1 ه َذِهِ هِيَ الرِّسالَةُ الَّتِي أتَتْ إلَى حَبَقُّوقَ النَّبِيِّ. شَكْوَى حَبَقُّوق الأُولَى

Изявеното пророчество, което пророк Авакум чу във видение:

2 ي ا اللهُ ، إلَى مَتَى أصرُخُ إلَيكَ فَلا تَستَجِيبُ؟ إلَى مَتَى أصْرُخُ إلَيكَ وَأقُولُ: «هُناكَ ظُلْمٌ!» وَأنتَ لا تُنقِذُ وَلا تُرِيحُ؟

Докога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не искаш да избавиш.

3 ل ِماذا تُرِينِي شَرّاً وَضِيقاً؟ الخَرابُ وَالظُّلْمُ أمامْي، وَخِصامٌ وَمُشاجَراتٌ تَثُورُ.

Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мен, има и каране, и спор се повдига.

4 ل ِذا فَالشَّرِيعَةُ مُهمَلَةٌ، وَالعَدلُ لا يَسُودُ. وَالأحكامُ تَصدُرُ مُلتَوِيَةً، لِأنَّ الشِّرِّيرَ يُحِيطُ بِالبارِّ. جَوابُ الله

Затова законът е отслабнал и правосъдието не отива към победа; защото нечестивите окръжават праведния и правосъдието излиза извратено. Божият отговор

5 « انظُرُوا بَينَ الأُمَمِ وَتَعَجَّبُوا! لانَّهُ سَيُعمَلُ عَمَلٌ فِي أيّامِكُمْ لَنْ تُصَدِّقُوهُ حَتَّى لَو اخبَرَكُمْ أحَدٌ!

Погледнете между народите, вникнете и се учудете много; защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни, което няма да повярвате, ако и да ви бъде разказано.

6 ل ِأنَّنِي أُنْهِضُ البابِلِيِّينَ الأُمَّةَ اللَّئِيمَةَ المُندَفِعَةَ الَّتِي تَسِيرُ إلَى أطرافِ الأرْضِ لِتَمتَلِكَ مَساكِنَ لَيْسَتْ لَها.

Защото Аз повдигам халдейците, този лют и нетърпелив народ, който минава през широчината на света, за да завладее селища, които не са негови.

7 إ نَّها مُخِيفَةٌ وَمُرعِبَةٌ. وَمِقياسُ عَدالَتِها وَشَرَفِها يَتَغيَّرُ وَفْقاً لِمَصلَحَتِها.

Страшни и ужасни са те; съдът и властта им произлизат от самите тях.

8 خ َيلُها أسرَعُ مِنَ النُّمُورِ وَأشرَسُ مِنْ ذِئابِ البَرِّيَّةِ، تَرْفَعُ حَوافِرَها حِينَ تَقفِزُ. تَأتِي مِنْ أرْضٍ بَعِيدَةٍ، وَتَطِيرُ كَالنُّسُورِ المُسرِعَةِ إلَى الأكلِ.

Конете им са по-бързи от леопарди и по-свирепи от вечерни вълци; конниците им скачат отпуснато. Да! Конниците им идват отдалеч, летят като орел, който бърза да разкъсва.

9 ج اءَتْ جَميعاً لِلعُنفِ. وَوُجُوهُها مُثَبَّتَةٌ نَحْوَ هَدَفِها، لِتَجْمَعَ أسْرَى بِعَدَدِ الرَّملِ.»

Всички идат за насилие; лицата им са насочени напред и събират пленници като пясък.

10 ت َستَهزِئُ بابِلُ بِالمُلُوكِ، وَتَسْخَرُ بِالقادَةِ. تَستَهِينُ بِكُلِّ مَدِينَةٍ مُحَصَّنَةٍ. وَتُحاصِرُها بِحَواجِزَ مِنَ التُّرابِ.

Те се присмиват на царете и първенците са за тях подигравка; присмиват се на всяка крепост, защото, като издигат грамади от пръст, я превземат.

11 ث ُمَّ يَتَغَيَّرُ اتِّجاهُها كَما يَتَغَيَّرُ اتِّجاهُ الرِّيحِ، وَتُغادِرُ. فَقُلْتُ فِي دَهشَتِي: «بابِلُ تَعتَبِرُ قُوَّتَها إلَهاً لَها!» شَكوَى حَبَقُّوقَ الثّانِيَة

Тогава духът му се изменя; преминава като завоевател и върши нечестие, като прави силата си свой бог. Въпрос на Авакум - дали халдейците са по-грешни от Израел?

12 أ لَسْتَ مَوجُوداً مُنذُ الأزَلِ؟ إلَهِي القُدُّوسُ، أنتَ لا تَمُوتُ. يا اللهُ ، هَلِ اختَرْتَ بابِلَ لِتَحقِيقِ عَدالَتِكَ؟ يا صَخرَتِي، هَلْ أسَّسْتَها لِتَأدِيبِ بَنِي إسْرائِيلَ؟

Не си ли Ти отвека, Господи, Боже мой, Святи мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да извършат Твоята присъда над нас; и Ти, Могъщи, си ги поставил за наше наказание.

13 ع َيناكَ أطهَرُ مِنْ أنْ تَنظُرا إلَى الشَّرِّ، وَأنتَ لا تَرغَبُ فِي رُؤيَةِ الضِّيقِ. فَلِماذا تَتَسامَحُ مَعَ المُخادِعِينَ؟ لِماذا تَكُونُ صامِتاً حِينَ يَبتَلِعُ الشِّرِّيرُ مَنْ هُوَ أبَرُّ مِنْهُ؟

Тъй като очите Ти са много чисти, за да гледаш злото, и не можеш да погледнеш извращението, защо гледаш към беззаконниците и мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си?

14 ج َعَلْتَ النّاسَ كَسَمَكِ البَحْرِ، كَالمَخلُوقاتِ البَحرِيَّةِ الَّتِي لا قائِدَ لَها.

И правиш хората като морските риби, като гадините, които си нямат управител?

15 ت ُمسِكُ بابِلُ الجَمِيعَ بِصُنّارَةِ السَّمَكِ. وَتَسحَبُهُمْ بِشَبَكَتِها، وَتَجمَعُهُمْ إلَى مِصْيَدَتِها، وَتَفرَحُ بِذَلِكَ فَرَحاً كَبِيراً.

Халдеецът изтръгва всичките с въдица, влачи ги в мрежата си и ги събира в невода си; затова се весели и радва.

16 ل ِذَلِكَ، تُقَدِّمُ ذَبِيحَةً لِشَبَكَتِها، وَتُحرِقُ بَخُوراً لِمِصيَدَتِها. لِأنَّ الفَضلَ يَعُودُ إلَى شِباكِها فِي نَصِيبِها الكَبِيرِ وَطَعامِها الدَّسِمِ.

По тази причина жертва на мрежата си и гори тамян на невода си; защото чрез тях делът му е тлъст и ястието му - отбрано.

17 ف َهَلْ سَتَستَمِرُّ فِي إفراغِ شَبَكَتِها وَفِي ِقَتلِ الأُمَمِ بِلا شَفَقَةٍ؟

Но дали затова ще изпразва мрежата си и ще престане от милост да убива постоянно народите?