1 ف ِي السَّنَةِ الأُولَى لِحُكمِ دارِيُوسَ بنِ أحْشُورِيوشَ الَّذِي يَنحَدِرُ مِنْ نَسلِ المادِيِّينَ وَالَّذِي تُوِّجَ مَلِكاً عَلَى الكَلْدانِيِّينَ،

В първата година на Дарий, Асуировия син, от рода на мидяните, който бе поставен за цар над Халдейската държава -

2 أ نا دانِيالَ، كُنتُ أتَفَحَّصُ الكُتُبَ المُقَدَّسَةَ وَلاحَظتُ أنَّ كَلِمَةَ اللهِ إلَى النَبِيِّ إرْمِيا تَقُولُ إنَّ الهَيكَلَ فِي مَدينَةِ القُدْسِ سَيَبقَى خَرِباً لِسَبعِينَ سَنَةٍ.

в първата година от царуването му аз, Даниил, разбрах от свещените книги броя на годините, за които дойде Господнето слово към пророк Йеремия, че запустението на Йерусалим ще трае седемдесет години.

3 ف َتَوَجَّهتُ إلَى الرَّبَّ الإلَهِ بِالصَّلَواتِ وَالتَضَرُّعاتِ وَالصَّومِ، وَلَبِسْتُ الخَيشَ وَجَلَسْتُ عَلَى الرَّمادِ.

Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел.

4 ص َلَّيتُ إلَى إلَهِي وَاعتَرَفتُ بِخَطايايَ، فَقُلْتُ: «يا رَبُّ، أيُّها الإلَهُ العَظِيمُ المُهِيبُ الَّذِي يَحفَظُ العَهدَ وَالمَحَبَّةَ لِلَّذِينَ يُحِبُّونَهُ وَيُطِيعُونَ وَصاياهُ،

Когато се помолих на Господа, моя Бог, и се изповядах, казах: О, Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта Си към онези, които Те обичат и пазят Твоите заповеди!

5 أ خطَأْنا وَضَلَلْنا وَعَمِلْنا أُمُوراً شِرِّيرَةً. وَعَصَيْنا وَابتَعَدْنا عَن كُلِّ وَصاياكَ وَأحكامِكَ،

Съгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоето правосъдие;

6 و َلَمْ نَسمَعْ لِخُدّامِكَ الأنبِياءِ الَّذِينَ تَكَلَّمُوا باسمِكَ لِمُلُوكِنا وَرُؤَسائِنا وَلآبائِنا وَلِكُلِّ الشَّعبِ.

и не послушахме слугите Ти, пророците, които говориха в Твое име на царете и началниците ни, на бащите ни и на целия народ на земята ни.

7 « لَكَ البِرُّ، أمّا نَحنُ رِجالَ يَهُوذا وَسُكّانَ مَدينَةِ القُدْسِ وَكُلَّ بَني إسْرائِيلَ المُشَتَّتِينَ فِي كُلِّ البِلادِ القَرِيبَةِ وَالبَعِيدَةِ – حَيثُ شَتَّتَّهُمْ بَعدَ أنْ تَمَرَّدُوا عَلَيكَ – فَلَنا الخِزيُ.

На Тебе, Господи, прилича правда, а на нас - срам на лицето, както е и днес, на юдеите, на йерусалимските жители и на целия Израел, както на онези, които са близки, така и на онези, които са далечни по всички страни, където си ги изгонил поради престъплението, което извършиха против Тебе.

8 ن َعَمْ يا اللهُ ، الخِزيُ لَنا وَلِمُلُوكِنا وَرُؤَسائِنا وَلآبائِنا الَّذِينَ أخطَأُوا إلَيكَ.

Господи, срам на лицето подобава на нас, на царете ни, на началниците ни и на бащите ни, защото съгрешихме пред Тебе.

9 « أمّا أنتَ أيُّها الرَّبُّ إلَهَنا فَلَكَ الرَّحمَةُ وَالغُفرانُ لأنَّنا تَمَرَّدنا عَلَيكَ.

На Господа, нашия Бог, принадлежат милост и прощение, защото се възбунтувахме против Него

10 ف َلَمْ نُطِعِ إلَهَنا حِينَ أمَرَنا بِأنْ نَعِيشَ بِحَسَبِ الشَّرِيعَةِ الَّتِي أعطاها لَنا مِنْ خِلالِ خُدّامِهِ الأنبِياءِ.

и не послушахме гласа на Господа, нашия Бог, да ходим по законите, които положи пред нас чрез слугите Си, пророците.

11 ك ُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ تَعَدَّوْا شَرِيعَتَكَ وَضَلُّوا بِعَدَمِ استِماعِهِمْ لِصَوتِكَ. وَقَدْ جَلَبْتَ عَلَينا اللَّعَناتِ وَالأقسامَ المَكتُوبَةَ فِي شَرِيعَةِ مُوسَى خادِمِ اللهِ، لأنَّنا أخطَأنا إلَيكَ.

Да! Целият Израел престъпи закона Ти, като се отклони и не послуша гласа Ти; поради която причина върху нас се изляха проклятието и клетвата, написана в закона на Божия слуга Моисей; защото съгрешихме пред Него.

