1 و َوَصَلَ داوُدُ إلَى مَدِينَةِ نُوبٍ لِكَي يَرَى الكاهِنَ أخِيمَالِكَ. فَخَرَجَ أخِيمَالِكُ لِلِقاءِ داوُدَ، وَخافَ حِينَ التقاهُ وَسَألَهُ: «لِماذا أنتَ وَحدَكَ؟ لِماذا لَيسَ مَعَكَ أحَدٌ؟»

Тогава Давид отиде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давид със страх, като му каза: Защо си сам и няма никой с тебе?

2 ف َأجابَ داوُدُ أخِيمَالِكَ: «وَجَّهَ لِيَ المَلِكُ أمراً خاصّاً. وَقالَ لِي: ‹لا تُخبِرْ أحَداً بِالمَهَمَّةِ الَّتِي أنا مُرسِلُكَ فِيها، وَلا بِما طَلَبْتُ إلَيكَ أنْ تَفعَلَهُ.› وَقَدْ أخبَرْتُ رِجالِي أينَ يُمكِنُهُمْ أنْ يُلاقُونِي.

Давид отговори на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае за това, за което те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците еди-кое си и еди-кое си място.

3 و َالآنَ، ماذا يُوجَدُ لَدَيكَ مِنْ طَعامٍ؟ أحتاجُ إلَى خَمسَةِ أرغِفَةٍ أوْ أيَّ طَعامٍ لَدَيكَ لِآكُلَهُ.»

А сега, какво имаш на разположение? Дай ми пет хляба или каквото ти се намира.

4 ف َقالَ الكاهِنُ لِداوُدَ: «لَيسَ لَدَيَّ خُبزٌ عادِيٌّ هُنا، لَكِنْ لَدَيَّ بَعضٌ مِنَ الخُبزِ المُقَدَّسِ. يَستَطِيعُ رِجالُكَ أنْ يَأْكُلُوا مِنهُ إذا لَمْ يَكُونُوا قَدْ عاشَرُوا نِساءً.»

И свещеникът отговори на Давид: Нямам останал нито един обикновен хляб; но има осветени хлябове - ако момците са се въздържали поне от жени.

5 ف َأجابَ داوُدُ: «لَمْ نُعاشِرْ نِساءً. فَرِجالِي يَحفَظُونَ أجسادَهُمْ طاهِرَةً كُلَّما خَرَجنا لِلقِتالِ، وَحَتَّى فِي المَهَمّاتِ العادِيَّةِ. أَفَلا يَكُونونَ طاهِرِينَ اليَوْمَ؟»

Давид отвърна на свещеника: Наистина жените са били далеч от нас през тези три дни, откакто тръгнах. Съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече друг хляб се освещава днес в съда.

6 ف َلَمْ يَكُنْ هُناكَ خُبزٌ إلّا الخُبْزَ المُقَدَّسَ، فَأعطَى الكاهِنُ داوُدَ ذَلِكَ الخُبزَ. وَهُوَ الخُبزُ الَّذِي كانَ يَضَعُهُ الكَهَنَةُ عَلَى المائِدَةِ المُقَدَّسَةِ فِي حَضرَةِ اللهِ. وَفِي كُلِّ يُومٍ كانُوا يَأْخُذُونَ هَذا الخُبزَ وَيَضَعُونَ خُبزاً طازِجاً بَدَلاً مِنهُ.

И така свещеникът му даде осветените хлябове; защото там нямаше друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха вдигнали отпред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато бяха вдигнати другите.

7 و َكانَ أحَدُ رِجالِ شاوُلَ هُناكَ فِي ذَلِكَ اليَومِ، وَهُوَ دُواغُ الأدُومِيُّ. وَكانَ مُشرِفاً عَلَى رِعاةِ شاوُلَ. فَقَدْ حُجِزَ هُناكَ أمامَ اللهِ.

(А същия ден там имаше задържа̀н пред Господа един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.)

