1 و َكانَتْ لِقَبِيلَتَي رَأُوبَيْنَ وَجادَ مَواشٍ كَثِيرَةٌ جِدّاً، وَلِذا رَأيا أرْضَ يَعزِيزَ وَأرْضَ جِلْعادَ جَيِّدَةً لِلمَواشِي.

А Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

2 و َلِذا ذَهَبَ الجادِيُّونَ وَالرَّأُوبِنِيُّونَ إلَى مُوسَى وَألِيعازَرَ الكاهِنِ وَرُؤَساءِ الشَّعبِ وَقالُوا لَهُمْ:

то Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и говориха на Моисей, на свещеника Елеазар и на първенците на обществото:

3 « الأرْضُ المُحيطَةُ بِبِعَطارُوتَ وَدِيبُونَ وَيَعزِيزَ وَنِمْرَةَ وَحَشبُونَ وَألِعالَةَ وَشَبامَ وَنَبُو وَبَعُونَ،

Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

4 ك ُلُّها هَزَمَها اللهُ أمامَ بَنِي إسْرائيلَ. هِيَ أرْضٌ جَيِّدَةٌ لِلمَواشِي. وَنَحنُ، خُدّامَكَ، نَمتَلِكُ مَواشِيَ كَثِيرَةً.»

земята, която Господ порази пред Израелевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

5 و َقالوا: «فإنْ حَظِينا بِرِضاكَ، نَحنُ خُدّامَكَ، أعْطِنا هَذِهِ الأرْضَ مُلكاً لَنا. وَلا تُرْغِمْنا عَلَى عُبُورِ نَهْرِ الأُردُنِّ.»

Затова, казаха, ако сме придобили твоето благоволение, нека тази земя бъде дадена на слугите ти за притежание; не ни превеждай през Йордан.

6 ف َقالَ مُوسَى لِقَبِيلَتَي جادَ وَرَأُوبَيْنَ: «فَهَلْ يَذهَبُ إخْوَتُكُمْ إلَى الحَربِ بَينَما تَقْعُدُونَ هُنا؟

А Моисей каза на Гадовите синове и на Рувимовите синове: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

7 ل ِماذا تُثَبِّطُونَ هِمَمِ بَني إسْرائِيلَ عَنِ العُبُورِ إلَى الأرْضِ الَّتِي أعطاها اللهُ لَهُمْ؟

Защо обезсърчавате сърцата на израелтяните, за да не преминат в земята, която Господ им е дал?

8 آ باؤُكُمْ عَمِلُوا الأمرَ ذاتَهُ حِينَ أرسَلْتُهُمْ مِنْ قادِشَ بَرْنِيعَ لِيَستَكشِفُوا الأرْضَ.

Така направиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;

9 ف َصَعِدُوا حَتَّى وَصَلُوا إلَى وادِي أشكُولَ، وَاستَكشَفُوا الأرْضَ، لَكِنَّهُمْ ثَبَّطُوا هِمَّةَ بَني إسْرائِيلَ عَنْ دُخُولِ الأرْضِ الَّتِي أعطاها اللهُ لَهُمْ.

отидоха до долината Есхол и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израелтяните, за да не влязат в земята, която Господ им беше дал.

10 ف َغَضِبَ اللهُ جِدّاً فِي ذَلِكَ اليَومِ، وَأقسَمَ وَقالَ:

И в онзи ден гневът на Господа пламна и Той се закле, като каза:

11 ‹ لَنْ يَرَى أحَدٌ مِنَ الخارِجِينَ مِنْ مِصرَ، البالِغِينَ عِشرِينَ سَنَةً فَما فَوْقُ، الأرْضَ الَّتِي وَعَدْتُ بِأنْ أُعْطِيَها لإبراهِيمَ وَإسْحاقَ وَيَعقُوبَ، لأنَّهُمْ لَمْ يَكُونُوا أُمَناءَ تَماماً مَعِي.

