1 و َفِي صَباحِ يَومِ الأحَدِ، أوَّلِ أيّامِ الأُسبُوعِ، ذَهَبَتْ مَريَمُ المَجدَلِيَّةُ إلَى القَبْرِ. وَكانَ الظَّلامُ ما زالَ مُخَيِّماً. فَرَأتْ أنَّ الصَّخرَةَ قَدْ أُزِيْحَتْ عَنْ بابِ القَبْرِ.

В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба сутринта, докато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба.

2 ف َذَهَبَتْ مُسرِعَةً إلَى سِمْعانَ بُطرُسَ وَالتِّلمِيْذِ الآخَرِ الَّذِي كانَ يَسُوعُ يُحِبُّهُ، وَقالَتْ لَهُما: «لَقَدْ أخَذُوا السَّيِّدَ مِنَ القَبْرِ، وَلا نَدرِي أيْنَ وَضَعُوهُ!»

Затова се завтече и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Отнесли са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.

3 ف َانطَلَقَ بُطرُسُ وَالتِّلمِيذُ الآخَرُ إلَى القَبْرِ.

И така, Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба;

4 ك انا يَركُضانِ مَعاً، لَكِنَّ التِّلمِيْذَ الآخَرَ كانَ أسْرَعَ مِنْ بُطرُسَ، فَوَصَلَ إلَى القَبْرِ أوَّلاً.

и двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба.

5 ف َانحَنَى لِيَنظُرَ، فَرَأى الأكفانَ مَوضُوعَةً هُناكَ، لَكِنَّهُ لَمْ يَدخُل.

И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре.

6 ث ُمَّ وَصَلَ سِمعانُ بُطرُس الَّذِي كانَ وَراءَهُ، وَدَخَلَ إلَى القَبْرِ. فَرَأى الأكفانَ مَوضُوعَةً هُناكَ،

След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците положени

7 و َرَأى أنَّ المِندِيلَ الَّذِي كانَ قَدْ وُضِعَ عَلَى رَأْسِ يَسُوعَ لَمْ يَكُنْ مَعَ الأكفانِ، بَلْ كانَ مَطوِيّاً فِي مَكانٍ مُنفَصِلٍ.

и кърпата, която беше на главата Му, не сложена при плащениците, а свита на отделно място.

8 ث ُمَّ دَخَلَ التِّلمِيْذُ الآخَرُ الَّذِي وَصَلَ إلَى القَبْرِ أوَّلاً، فَرَأى وَآمَنَ.

Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя, и повярва.

9 ف َالتَّلامِيْذُ لَمْ يَكونوا بَعْدُ قَدْ فَهِمُوا قَولَ الكِتابِ عَنْ أنَّ يَسُوعَ لا بُدَّ أنْ يَقُومَ مِنَ المَوتِ.

Защото още не бяха разбрали Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.

10 ث ُمَّ عادَ التِّلمِيْذانِ إلَى حَيْثُ يُقِيْمانِ. يَسُوعُ يَظهَرُ لِمَريَمَ المَجدَلِيَّة

И така, учениците се върнаха пак у дома си. Христос се явява на Мария Магдалена

11 و َكانَتْ مَريَمُ المَجدَلِيَّةُ مازالَتْ واقِفَةً خارِجَ القَبْرِ تَبكِي. وَفِيْما هِيَ تَبكِي انحَنَتْ لِتَنظُرَ داخِلَ القَبْرِ.

А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, както плачеше, надникна в гроба

12 ف َرَأتْ مَلاكَيْنِ فِي ثِيابٍ بَيْضاءَ جالِسَيْنِ حَيْثُ كانَ جَسَدُ يَسُوعَ مَوضُوعاً. أحَدُهُما عِندَ مَوضِعِ الرَّأْسِ وَالآخَرُ عِندَ مَوضِعِ القَدَمَيْنِ.

и видя двама ангели в бели дрехи, седнали там, където беше лежало тялото на Исус, единият откъм главата и другият откъм краката.

13 ف َقالا لَها: «لِماذا تَبكِيْنَ يا امْرأةُ؟» فَقالَتْ لَهُما: «لَقَدْ أخَذُوا سَيِّدِي، وَلا أدرِي أيْنَ وَضَعُوهُ!»

И те я попитаха: Жено, защо плачеш? Отговори им: Защото са отнесли моя Господ и не знам къде са Го положили.

14 و َعِندَما قالَتْ هَذا، نَظَرَتْ خَلفَها فَرَأتْ يَسُوعَ واقِفاً. غَيْرَ أنَّها لَمْ تُدرِكْ أنَّهُ يَسُوعُ.

Като каза това, тя се обърна и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Той.

15 ف َقالَ لَها يَسُوعُ: «لِماذا تَبكِيْنَ يا امْرأةُ؟ عَمَّنْ تَبحَثِيْنَ؟» فَظَنَّتْهُ البُستانِيَّ، فَقالَتْ لَهُ: «يا سَيِّدُ، إنْ كُنتَ أنتَ مَنْ أخَذَهُ، فَقُلْ لِي أيْنَ وَضَعتَهُ فَأذْهَبْ وَآخُذْهُ.

Исус ѝ каза: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, Му отговори: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.

16 ف َقالَ لَها يَسُوعُ: «يا مَريَمُ!» فَاسْتَدارَتْ وَقالَتْ لَهُ بِاللُّغَةِ الأرامِيَّةِ: «رابونِي!» أيْ «يا مُعَلِّمِي العَظِيْمُ!»