8 و َسَألَ داوُدُ أخِيمَالِكَ: «ألَدَيكَ رُمحٌ أوْ سَيفٌ هُنا؟ لَمْ أجِدِ الوَقتَ لِآخُذَ رُمحِي أوْ سَيفِي، لِأنَّ أمرَ المَلِكِ كانَ طارِئاً.»

Давид каза също на Ахимелех: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? Защото не взех със себе си нито меча си, нито оръжията си, понеже царската работа беше спешна.

9 ف َأجابَ الكاهِنُ: «السَّيفُ الوَحِيدُ هُنا هُوَ سَيفُ جُلياتَ الفِلِسْطِيِّ. وَهُوَ السَّيفُ الَّذِي انتَزَعتَهُ أنتَ مِنهُ عِندَما قَتَلتَهُ فِي وادِي البُطمِ. وَهُوَ هُناكَ خَلفَ الثَّوبِ الكَهَنُوتِيِّ مَلفُوفاً فِي قُماشٍ. فَخُذهُ إنْ كُنتَ تُرِيدُهُ.» فَقالَ داوُدُ: «سَيفُ جُلياتَ؟ إنَّهُ سَيفٌ لا مَثِيلَ لَهُ، فَأعطِنِي إيّاهُ.» داوُدُ يَهرُبُ إلَى العَدُوِّ فِي جَتّ

Свещеникът отговори: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, е обвит в кърпа зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен този. И Давид каза: Няма друг като него, дай ми го.

10 ف ِي ذَلِكَ اليَومَ هَرَبَ داوُدُ مِنْ شاوُلَ، وَذَهَبَ إلَى أخِيشَ مَلِكِ جَتَّ.

Така в онзи ден Давид избяга от Саул и отиде при гетския цар Анхус.

11 ف َقالَ كِبارُ مَسؤُولِي أخِيشَ: «أَهَذا داوُدُ رَجُلُ مَلِكِ إسْرائِيلَ؟ أَلَيسَ هُوَ الَّذِي يَتَغَنَّى بِهِ بَنُو إسْرائِيلَ وَيَرْقُصُونَ وَيُنْشِدُونَ لَهُ: ‹شاوُلُ قَتَلَ الآلافَ. وَداوُدُ عَشَراتِ الآلافِ؟›»

А слугите на Анхус му казаха: Този Давид не е ли цар на онази земя? Не е ли той, за когото пееха ответно, когато танцуваха хоро, като казваха: Саул порази хиляди, а Давид - десетки хиляди?

12 ف انتَبَهَ داوُدُ وَبَدَأ يُفَكِّرُ فِي ما كانُوا يَقُولُونَهُ. فَخَشِيَ مِنْ أخِيشَ مَلِكِ جَتَّ.

И Давид, като пазеше тези думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус.

13 ف َتَظاهَرَ بِالجُنُونِ أمامَ أخِيشَ وَكبارِ مَسؤُولِيهِ. فَكُلَّما كانَ فِي حَضرَتِهِمْ كانَ يَتَصَرَّفُ بِشَكلٍ أخرَقَ. فَكانَ يَبصِقُ عَلَى البَوّاباتِ. وَتَرَكَ بُصاقَهُ يَنزِلُ عَلَى لِحيَتِهِ.

Затова промени поведението си пред тях и се престори на луд, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.

14 ف َقالَ أخِيشُ لِكِبارِ مَسؤُولِيه: «ألا تَرَونَ أنَّ هَذا الرَّجُلَ مَجنُونٌ؟ فَلِماذا أحضَرتُمُوهُ إلَيَّ؟

Тогава Анхус каза на слугите си: Не виждате ли, че този човек е луд! Защо го доведохте при мене?

15 ع ِندِي ما يَكفِينِي مِنَ المَجانِينِ. لَكِنَّكُمْ جِئتُمْ بِهِ إلَيَّ لِكَي يَستَعرِضَ أمامِي جُنُونَهُ. فَكَيفَ تَسمَحُونَ لِهَذا بِأنْ يَدخُلَ بَيتِي؟»

Малко ли са моите луди, че сте довели този да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?