1 ي َقُولُ الأحْمَقُ فِي قَلبِهِ: «اللهُ غَيرُ مَوجَودٍ!» الحَمقَى يُخَرِّبونَ. يَفعَلُونَ أُمُوراً مُلتَوِيَةً. لا يَعمَلُونَ أيَّ صَلاحٍ.

(По слав. 52.) За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се хората и сториха гнусно беззаконие; няма кой да прави добро.

2 م ِنَ السَّماءِ نَظَرَ اللهُ إلَى البَشَرِ، لِيَرَى إنْ كانَ بَينَهُمْ أيُّ حَكِيمٍ، إنْ كانَ هُناكَ مَنْ يَطلُبُهُ.

Бог надникна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога.

3 ل َكِنَّهُمْ جَمِيعَهُمُ انْحَرَفُوا وَابتَعَدُوا عَنِ اللهِ. جَمِيعُهُمْ كانُوا فاسِدِينَ. لَيسَ بَينَهُمْ مَنْ يَعمَلُ الصَّلاحَ، وَلا واحِدٌ.

Всеки един от тях се обърна назад; всички заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.

4 أ لا يَفهَمُونَ؟ لا يَطلُبُ الأشْرارُ مَشُورَةَ اللهِ، بَلْ يَلتَهِمُونَ شَعبِي كَما يَلتَهِمُونَ الطَّعامَ!

Без разум ли са онези, които беззаконстват, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават Бога?

5 ل َذَلِكَ سَيَخافُونَ خَوْفاً لَمْ يَخافُوهُ مِنْ قَبلُ. لِأنَّ اللهَ قَدْ رَفَضَ الأشْرارَ. فَسَيُخْزَى مَهاجِمُوكَ، وَيُشَتِّتُ اللهُ عِظامَهُمْ.

Нападна ги голям страх там, където нямаше страх; защото Бог разпръсна костите на възпротивяващите се против тебе; посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

6 ل َيتَ خَلاصَ بَنِي إسْرائِيلَ يَأْتِي سَرِيعاً مِنْ عِندِ اللهِ عَلَى جَبَلِ صِهْيَوْنَ! عَندَما يُعِيدُ اللهُ أسرَى الحَربِ، سَيَبتَهِجُ يَعقُوبُ وَيَفرَحُ بَنُو إسْرائِيلَ.

Дано дойде от Сион избавление за Израел! Когато Бог върне Своя народ от плен, тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израел.