1 ا رحَمنِي يا اللهُ بِرَحمَتِكَ العَظِيمَةِ، أظهِرْ شَفَقَتَكَ العَظِيمَةَ، وَامْحُ مَعاصِيَّ.

(По слав. 50.) За първия певец, псалом на Давид, когато пророк Натан дойде при него, след като той беше влязъл при Витсавее. Смили се над мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.

2 ا غْسِلْنِي مِنْ ذُنُوبِيَ الكَثِيرَةِ. وَمِنْ كُلِّ خَطايايَ طَهِّرْنِي.

Измий ме съвършено от беззаконието ми и ме очисти от греха ми.

3 ف َأنا عارِفٌ بِذَنبِي. وَخَطايايَ ماثِلَةٌ أمامَ عَينَيَّ دائِماً.

Защото престъплението си аз признавам и грехът ми е винаги пред мене.

4 أ خطَأتُ إلَيكَ وَحدَكَ، وَفَعَلتُ الشَّرَّ أمامَكَ. لِكَي يَثبُتَ أنَّكَ عَلَى صَوابٍ فِيما تَقُولُ، وَتَربَحَ قَضِيَّتَكَ حِينَ تُحاكِمُنِي.

Пред Тебе, само пред Тебе съгреших, и пред Тебе сторих това зло; признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш, и да излезеш непорочен, когато съдиш.

5 ه َأنَذا وُلِدتُ بِالإثمِ، وَأنا فِي الخَطِيَّةِ مُنذُ أنْ حَبِلَتْ بِي أُمِّي.

Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.

6 م َشِيئَتُكَ أنْ تَكُونَ الأمانَةُ فِي أعماقِي، فَعَرِّفْنِي الحِكْمَةَ فِي الأماكِنِ الخَفِيَّةِ تِلكَ.

Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми.

7 ط َهِّرْنِي بِنَباتِ الزُّوفا فَأطْهُرَ. اغسِلْنِي فَأفُوقَ الثَّلجَ بَياضاً!

Поръси ме с исоп и ще бъда чист; измий ме и ще стана по-бял от сняг.

8 أ َسمِعنِي ما يَملأُنِي فَرَحاً وَسَعادَةً! وَاجعَلْ عِظامِي الَّتِي سَحَقتَها تَبتَهِجُ ثانِيَةً!

Дай ми да чуя радост и веселие, за да се зарадват костите, които си строшил.

9 إ لَى خَطايايَ لا تَنظُرْ، وَامْسَحْ ذُنُوبِي كُلَّها.

Отвърни лицето Си от греховете ми и всичките ми беззакония изличи.

10 ق َلباً طاهِراً يا اللهُ ضَعْ فِيَّ، وَرُوحاً صَحِيحَةً وَمُسْتَقِيمَةً جَدِّدْ فِي داخِلِي.

Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене,

11 ل ا تَدفَعنِي بَعِيداً عَنْ وَجهِكَ. وَلا تَنزِعْ مِنِّي رُوحَكَ القُدُّوسَ!

да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Святия Си Дух.

12 أ عِدْ لِي فَرَحِي الأوَّلَ عِندَما خَلَّصْتَنِي. وَأعطِنِي رُوحاً مُطِيعَةً.

Върни ми радостта на спасението Си; и освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

13 س َأُعَلِّمُ الآثِمِينَ طُرُقَكَ. فَيَرجِعَ إلَيكَ الخُطاةُ.

Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища и грешници ще се обърнат към Теб.

14 ف َأنتَ مُخَلِّصِي مِنْ عُقُوبَةِ المَوتِ. اعْفُ عَنِّي فَأتَغَنَّى بِصَلاحِكَ.

Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; и езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

15 س َأفتَحُ فَمِي يا رَبِّي وَأُسَبِّحُكَ بِأغانِيَّ!

Господи, отвори устните ми; и устата ми ще разгласяват Твоята хвала.

16 ل أنَّ الذَّبائِحَ لَيْسَتْ هِيَ مَطْلَبَكَ، فَلِماذا أُقَدِّمُ إلَيكَ ذَبائِحَ لا تُرِيدُها؟

Защото не искаш да Ти принеса жертва; всеизгаряния не са Ти угодни.

17 ا لرُّوحُ المُنسَحِقَةُ هِيَ الذَّبِيحَةُ الَّتِي يَطلُبُها اللهُ! وَأنتَ لا تَرفُضُ صاحِبَ القَلبِ المُتَّضِعِ.

Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

18 ل َيتَكَ تَتَكَرَّمُ فَتُبارِكُ صِهْيَوْنَ، وَتَبنِي أسواراً حَولَ القُدسِ!

Стори добро на Сион според благоволението Си; съгради стените на Йерусалим.

19 ح ِينَئِذٍ تَتَقَبَّلُ ذَبائِحَ سَلِيمَةً خالِيَةً مِنَ العَيبِ. وَيُقَدِّمُ النّاسُ ثِيراناً عَلَى مَذابِحِكَ.

Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, в приноси и всеизгаряния; тогава ще принасят телета на жертвеника Ти.