1 ي َهرُبُ الشِّرِّيرُ حَتَّى وَإنْ لَمْ يُطارِدْهُ أحَدٌ، أمّا البارُّ فَشُجاعٌ كَالأسَدِ.

Нечестивите бягат, без да ги гони някой, а праведните са смели като млад лъв.

2 ا لشَّعبُ المُتَمَرِّدُ يَحكُمُهُ كَثِيرُونَ، أمّا الحاكِمُ الفَطِنُ فَيُحافِظُ عَلَى استِقْرارِ بَلَدِهِ.

От бунтовете на страната началниците ѝ са много, но чрез умни и вещи хора един неин управител продължава дълго време.

3 ا لفَقِيرُ الَّذِي يَظلِمُ الفُقَراءَ يُشبِهُ المَطَرَ الجارِفَ الَّذِي لا يُبقِي خَلْفَهُ شَيئاً.

Беден човек, който насилва немотните, е като пороен дъжд, който не оставя храна.

4 ا لَّذِينَ لا يَخضَعُونَ لِلقَوانِينِ يُدافِعُونَ عَنِ الشَّرِّ، أمّا الَّذِينَ يَخضَعُونَ لِلقَوانِينِ فَيُقاوِمُونَ الشَّرَّ.

Които отстъпват от закона, хвалят нечестивите, но които пазят закона, се противят на тях.

5 ا لأشرارُ لا يَفهَمُونَ العَدلَ، أمّا الَّذِينَ يتْبَعُونَ اللهَ فَيَفهَمُونَهُ تَماماُ.

Злите хора не разбират от правосъдие, но тези, които търсят Господа, разбират всичко.

6 ا لفَقِيرُ الَّذِي يَسلُكُ بِاستِقامَةٍ، أفضَلُ مِنَ غَنِيٍّ يَسلُكُ بِاحتِيالٍ.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който се криви между два пътя, макар и да е богат.

7 م َنْ يَخْضَعُ لِلقَوانِينِ هُوَ ابنٌ حَكِيمٌ، أمّا صَدِيقُ المُنحَلِّينَ فَيُخزِي أباهُ.

Който пази закона, е разумен син, а който дружи с чревоугодниците, засрамва баща си.

8 م َنْ يَزِيدُ ثَروَتَهُ عَنْ طَرِيقِ الرِّبا، سَتُعْطَى ثَروَتُهُ لآخَرَ يَكُونُ طَيِّباً مَعَ الفُقَراءِ.

Който умножава имота си с лихварство и грабителство, го събира за този, който показва милост към сиромасите.

9 م َنْ يَرفُضُ الخُضُوعَ لِلشَّرِيعَةِ وَالتَّعلِيمِ، فَحَتَّى صَلاتُهُ مَكرُوهَةٌ.

Който отклонява ухото си от слушане на закона, на такъв самата му молитва е мерзост.

10 م َنْ يُضِلُّ البارَّ لِيَسلُكَ فِي طَرِيقِ الشَّرِّ سَيَسقُطُ هُوَ فِي شَرِّ أعمالِهِ، أمّا النَّزِيهُ فَيَنالُ خَيراً.

Който заблуждава праведните в лош път, той сам ще падне в своята яма, а непорочните ще наследят добрини.

11 ا لرَّجُلُ الغَنِيُّ حَكِيمٌ فِي نَظَرِ نَفسِهِ، أمّا الرَّجُلُ الفَقِيرُ الفَهِيمُ فَيَرى الحَقِيقَةَ.

Богатият човек мисли себе си за мъдър, но разумният сиромах го преценява.

12 ع ِندَما يَفرَحُ الأبرارُ فَهَذا فَخرٌ عَظِيمٌ، وَلَكِنْ عِندَما يَأتِي الأشرارُ يَختَبِئُ جَمِيعُ النّاسِ.

Когато тържествуват праведните, има голяма слава, а когато се издигнат нечестивите, човек се крие.

13 م َنْ يُخفِ خَطاياهُ لا يَنجَحْ، أمّا مَنْ يَعتَرِفْ بِها وَيَتَخَلَّ عَنها فَسَيَجِدْ رَحمَةً.

Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост.

14 م ُبارَكٌ الإنسانُ الَّذِي يَحفَظُ اعتِبارَ الآخَرِينَ، أمّا عَنِيدُ القَلبِ فَيُواجِهُ المَشاكِلَ.

Блажен онзи човек, който се бои винаги, а който закоравява сърцето си, ще изпадне в бедствие.

