1 ا لكَرامَةُ لا تَلِيقُ بِالأحمَقِ، كَما أنَّ الثَّلْجَ لا يُلائِمُ الصَّيفَ، وَلا المَطَرَ مَوسِمَ الحَصادِ.

Както сняг лятно време и както дъжд по жътва, така и чест не прилича на безумния.

2 ا للَّعنَةُ بِدُونِ سَبَبٍ لا تَسْتَقِرُّ عَلَيكَ، كَالعُصفُورِ الطّائِرَ وَالسُّنُونُوةِ المُحَلِّقَةِ.

Както врабче хвръква и както лястовица отлита, така и проклятие не постига без причина.

3 ا لسَّوطُ لِلحِصانِ وَاللِّجامُ لِلحِمارِ، وَالعَصا لِلحَمقَى.

Бич за коня, юзда за осела и тояга за гърба на безумните.

4 ل ا تُجِاوِبِ الأحْمَقَ بِمِثلِ حَماقَتِهِ، لِئلّا تَبْدُو مِثلَهُ.

Не отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него.

5 ج اوِبَ الأحْمَقَ بِمِثلِ حَماقَتِهِ، وَسَيَظُنُّ أنَّهُ أحْكَمُ مِنْكَ!

Отговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си.

6 م َنْ يُرسِلُ رِسالَةً مَعَ الأحْمَقِ كَمَنْ يَقطَعُ رِجلَيهِ، أوْ كَمَنْ يَبحَثُ عَنِ الظُّلْمِ.

Който праща известие чрез безумния, отсича краката си и си докарва вреда.

7 ك َلامُ الحِكْمَةِ الَّذِي يَقُولُهُ الحَمقَى يُشبِهُ رِجلَ المَشلُولِ.

Както безполезни висят краката на куция, така е притча в устата на безумния.

8 م َنْ يُعطِي المَجدَ لِلأحْمَقِ يُشبِهُ مَنْ يَربِطُ حَجَراً بِالمِقلاعِ.

Както онзи, който хвърля възел със скъпоценни камъни в грамада, така е този, който отдава чест на безумния.

9 ك َلامُ الحِكْمَةِ الَّذِي يَقُولُهُ الحَمقَى يُشبِهُ السِّكِّيرَ الَّذِي يُمسِكُ شَوكاً بِيَدِهِ.

Като трън, който боде ръката на пияницата, така е притча в устата на безумните.

10 م َنْ يسْتَأْجِرُ أحْمَقَ أوْ عابِرَ سَبِيلٍ لِيَقُومَ بِعَمَلِهِ، يُشْبِهُ مَنْ يَضْرِبُ السِّهامَ فَيَجْرَحَ الكُلَّ.

Както стрелец, който безогледно наранява всички, така е онзи, който наема на работа безумен, или онзи, който наема на работа скитници.

11 ا لأحْمَقُ الَّذِي يُكَرِّرُ تَصَرُّفاتِهِ الحَمْقاءَ، كَالكَلْبِ يَعُودُ إلَى قَيئِهِ.

Както кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост.

12 أ رَأيتَ رَجُلاً يَظُنُّ نَفسَهُ حَكِيماً، قَدْ يُصبِحُ الأحْمَقُ حَكِيماً أمّا هَذا فَلا. صِفاتُ الكَسلان

Видял ли си човек, който се смята за мъдър? Повече надежда има за безумния, отколкото за него. Ленивият човек и лъжливият език

13 ا لكَسلانُ يَقُولُ: «هُناكَ أسَدٌ فِي الطَّرِيقِ، إنَّهُ فِي الشَّوارِعِ،» فَلا يَفْعَلُ شيئاً.

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 ا لكَسلانُ يَتَحَرَّكُ عَلَى سَرِيرِهِ كّما يَتَحَرَّكُ البابُ عَلَى مَفاصِلِهِ.

Както врата се завърта на пантите си, така и ленивият - на постелката си.

15 ا لكَسلانُ يَضَعُ يَدَهُ فِي الطَّبَقِ وَلا يُعِيدُها إلَى فَمِهِ.

Ленивият потапя ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си.

16 ا لكَسلانُ يَظُنُّ نَفسَهُ أذكَى مِنْ سَبعَةٍ يُجِيبُونَ بِحِكمَةٍ. النَّمِيمَةُ والخِداع

Ленивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор.

17 ا لَّذِي يَتَدَخَّلُ فِي شِجارٍ لا يَخُصُّهُ، كَمَنْ يُمسِكُ بِأُذُنَي كَلبٍ عابِرٍ ضالٍّ.

Минувачът, който се дразни от чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите.

18 ا لمَجنُونُ الَّذِي يَرمِي سِهاماً مُشتَعِلَةً وَقاتِلَةً،

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

19 ي ُشبِهُ الَّذِي يَخدَعُ جارَهُ ثُمَّ يَقُولُ لَهُ: «كُنْتُ أمْزَحُ!»

така е човекът, който мами ближния си и казва: Не направих ли това на шега?

20 ب ِدُونِ حَطَبٍ تَنطَفِئُ النّارُ، وَبِدُونِ النَّمّامِ تَهدَأُ المَشاكِلُ وَالخُصُوماتُ.

Където няма дърва, огънят изгасва; и където няма клюкар, раздорът престава.

21 ا لفَحمُ يُستَخدَمُ لِلجَمرِ، وَالحَطَبُ يُستَخدَمُ لِلنّارِ، وَمُثِيرُ المَشاكِلِ يُشعِلُ النِّزاعَ.

Както са въглища за жарта и дърва за огъня, така е и кавгаджията, за да разпалва препирня.

22 ك َلامُ النَّمّامِ يُشبِهُ الطَّعامَ اللَّذِيذَ الَّذِي يَنزِلُ إلَى المَعِدَةِ.

Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

23 ا لكَلامُ الحُلْوُ الذِي يُخْفِي قَلباً شِرِّيراً، يُشبِهُ طِلاءً مِنَ الفِضَّةِ عَلَى قِطْعَةِ فَخّارٍ.

Усърдните устни с нечестиво сърце са като сребърна глеч, намазана на пръстен съд.

24 ي ُرائِي العَدُوُّ عِندَما يَتَكَلَّمُ، بَينَما يُخْفِي خِداعاً فِي داخِلِهِ.

Ненавистникът лицемерства с устните си, но крои коварство в сърцето си;

25 ف َإذا تَكَلَّمَ بِلُطفٍ فَلا تُصَدِّقْهُ، لِأنَّ فِي قَلبِهِ الكَثِيرَ مِنَ الشَّرِّ.

когато говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му;

26 ف َهُوَ يُخفِي الكُرْهَ بِالخِداعِ، وَلَكِنَّ أمرَهُ سَيُفتَضَحُ بَينَ النّاسِ.

макар омразата му да се покрива с измама, нечестието му ще се изяви сред събранието.

27 م َنْ يَحفُرُ حُفرَةً لِغَيرِهِ يَقَعُ فِيها. وَمَنْ يُدَحرِجُ حَجَراً عَلَى غَيرِهِ يَرجِعُ الحَجَرُ عَلَيهِ.

Който копае ров, ще падне в него, и който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 ا للِسانُ الكاذِبُ يَكرَهُ مَنْ يَتَسَبَّبُ بِأذِيَّتِهِمْ. وَالفَمُ المُجامِلُ يَتَسَبَّبُ بِالخَرابِ.

Лъжливият език мрази наранените от него и ласкателните уста докарват съсипия.