Нито един от онези мъже, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха напълно,

12 ل َنْ يَدخُلَ مِنهُمْ إلّا كالِبُ بْنُ يَفُنَّةَ وَيَشُوعُ بْنُ نُونَ، لأنَّهُما كانا أمِينَيْنِ بِالكامِلِ للهِ.›

освен Халев, син на Ефония Кенезов, и Исус, Навиновия син, защото те напълно последваха Господа.

13 و َغَضِبَ اللهُ عَلَى بَني إسْرائِيلَ، وَجَعَلَهُمْ يَتُوهُونَ فِي الصَّحْراءِ لأربَعِينَ سَنَةً، إلَى أنِ اخْتَفَى كُلُّ الجِيلِ الَّذِي فَعَلَ الشَّرَّ أمامَ اللهِ.

Гневът на Господа пламна против Израел и Той ги направи да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше извършило зло пред Господа.

14 و َالآنَ، يا نَسلَ الخُطاةِ، قَدْ حَلَلْتُمْ مَحَلَّ آبائِكُمْ لِتَزِيدُوا غَضَبَ اللهِ عَلَى إسْرائِيلَ.

И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни хора, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израел.

15 ف َإنْ تَوَقَّفْتُمْ عَنِ اتِّباعِهِ، فَإنَّهُ سَيَترُكُ إسْرائِيلَ فِي الصَّحْراءِ لِمُدَّةٍ أطوَلَ، وَبِهَذا تُهلِكُونَ كُلَّ هَذا الشَّعبِ.»

Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още веднъж в пустинята; и така вие ще станете причината да погине целият този народ.

16 ح ِينَئِذٍ، دَنَتْ قَبِيلَتا رَأُوبَيْنَ وَجادَ إلَيهِ وَقالُوا: «لِنَبْنِ حَظائِرَ لِماشِيَتِنا هُنا، وَمُدُناً لأطْفالِنا وَنِسائِنا.

Но те пристъпиха към Моисей и казаха: Ще съградим тук огради за добитъка си и градове за домовете си;

17 ح ِينَئِذٍ، سَنَتَسَلَّحُ وَنَسِيرُ أمامَ بَني إسْرائِيلَ إلَى أنْ نَأتِيَ بِهِمْ إلَى مَكانِهِمْ، بَينَما يَسكُنُ أطفالُنا وَنِساؤُنا مُدُناً حَصِينَةً لِحِمايَتِهِمْ مِنَ الشَّعبِ السّاكِنِ فِي الأرْضِ.

а самите ние сме готови да вървим въоръжени пред израелтяните, докато ги заведем до мястото им; и домовете ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

18 ل َنْ نَعُودَ إلَى بُيُوتِنا إلَى أنْ يَمتَلِكَ كُلُّ شَخصٍ فِي بَني إسْرائِيلَ حِصَّتَهُ مِنَ الأرْضِ.

Няма да се върнем в домовете си, докато израелтяните не наследят, всеки наследството си.

19 و َأمّا نَحنُ فَلَنْ نَمتَلِكَ حِصَّةً مَعَهُمْ فِي الجِهَةِ الأُخرَى مِنْ نَهرِ الأُردُنِّ، لأنَّنا سَنَنالُ حِصَّتَنا مِنَ الأرْضِ فِي الجِهَةِ الشَّرقِيَّةِ مِنْ نَهرِ الأُردُنِّ.»

Защото ние няма да наследим с тях оттатък Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Йордан, на изток.

