1 ا لإجابَةُ الهادِئَةُ تُبعِدُ الغَضَبَ، أمّا الكَلِمَةُ القاسِيَةُ فَتُشعِلُ الغَيظَ.

Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.

2 ل ِسانُ الحُكَماءِ يُعطينا مَعْرِفَةً نافِعَةً، وَالحَمْقَى يَفِيضُونَ حَماقَةً.

Езикът на мъдрите изказва знание, а устата на безумните изригват глупост.

3 ا للهُ يُراقِبُ كُلَّ مَكانٍ، وَيَرَى الشِّرِّيرَ وَالصّالِحَ.

Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

4 ا لكلامُ اللطِيفُ يُشْبِهُ شَجَرةَ حَياةٍ، أمّا الكَلامُ المُلتَوِي فَيَسْحَقُ الرُّوحَ.

Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.

5 ا لأحْمَقُ يَحتَقِرُ تَعلِيمَ أبِيهِ، أمّا الَّذِي يَقْبَلُ التَّوْبِيخَ فَيُصبِحُ ذَكِيّاً.

Безумният презира поуката на баща си, а който внимава в изобличението, е благоразумен.

6 ب َيتُ الصِّدِّيقِ فِيهِ كُنُوزٌ عَظِيمَةٌ، وَأمّا مُمتَلَكاتُ الشِّرِّيرِ وَما يَكْسَبُهُ فَتَجلِبُ لَهُ المَشاكِلَ.

В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на нечестивия има загриженост.

7 ف َمُ الحَكِيمِ يَنشُرُ المَعرِفَةَ، أمّا أفْكارُ الأغبِياءِ فَلَيسَتْ كَذَلِكَ.

Устните на мъдрите разсяват знание, а сърцето на безумните не прави така.

8 ا للهُ يَكرَهُ ذَبِيحَةَ الأشرارِ، أمّا صَلاةُ البارِّ فَتُفرِحُ اللهَ.

Жертвата на нечестивите е мерзост пред Господа, а молитвата на праведните е приятна за Него.

9 ا للهُ يَكرَهُ طَرِيقَ الأشرارِ، وَيُحِبُّ السّاعِينَ إلَى البِرِّ.

Пътят на нечестивия е мерзост за Господа, а Той обича този, който следва правдата.

10 ا لعِقابُ يَنتَظِرُ مَنْ يَترُكُ الاستِقامَةَ، وَمَنْ يَكرَهُ التَّوْبِيخَ يَمُوتُ.

Има тежко наказание за онези, които се отбиват от пътя; и който мрази изобличение, ще умре.

11 ا لهاوِيَةُ وَمَوْضِعُ الهَلاكِ مَكْشُوفانِ أمامَ اللهِ ، فَكَمْ بالأولَى أفكارُ البَشَرِ.

Адът и гибелта са открити пред Господа, колко повече - сърцата на човешките синове!

12 ا لمُستَهزِئُ لا يُحِبُّ أنْ يُوَبِّخَهُ أحَدٌ، وَهُوَ لا يَلجأُ إلَى الحُكَماءِ.

Присмивателят не обича изобличителя си, нито ще отиде при мъдрите.

13 ا لقَلبُ الفَرحانُ يُبهِجُ الوَجهَ، وَلَكِنْ عِندَما يَحزَنُ القَلبُ تَنسَحِقُ الرُّوحُ.

Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

14 ا لحَكِيمُ يَبحَثُ عَنِ المَعرِفَةِ، أمّا فَمُ الحَمقَى فَيَتَغَذَّى عَلَى الغَباءِ.

Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се хранят с глупост.

15 ك ُلُّ أيامِ الفَقِيرِ صَعبَةٌ، وَلَكِنَّ القَلبَ الفَرِحَ وَلِيمَةٌ دائِمَةٌ.

За наскърбения всички дни са зли, а онзи, който е с весело сърце, има вечно пируване.

16 ا لقَلِيلُ مَعَ مَخافَةِ اللهِ أفضَلُ مِنْ كُنُوزٍ عَظِيمَةٍ مَعَها قَلَقٌ وَاضْطِرابٌ.

По-добро е малкото със страх от Господа, отколкото много съкровища с безпокойство.

17 ط َبَقٌ مِنَ الخَضراواتِ وَمَعْهُ مَحَبَّةٌ أفضَلُ مِنْ لَحمٍ مُسَمَّنٍ وَمَعْهُ كَراهِيَّةٌ.