15 ا لإنسانُ الشِّرِّيرُ الَّذِي يَحكُمُ شَعباً فَقِيراً وَضَعِيفاً يُشبِهُ الأسَدَ الزّائِرَ أوالدُّبَّ الشَّرِسَ.

Като ревящ лъв и гладна мечка е нечестив управител над беден народ.

16 ا لحاكِمُ الَّذِي يَحكُمُ بِدُونِ فَهْمٍ هُوَ ظالِمٌ، أمّا الَّذِي يَكرَهُ النَّهبَ فَسَيَحكُمُ لِوَقتٍ طَوِيلٍ.

О, княже, лишен от разум, но велик да насилстваш, знай, че който мрази грабителство, ще продължи дните си.

17 ا لمُثقَلُ بِذَنبِ جَرِيمَةِ قَتلٍ سَيَعِيشُ هارِباً حَتَّى المَوتِ، وَلا يَنبَغِي أنْ يُعِينَهُ أحَدٌ.

Човек, който е натоварен с кръвта на друг човек, ще побърза да отиде в ямата; никой да не го спира.

18 م َنْ يَسلُكُ بِأمانَةٍ سَيَحيا آمِناً، أمّا المُحتالُ فِي أسالِيبِهِ فَسَيَسقُطُ فَجأةً.

Който ходи непорочно, ще се избави, а който ходи по криви пътища, изведнъж ще падне.

19 ا لَّذِي يَعمَلُ فِي حَقلِهِ سَيَحصُدُ الكَثِيرَ مِنَ الطَّعامِ، أمّا الَّذِي يَتبَعُ الأحلامَ، فَسَيَجنِي الفَقْرَ.

Който обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, ще го постигне сиромашия.

20 ا لإنسانُ الأمِينُ الجَدِيرُ بِالثِّقَةِ يُبارَكُ كَثِيراً، أمّا الَّذِي يَبحَثُ عَنِ الغِنَى السَّرِيعِ فَلَنْ يُفلِتَ مِنَ العِقابِ.

Верният човек ще има много благословения; а който бърза да се обогати, няма да остане ненаказан.

21 ا لتَّحَيُّزُ فِي الحُكمِ لَيسَ حَسَناً، وَقَدْ يُخطِئُ إنسانٌ مِنْ أجلِ كِسرَةِ خُبْزٍ.

Не е добре да бъде човек лицеприятен, защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.

22 ا لبَخِيلُ يَبحَثُ عَنِ الغِنَى السَّرِيعِ، وَلَكِنَّهُ لا يُدرِكُ أنَّهُ سَيَجِدُ الفَقرَ.

Който има лошо око, бърза да се обогати, а не знае, че ще го постигне немотия.

23 م َنْ يُوَبِّخُ إنساناً سَيَحظَى بِرِضاهُ وَلَوْ بَعدَ حِينٍ، أكْثَرَ مِنَ الَّذِي يَمدَحُهُ مَدِيحاً كاذِباً.

Който изобличава човека, после ще намери по-голямо благоволение, отколкото онзи, който ласкае с езика си.

24 ا لَّذِي يَسرِقُ أباهُ وَأُمَّهُ ثُمَّ يَقُولُ: «هَذِهِ لَيسَتْ خَطِيَّةً!» فَهُوَ أشبَهُ بِالمُخَرِّبِ!

Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, той е другар на грабителя.

25 ا لجَشِعُ يُثِيرُ الخِصامَ، أمّا الَّذِي يَثِقُ فِي اللهِ فَسَيُلاقِي النَّجاحَ.

Човек с надменна душа повдига крамоли, а който уповава на Господа, ще затлъстее.

26 ا لأحْمَقُ هُوَ الّذِي يَتَّكِلُ عَلَى نَفسِهِ، أمّا الَّذِي تَقُودُهُ الحِكْمَةَ فَسَيَحيا آمِناً.

Който уповава на своето си сърце, е безумен, а който ходи разумно, той ще се избави.

27 ا لَّذِي يُعطِي الفُقَراءَ لَنْ يَصِيرَ فَقِيراً، أمّا الَّذِي يُغلِقُ عَينَيهِ عَنْهُمْ فَسَيَكثُرُ لاعِنُوهُ.

Който дава на сиромасите, няма да изпадне в немотия, а който закрива очите си, за да не ги вижда, ще има много клетви.

28 ع ِندَما يَحكُمُ الأشرارُ يَختَبِئُ النّاسُ، وَلَكِنْ عِندَما يَسقُطُ الأشرارُ فَإنَّ الأبرارَ يَزْدادُونَ.

Когато се възвисят нечестивите, хората се крият, но когато те загиват, праведните се умножават.