20 ف َقالَ مُوسَى لَهُمْ: «إنْ كُنتُمْ سَتَفعَلُونَ هَذا، وَإنْ تَسَلَّحْتُمْ أمامَ اللهِ لِلخُرُوجِ إلَى الحَربِ،

Тогава Моисей им каза: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

21 و َإنْ عَبَرَ كُلُّ مُتَسَلِّحٍ نَهرَ الأُردُنِّ أمامَ اللهِ إلَى أنْ يَطرُدَ اللهُ كُلَّ أعدائِهِ مِنْ أمامِهِ،

ако всички въоръжени преминете Йордан пред Господа, докато Той изгони враговете Си пред Себе Си

22 و َحَتَّى يَتِمَّ إخضاعُ الأرْضِ أمامَ اللهِ. حِينَئِذٍ، تَستَطِيعُونَ العَودَةَ إلَى بُيُوتِكُمْ إذْ تَكُونُونَ قَدْ قُمْتُمْ بِواجِبِكُمْ نَحوَ اللهِ وَإسْرائِيلَ، وَسَتَكُونُ هَذِهِ الأرْضُ مُلْكاً لَكُمْ أمامَ اللهِ.

и земята бъде завладяна пред Господа, а след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израел и ще имате тази земя за притежание пред Господа.

23 ل َكِنْ إنْ كُنتُمْ لا تَفعَلُونَ هَذا، فَإنَّكُمْ سَتُخطِئُونَ إلَى اللهِ ، وَبِالتّالِي كُونُوا عَلَى يَقِينٍ مِنْ أنَّكُمْ سَتُعاقَبُونَ عَلَى خَطِيَّتِكُمْ.

Но ако не направите така, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

24 ف ابْنُوا مُدُناً لأطفالِكُمْ وَنِسائِكُمْ وَحَظائِرَ لِماشِيَتِكُمْ، وَاعْمَلُوا كُلَّ ما قُلْتُمْ بِأنَّكُمْ سَتَعمَلُونَهُ.»

Съградете градове за домовете си и огради за овцете си и направете това, което излезе от устата ви.

25 ف َقالَتْ قَبِيلَتا جادَ وَرَأُوبَيْنَ: «سَنَفعَلُ، نَحنُ خُدّامَكَ، كَما أمَرَنا سَيِّدُنا.

И Гадовите синове и Рувимовите синове говориха на Моисей: Слугите ти ще направят, както господарят ни заповяда.

26 س َيَبقَى أطفالُنا وَنِساؤُنا وَقُطعانُنا وَماشِيَتُنا فِي مُدُنِ جِلْعادَ،

Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук, в галаадските градове;

27 و َأمّا نَحنُ، خُدّامَكَ، فَسَنَعبُرُ النَّهْرَ مُتَسَلِّحِينَ لِلحَربِ أمامَ اللهِ بِحَسَبِ ما يَقُولُهُ سَيِّدُنا.»

а слугите ти, всички, въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

28 ح ِينَئِذٍ، أوصَى مُوسَى بِخُصُوصِهِمْ ألِيعازارَ الكاهِنَ وَيَشُوعَ بْنَ نُونَ وَرُؤَساءَ قَبائِلِ بَني إسْرائِيلَ.

Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазар, на Исус Навин и на началниците на бащините домове от племената на израелтяните.

29 و َقالَ مُوسَى لَهُمْ: «إنْ عَبَرَتْ قَبِيلَتا جادَ وَرَأُوبَيْنَ نَهرَ الأُردُنِّ مَعَكُمْ، بِكُلِّ جُندِيٍّ مُسَلَّحٍ لِلحَربِ أمامَ اللهِ ، وَخَضَعَتِ الأرْضُ لَكُمْ، أعْطُوهُمْ أرْضَ جِلْعادَ مُلْكاً لَهُمْ.

Моисей им каза: Ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и бъде завладяна земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

30 ل َكِنْ إنْ لَمْ يَعبُرِ المُختارُونَ لِلمُحارَبَةِ مَعَكُمْ، فَلْيَنالوا حِصَّتَهُمْ مَعَكُمْ فِي أرْضِ كَنعانَ فَقَطْ.»