По-добра е гощавката от зеле с любов, отколкото охранено говедо с омраза.

18 س َرِيعُ الغَضَبِ يُشعِلُ الشِّجارَ، أمّا بَطِيءُ الغَضَبِ فَيُهَدِّئُ النِّزاعَ.

Яростният човек повдига препирни, а който не се гневи, бързо усмирява крамоли.

19 ط َرِيقُ الكَسْلانِ يُشْبِهُ السِّياجَ الشّائِكَ، أمّا طَرِيقُ البارِّ فَهُوَ مُمَهَّدٌ.

Пътят на ленивия е като трънен плет, а пътят на праведните е като друм.

20 ا لابنُ الحَكِيمُ يُفَرِّحُ أباهُ، أمّا الإنسانُ الأحْمَقُ فَيَحتَقِرُ أُمَّهُ.

Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

21 ا لأحْمَقُ يَفرَحُ بِأعمالِ الغَباءِ، أمّا الفَهِيمُ فَيَفعَلُ ما هُوَ صَحِيحٌ.

На безумния глупостта е радост, а разумен човек ходи по прав път.

22 ب ِدُونِ مَشُورَةٍ يَفشَلُ التَّخطِيطُ، وَالنَّجاحُ بِكَثرَةِ المُشِيرِينَ.

Където няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.

23 ي َفْرَحُ الناسُ حِينَ يُعطُونَ جَواباً جَيِّداً، وَما أجْمَلَ الكَلِمَةَ فِي وَقْتِها!

От отговора на устата си човек изпитва радост; и дума, навреме казана, колко е добра!

24 ط َرِيقُ المُتُعَقِّلِ يَقُودُهُ إلَى الحَياةِ، وَيُبعِدُهُ عَنْ طَرِيقِ المَوتِ.

За разумния пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от ада долу.

25 ا للهُ يَهدِمُ بَيتَ المُتُكَبِّرِ، وَلَكِنَّهُ يَحمِي الأرمَلَةَ.

Господ съсипва дома на горделивите, а утвърждава предела на вдовицата.

26 ا للهُ يَكرَهُ الأفكارَ الشِّرِّيرَةَ، أمّا الكَلامُ اللَّطِيفُ فَيُحِبُّهُ.

Лошите помисли са мерзост пред Господа! А чистите думи са Му угодни.

27 ا لَّذِّي يَطمَعُ بِكَثْرَةِ الرِّبحِ يُخَرِّبُ بَيتَهُ، وَالَّذِي يَكرَهُ الرِّشوَةَ سَيَحيا.

Користолюбивият смущава своя дом, а който мрази даровете, ще живее.

28 ع َقلُ البارِّ يُفَكِّرُ بِالإجابَةِ قَبلَ النُّطْقِ بِها، أمّا فَمُ الشِّرِّيرِ فَيَفِيضُ بِالشَّرِّ.

Сърцето на праведния обмисля какво да отговаря, а устата на нечестивите изригват зло.

29 ا للهُ لا يَستَمِعُ إلَى الشِّرِّيرِ، وَلَكِنَّهُ يُصغِي إلَى صَلاةِ البارِّ.

Господ е далеч от нечестивите, а слуша молитвата на праведните.

30 ا لابتِسامَةُ تُفرِحُ القَلبَ، وَالأخبارُ الطَّيِّبَةُ تُقَوِّي الجَسَدَ.

Светъл поглед весели сърцето и добри вести угояват костите.

31 م َنْ يَسْتَمِعْ للتَوْبيخِ المُؤَدِّي إلَى الحَياةِ، يَسْكُنْ بَينَ الحُكَماءِ.

Ухо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите.

32 م َنْ يَتَجاهَلُ التَّأدِيبَ يَكرَهُ حَياتَهُ، أمّا الَّذِي يُصغِي إلَى التَّوْبِيخِ فَيَنالُ فَهماً.

Който отхвърля поуката, презира душата си, а който слуша изобличението, придобива разум.

33 م َخافَةُ اللهِ تُعلِّمُ الإنْسانَ الحِكْمَةَ، وَالتَّواضُعُ يَأتِي قَبلَ الكَرامَةِ.

Страхът от Господа е възпитание в мъдрост и смирението предшества славата.