Исус ѝ каза: Мария! Тя се обърна и Му каза на еврейски: Равуни! (Което значи "Учителю!".)

17 ف َقالَ لَها يَسُوعُ: «لا تَتَمَسَّكِي بِي، فَأنا لَمْ أصْعَدْ بَعدُ إلَى الآبِ. لَكِنِ اذْهَبِي إلَى إخْوَتِي وَقُولِي لَهُمْ: ‹إنِّي سَأصْعَدُ إلَى أبِي وَأبِيْكُمْ، وَإلَى إلَهِي وَإلَهِكُمْ.›»

Исус ѝ каза: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.

18 ف َذَهَبَتْ مَرْيَمُ المَجدَلِيَّةُ وَقالَتْ لِلتَّلامِيْذِ: «قَدْ رَأيْتُ الرَّبَّ!» وَأخبَرَتْهُمْ بِما قالَهُ لَها. يَسُوعُ يَظهَرُ لِعَشْرَةٍ مِنْ تَلامِيْذِه

Мария Магдалена дойде и извести на учениците, че е видяла Господа и че Той ѝ казал това. Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

19 و َفِي مَساءِ ذَلِكَ اليَوْمِ، أوَّلِ أيّامِ الأُسْبُوعِ، كانَ التَّلامِيْذُ قَدِ اختَبَأُوا فِي مَكانٍ مُغلَقِ الأبوابِ خَوفاً مِنَ اليَهُودِ. فَجاءَ يَسُوعُ وَوَقَفَ أمامَهُمْ وَقالَ: «السَّلامُ مَعْكُمْ.»

А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам!

20 و َبَعْدَ أنْ قالَ هَذا، أراهُمْ يَدَيْهِ وَجَنْبَهُ. فَفَرِحَ التَّلامِيْذُ حِيْنَ رَأَوْا الرَّبَّ.

И като изрече това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа.

21 ف َقالَ لَهُمْ يَسُوعُ ثانِيَةً: «السَّلامُ مَعْكُمْ. كَما أرسَلَنِي الآبُ، فَإنِّي أنا أُرسِلُكُمُ الآنَ.»

И Исус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

22 و َبَعْدَ أنْ قالَ هَذا، نَفَخَ عَلَيْهِمْ وَقالَ لَهُمْ: «اقبَلُوا الرُّوحَ القُدُسَ.

И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.

23 إ نْ غَفَرْتُمْ خَطايا النّاسِ، تُغفَرُ لَهُمْ. وَإنْ لَمْ تَغفِرُوا خَطاياهُمْ، تَبقَى غَيْرَ مَغفُورَةٍ.» يَسُوعُ يَظْهَرُ لِتُوما

На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са. Исус Христос и Тома

24 ل َكِنَّ تُوما لَمْ يَكُنْ مَعَهُمْ حِيْنَ جاءَ يَسُوعُ. وَتُوما هُوَ واحِدٌ مِنَ التَّلامِيْذِ الاثْنَي عَشَرَ وَيَعنِي اسْمُهُ «التَّوْأمَ.»

А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато бе идвал Исус.

25 ف َكانَ التَّلامِيْذُ الآخَرُونَ يَقُولُونَ لَهُ: «لَقَدْ رَأيْنا الرَّبَّ!» لَكِنَّهُ قالَ لَهُمْ: «لا أُصَدِّقُ ذَلِكَ إلّا إذا رَأيْتُ آثارَ المَسامِيْرِ فِي يَدَيْهِ، وَوَضَعتُ إصْبِعِي فِي آثارِ المِسامِيْرِ، وَيَدِي فِي جَنْبِهِ!»

Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им отвърна: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

26 و َبَعْدَ ثَمانِيَةِ أيّامٍ، كانَ تَلامِيْذُ يَسُوعَ مُجتَمِعِيْنَ مَعاً مَرَّةً أُخْرَى فِي الدّاخِلِ، وَكانَ تُوما مَعَهُمْ. فَجاءَ يَسُوعُ مَعَ أنَّ الأبوابَ كانَتْ مُغلَقَةً. فَوَقَفَ أمامَهُمْ وَقالَ: «السَّلامُ مَعْكُمْ.»

И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!

27 ث ُمَّ قالَ لِتُوما: «تَعالَ وَضَعْ إصبِعِكَ هُنا وَانظُرْ إلَى يَدَيَّ، وَضَعْ يَدَكَ فِي جَنْبِي. كَفاكَ شَكّاً وَآمِنْ.

Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

28 ف َقالَ تُوما: «رَبِّي وَإلَهِي!»

Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой!

29 ف َقالَ لَهُ يَسُوعُ: «هَلْ تُؤْمِنُ يا تُوما لِأنَّكَ رَأيْتَنِي؟ هَنِيْئاً لِلَّذِيْنَ يُؤمِنُونَ دُونَ أنْ يَرَوا.» الهَدَفُ مِنْ هَذا الكِتاب

Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали.

30 ك َما صَنَعَ يَسُوعُ مُعجِزاتٍ أُخْرَى كَثِيْرَةً أمامَ تَلامِيْذِهِ. لَكِنَّها لَمْ تُدَوَّنْ فِي هَذا الكِتابِ.

А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга.

31 أ مّا هَذِهِ المُعجِزاتُ فَقَدْ دُوِّنَتْ لِكَيْ تُؤْمِنُوا بِأنَّ يَسُوعَ هُوَ المَسِيْحُ ابْنُ اللهِ، فَتَنالُوا بِالإيْمانِ حَياةً بِاسْمِهِ.

А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.