1 و َإذِ اقتَرَبُوا مِنَ مَدينَةِ القُدسِ، عِنْدَ بَلْدَةَ بَيتَ فاجِي وَبَيتَ عَنْيا قُرْبَ جَبَلِ الزَّيتُونِ، أرسَلَ يَسُوعُ اثْنَينِ مِنْ تَلامِيذِهِ،

И когато се приближаваха към Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Исус изпрати двама от учениците Си и им каза:

2 و َقالَ لَهُما: «اذهَبا إلَى القَريَةِ الَّتي أمامَكُما. وَعِندَما تَدخُلانِها، سَتَجِدانِ حِماراً صَغِيراً مَربُوطاً لَمْ يَركَبْهُ أحَدٌ مِنْ قَبلُ، فَحُلّاهُ وَأحضِراهُ.

Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

3 ف َإذا سَألَكُما أحَدٌ لِماذا تَفعَلانِ ذَلكَ، قُولا: ‹الرَّبُّ يَحتاجُ إلَيهِ. وَسَيُعِيدُهُ قَرِيباً.›»

И ако някой ви каже: Защо правите това?, отговорете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.

4 ف َذَهَبَ التِّلميذانِ وَوَجَدا الحِمارَ مَربُوطاً عِنْدَ أحَدِ الأبوابِ فِي الطَّرِيقِ، فَحَلّاهُ.

И така, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.

5 و َكانَ بَعضُ النّاسِ يَقِفُونَ هُناكَ فَقالُوا لَهُما: «لِماذا تَحُلّانِ الحِمارَ؟»

И някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате ослето?

6 ف َقالا لَهُمْ كَما أوصاهُما يَسوعُ، فَسَمَحُوا لَهُما.

А те им казаха, както беше заръчал Исус; и те ги оставиха.

7 و َأحضَرَ التِّلمِيذانِ الحِمارَ الصَّغِيرَ إلَى يَسُوعَ، وَوَضَعا ثِيابَهُما عَلَىْ الحِمارِ، فَجَلَسَ يَسوعُ عَلَيهِ.

И докараха ослето при Исус и намятаха на него дрехите си; и Той го възседна.

8 و َكانَ كَثِيرُونَ مِنَ النّاسِ يَفرِشُونَ أردِيَتَهُمْ عَلَى الطَّرِيقِ. وَآخَرُونَ فَرَشُوا أغصاناً قَطَعُوها مِنَ الحُقُولِ.

И мнозина разстлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от дърветата.

9 و َكانَ النّاسُ مَنْ أمامِهِ وَمِنْ خَلْفِهِ يَهتِفُونَ: «يَعيشُ المَلِكُ! مُبارَكٌ هُوَ الآتِي بِاسْمِ الرَّبِّ.

И тези, които вървяха отпред, и тези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име!

10 م ُبارَكَةٌ مَملَكَةُ أبِينا داوُدُ الآتِيَةُ، يَعيشُ المَلكُ في عُلاه.»

Благословено настъпващото царство на баща ни Давид, което иде в Господнето име! Осанна във висините!

11 ث ُمَّ دَخَلَ يَسُوعُ إلَى القُدسِ وَاتَّجَهَ إلَى ساحَةِ الهَيكَلِ، وَكانَ المَساءُ قَدْ حَلَّ، فألقَى يَسوعُ نَظْرَةً عَلَىْ كُلِّ شَيءٍ حَولَهُ، ثُمَّ ذَهَبَ مَعَ الاثنِي عَشَرَ إلَى بَيتَ عَنْيا. يَسُوعُ يَلعَنُ شَجَرَةَ التِّين

И Исус влезе в Йерусалим, в храма, и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте. Безплодната смокиня

12 و َفِي اليَومِ التّالِي، بَينَما هُمْ يُغادِرُونَ بَيتَ عَنْيا، جاعَ يَسُوعُ،

А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

13 و َشاهَدَ مِنْ بَعيدٍ شَجَرَةَ تِينٍ مُورِقَةً. فَتَوَجَّهَ إلَيها لَعَلَّهُ يَجِدُ فِيها بَعْضَ الثِّمارِ، لَكِنَّهُ لَمْ يَجِدْ سِوَى الأوراقِ، وَذَلِكَ لِأنَّ المَوسِمَ لَمْ يَكُنْ مَوسِمَ إثمارِ التِّينِ.

И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини.

14 ف َقالَ يَسُوعُ لِلشَّجَرَةِ: «لا يَأكُلْ مِنْكِ أحَدٌ بَعْدَ الآنَ!» وَسَمِعَ تَلامِيذُهُ ما قالَهُ. يَسُوعُ يَطرُدُ التُّجّارَ مِنْ ساحَةِ الهَيكَل

И Той проговори, като ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това. Изгонването на търговците от храма

15 ث ُمَّ دَخَلُوا إلَى القُدْسِ. فَلَمّا دَخَلُوا ساحَةَ الهَيكَلِ، طَرَدَ يَسُوعُ تُجّاراً كانُوا يَبِيعُونَ وَيَشتَرُونَ هُناكَ، وَقَلَبَ مَوائِدَ الصَرّافينَ، وَمَقاعِدَ باعَةِ الحَمامِ.

И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите.

16 و َلَمْ يَسمَحْ لِأحَدٍ بِعُبورِ السّاحَةِ وَهُوَ يَحمِلُ أيَّ غَرَضٍ.

И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.