Но ако не искат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

31 ف َأجابَتْ قَبِيلَتا جادَ وَرَأُوبَيْنَ: «سَنَفعَلُ كُلَّ ما يَقُولُهُ لَنا اللهُ ، نَحنُ خُدّامَكَ.

А Гадовите синове и Рувимовите синове отговориха: Както каза Господ на слугите ти, така ще направим.

32 ف َسَيَعبُرُ المُختارُونَ المُتَسَلِّحُونَ مِنّا أمامَ اللهِ إلَى أرْضِ كَنْعانَ، وَلَكِنَّ حِصَّتَنا مِنَ الأرْضِ سَتَكُونُ فِي الجِهَةِ الشَّرقِيَّةِ مِنْ نَهرِ الأُردُنِّ.»

Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Йордан.

33 ف َأعطَى مُوسَى مَملَكَةَ المَلِكِ سِيحُونَ مَلِكِ الأمُورِيِّينَ، وَمَملَكَةَ المَلِكِ عُوجَ، مَلِكِ باشانَ، بِما فِيها الأرْضَ وَالمُدُنَ، لِقَبِيلَةِ جادَ وَقَبيلَةِ رَأُوبَيْنَ وَنِصفِ قَبِيلَةِ مَنَسَّى بْنِ يُوسُفَ.

И така, Моисей им даде, т. е. на Гадовите синове, на Рувимовите синове и на половината от племето на Йосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите ѝ, градовете на околната земя.

34 ح ِينَئِذٍ، أعادَتْ قَبِيلَةُ جادَ بِناءَ دِيبُونَ وَعَطارُوتَ وَعَرُوعِيرَ

Гадовите синове съградиха Девон, Атарот, Ароир,

35 و َعَطْرُوتَ شُوفانَ وَيَعزِيرَ وَيُجْبَهَةَ

Атротсофан, Язир, Йогвея,

36 و َبَيتَ نِمْرَةَ وَبَيتَ هارانَ كَمُدُنٍ مُحَصَّنَةٍ، كَما بَنُوا حَظائِرَ لِقُطعانِهِمْ.

Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овце.

37 و َأعادَتْ قَبِيلَةُ رَأُوبَيْنَ بِناءَ حَشْبُونَ وَألِعالَةَ وَقِرْيَتايِمَ

А Рувимовите синове съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

38 و َنَبُوَ وَبَعلَ مَعُونَ وَسِيمَةَ. وَقَدْ غَيَّرُوا اسْمَيِّ مَدِينَتَي نَبُوَ وَبَعلَ مَعُونَ، بَينَما دَعُوا المُدُنَ الَّتِي أعادُوا بِناءَها بِأسمائِها الأصلِيَّةِ.

Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.

39 و َذَهَبَتْ عَشِيرَةُ ماكِيرَ بْنِ مَنَسَّى إلَى جِلْعادَ وَأخَذُوها، وَطَرَدُوا كُلَّ الأمُورِيِّينَ الَّذِينَ كانُوا فِي جِلْعادَ.

И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и прогониха аморейците, които бяха в него.

40 ف َأعطَى مُوسَى جِلْعادَ لِعَشِيرَةِ ماكِيرَ بْنِ مَنَسَّى، فَسَكَنَتْ عَشِيرَةُ ماكِيرَ فِيها.

Затова Моисей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него.

41 و َاستَولَتْ عَشِيرَةُ يائِيرَ بِنِ مَنَسَّى عَلَى القُرَى الصَّغِيرَةِ، وَسَمُّوها قُرَى يائِيرَ.

А Манасиевият син Яир отиде и завладя градовете му и ги преименува Авот-Яир.

42 و َذَهَبَتْ عَشِيرَةُ نُوبَحَ وَأخَذَتْ قَناةَ وَالقُرَى القَرِيبَةَ مِنها، وَدَعُوها بِاسْمِ نُوبَحَ جَدِّهِمْ.

И Нова отида и превзе Кенат и селата му и го преименува Нова по своето име.