече - сърцата на човешките синове!

12 Г лумливый не любит, когда его упрекают, не станет он с мудрым советоваться.

Присмивателят не обича изобличителя си, нито ще отиде при мъдрите.

13 П ри счастливом сердце лицо сияет, а сердечная скорбь сокрушает дух.

Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

14 Р азум рассудительных ищет знания, а уста глупцов питаются глупостью.

Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се хранят с глупост.

15 В се дни удрученных – скорбь, а у веселого сердца – вечный пир.

За наскърбения всички дни са зли, а онзи, който е с весело сърце, има вечно пируване.

16 Л учше немного, но со страхом перед Господом, чем большое богатство и с ним – тревога.

По-добро е малкото със страх от Господа, отколкото много съкровища с безпокойство.

17 Л учше блюдо из овощей там, где любовь, чем из откормленного теленка, где ненависть.

По-добра е гощавката от зеле с любов, отколкото охранено говедо с омраза.

18 Т от, кто гневлив, возбуждает раздор, а терпеливый угашает распрю.

Яростният човек повдига препирни, а който не се гневи, бързо усмирява крамоли.

19 П уть лентяя колючками зарос, а дорога праведных – гладкая.

Пътят на ленивия е като трънен плет, а пътят на праведните е като друм.

20 М удрый сын радует отца, а глупец презирает мать.

Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

21 Г лупость – радость для скудоумных, а разумный держится прямого пути.

На безумния глупостта е радост, а разумен човек ходи по прав път.

22 Б ез совета рушатся замыслы, а при многих советчиках они состоятся.

Където няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.

23 К месту ответить – радость для всякого, и как замечательно слово ко времени!

От отговора на устата си човек изпитва радост; и дума, навреме казана, колко е добра!

24 П уть жизни ведет рассудительных вверх, чтобы спасти их от мира мертвых внизу.

За разумния пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от ада долу.

25 Г осподь разрушает дома гордецов, но хранит границы владений вдов.

Господ съсипва дома на горделивите, а утвърждава предела на вдовицата.

26 Г осподь гнушается злыми мыслями, а добрые слова для Него чисты.

Лошите помисли са мерзост пред Господа! А чистите думи са Му угодни.

27 Ж адный до наживы наведет на свою семью беду, а ненавидящий взятки будет жить.

Користолюбивият смущава своя дом, а който мрази даровете, ще живее.

28 Р азум праведного взвешивает ответ, а уста нечестивых изрыгают зло.

Сърцето на праведния обмисля какво да отговаря, а устата на нечестивите изригват зло.

29 Г осподь далек от злодеев, а молитвы праведных слушает.

Господ е далеч от нечестивите, а слуша молитвата на праведните.

30 Р адостный взгляд веселит сердце, и добрые вести – здоровье телу.

Светъл поглед весели сърцето и добри вести угояват костите.

31 С лушающий благотворный упрек будет как дома среди мудрецов.

Ухо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите.

32 П ренебрегающий наставлением презирает себя самого, а внимающий упреку обретает рассудительность.

Който отхвърля поуката, презира душата си, а който слуша изобличението, придобива разум.

33 С трах перед Господом учит мудрости, и смирение предшествует славу.

Страхът от Господа е възпитание в мъдрост и смирението предшества славата.