17 و َابتَدَأ يُعَلِّمُ النّاسَ وَيَقولُ: «ألَيسَ مَكتُوباً: ‹بَيتِي يُدعَى بَيتَ صَلاةٍ لِجَمِيعِ الأُمَمِ›؟ لَكِنَّكُمْ حَوَّلتُمُوهُ إلَى ‹وَكْرِ لُصُوصِ!› »

Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи", а вие го направихте "разбойнически вертеп"?

18 و َسَمِعَ كِبارُ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ بِما حَدَثَ، فَبَدَأوا يَبحَثُونَ عَنْ طَرِيقَةٍ يَقتُلُونَهُ بِها. لَكِنَّهُمْ كانُوا يَخافُونَ مِنْهُ لأنَّ تَعلِيمَهُ كانَ يُدهِشُ الجَمِيعَ.

И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

19 و َلَمّا حَلَّ المَساءُ، خَرَجَ يَسُوعُ وَتَلامِيذُهُ مِنَ المَدِينَةِ. قُوَّةُ الإيمان

А всякога на мръкване Той излизаше вън от града. Силата на вярата

20 و َفِي صَباحِ اليَومِ التّالِي، وَبَينَما هُمْ سائِرُونَ، رَأَوْا شَجَرَةَ التِّينِ وَقَدْ يَبِسَتْ مِنْ جُذُورِها.

И така, като минаваха сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.

21 ف َتَذَكَّرَ بُطرُسُ الأمْرَ وَقالَ لِيَسُوعَ: «انظُرْ يا مُعَلِّمُ! الشَّجَرَةُ الَّتِي لَعَنْتَها قَدْ يَبُسَتْ.»

И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.

22 ف َقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «آمِنُوا بِاللهِ،

А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!

23 ف َأقُولُ لَكُمُ الحَقَّ، مَنْ قالَ لِهَذا الجَبَلِ: ‹لِتُقلَعْ مِنْ مَكانِكَ وَتُلْقَ فِيْ البَحْرِ،› وَلا يَشُكُّ فِي قَلْبِهِ، بَلْ يُؤْمِنُ بِأنَّ ما يَقُولُهُ سَيَحدُثُ، فَإنَّ كَلامَهُ سَيَتَحَقَّقُ لَهُ.

Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва - ще му стане.

24 ل ِهَذا أقُولُ لَكُمْ، كُلُّ ما تَطلُبُونَهُ وَأنْتُمْ تُصَلُّونَ، آمِنوا بِأنَّهُ لَكُمْ، فَيَكونَ لَكُمْ.

Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

25 و َإذا هَمَمْتُمْ بِالصَلاةِ، فَاغْفِروا أوَّلاً إنْ كانَ فيكُمْ أيُّ شَيءٍ ضِدَّ شَخْصٍ آخَرِ، حَتَّى يَغفِرَ أبُوكُمُ الَّذِي فِي السَّماءِ زَلّاتِكُمْ.

И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения.

26 ف َإنْ لَمْ تَغفِرُوا لِلآخَرِينَ، لا يَغفِرُ لَكُمْ أبُوكُمُ الَّذِي فِي السَّماءِ زَلّاتِكُمْ.» التّشكيكُ بِسُلطانِ يَسُوع

Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, Който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения. За властта на Исус Христос

27 ب َعْدَ ذَلِكَ، عادُوا إلَى القُدسِ. وَبَينَما كانَ يَسُوعُ يَسِيرُ فِي ساحَةِ الهَيكَلِ، جاءَ إلَيهِ كِبارُ الكَهَنَةِ، وَمُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ وَالشُّيُوخُ.

И дойдоха пак в Йерусалим; и когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха:

28 و َسَألَوهُ: «أخبِرنا بِأيِّ سُلطانٍ تَفعَلُ هَذِهِ الأشياءَ، وَمَنِ الَّذِي أعطاكَ هَذا السُّلطانَ؟»

С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?

29 ف َقالَ لَهُمْ: «وَسَأسألُكُمْ أنا أيضاً، فَأَجيبونِي أُخبِرْكُمْ بِأيِّ سُلطانٍ أفعَلُ هَذِاَ:

Исус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

30 ه َلْ كانَتْ مَعمُودِيَّةُ يُوحَنّا مِنَ اللهِ أمْ مِنَ النّاسِ؟ أجِيبُونِي.»

Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците? Отговорете Ми.

31 ف َتَشاوروا فِي ما بَينَهُمْ وَقالوا: «إنْ قُلْنا إنَّها مِنَ اللهِ، فَسَيَقُولُ لَنا: ‹لِماذا إذاً لَمْ تَقبَلُوها؟›

И те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Тогава защо не му повярвахте?

32 و َإنْ قُلْنا إنَّها مِنَ النّاسِ، فَإنَّ الشَّعبَ سَيَثورُ عَلَينا.» وَكانَ القادَةُ يَخافُونَ مِنَ الشَّعبِ، لِأنَّ الجَمِيعَ كانوا يَعْتَبِرونَ يُوحَنّا نَبِيّاً بِالفِعِلِ.

Но ако кажем: От човеците, бояха се от народа; защото всички искрено смятаха Йоан за пророк.

33 ف َأجابُوا يَسُوعَ وَقالُوا: «لا نَعلَمُ.» فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «وَلا أنا أُخبِرُكُمْ بِأيِّ سُلطانٍ أفعَلُ هَذِهِ الأُمُورَ.»

И така, те отговориха на Исус: Не знаем. Исус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.