12 « وَهَكَذا تَمَّمَ اللهُ كَلِمَتُهُ الَّتِي قالَها ضِدَّنا وَضِدَّ قادَتِنا. فَحَلَّتْ كارِثَةٌ عَظِيمَةٌ بِمَدينَةِ القُدْسِ لا تُشبِهُ أيَّةَ كارِثَةٍ أُخْرَى تَحتَ السَّماءِ.

Той потвърди думите, които изговори против нас и против нашите съдии, които са ни съдили, като доведе върху нас голямо зло; защото никъде под небето не е ставало това, което стана в Йерусалим.

13 ك ُلُّ الضِّيقِ الَّذِي كُتِبَ فِي شَرِيعَةِ مُوسَى حَدَثَ لَنا، تَماماً كَما هُوَ مَكتُوبٌ. وَمَعَ هَذا، لَمْ نَطلُبِ اللهَ أوْ نَتُبْ عَن سُلُوكِنا الخاطِئِ وَعَنْ عَدَمِ فَهمِنا لِلحَقِّ.

Цялото това зло, както е писано в Моисеевия закон, дойде върху нас; но пак не се молихме пред Господа, нашия Бог, за да се отвърнем от беззаконията си и да постъпваме разумно според истината Ти.

14 ف َأعَدَّ اللهُ هَذا العِقابَ ثُمَّ أوقَعَهُ عَلَينا. إلَهُنا عادِلٌ فِي كُلِّ ما يَعمَلُ، أمّا نَحنُ فَلَمْ نُطِعْ صَوتَهُ.

Затова Господ е бдял за това зло и вече го е довел върху нас; защото Господ, нашият Бог, е справедлив във всички дела, които върши; а ние не послушахме гласа Му.

15 « وَالآنَ أيُّها الرَّبُّ إلَهُنا، أنتَ أخرَجْتَ شَعبَكَ مِنْ مِصْرَ بِيَدٍ جَبَّارَةٍ، فَجَعَلْتَ اسمَكَ مَعرُوفاً إلَى هَذا اليَومِ. لَكِنَّنا أخطَأنا وَأثِمْنا.

И сега, Господи, Боже наш, Който си извел народа Си от Египетската земя с мощна ръка и си спечелил за Себе Си име, каквото имаш днес, съгрешихме и вършихме нечестие.

16 ي ا رَبُّ أبعِدْ غَضَبَكَ عَن مَدينَةِ القُدْسِ، عَن جَبَلِكَ المُقَدَّسِ بِحَسَبِ إحْساناتِكَ. فَبِسَبَبِ آثامِ آبائِنا وَخَطايانا صارَتْ مَدينَةُ القُدْسِ وَشَعبُكَ مُحتَقَرِينَ فِي نَظَرِ البِلادِ المُجاوِرَةِ.

Господи, според цялата Твоя правда, моля се, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град Йерусалим, святия Ти хълм; защото поради нашите грехове и поради беззаконията на бащите ни Йерусалим и Твоят народ станахме за укор на всички, които са около нас.

17 « يا إلَهَنا، استَمِعْ إلَى صَلَواتِ خادِمِكَ وَطِلباتِهِ لأجلِ الرَّحمَةِ. أشرِقْ بِوَجهِكَ عَلَى هَيكَلِكَ الخَرِبِ، مِنْ أجلِكَ أيُّها الرَّبُّ.

И така, сега послушай, Боже наш, молитвата на слугата Ти и молбите му и заради Господа осияй с лицето Си върху запустялото Си светилище.

18 ي ا إلَهِي، أمِلْ أُذنَكَ وَاسمَعْ، افتَحْ عَينَيكَ وَانظُرْ خَرائِبَنا وَدَمارَ المَدِينَةِ المَدعُوَّةِ باسمِكَ. إنَّنا لا نَطلُبُ الرَّحمَةَ عَلَى أساسِ أعمالِنا الصّالِحَةِ، بَلْ نَطلُبُها بِسَبَبِ رَحمَتِكَ العَظِيمَةِ.

Боже мой, приклони ухото Си и послушай; отвори очите Си и виж опустошенията ни и града, който се нарича с Твоето име; защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, а заради многото Твои щедрости.

19 ي ا رَبُّ اسْمَعنا. يا رَبُّ اغفِرْ لَنا. يا رَبُّ استَمِعْ وَاستَجِبْ لَنا. لأجلِ نَفسِكَ لا تَتَأخَّرْ، لأنَّ شَعبَكَ وَمَدِينَتَكَ يُدْعَوْنَ باسمِكَ.» تَفسِيرُ المَلاك

Господи, послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и подействай; да не закъснееш заради Себе Си, Боже мой; защото с Твоето име се наричат градът Ти и народът Ти. Откровение за седемдесетте седмици и тълкуванието му от ангел Гавриил

20 و َبَينَما كُنتُ أتَكَلَّمُ وَأُصَلِّي وَأعتَرِفُ بِخَطايايَ وَخَطايا شَعبِي بَنِي إسْرائِيلَ، وَأُقَدِّمُ طِلبَتِي لِأجلِ الرَّحمَةِ أمامَ إلَهِي السّاكِنِ فِي جَبَلِهِ المُقَدَّسِ –

И докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на народа си Израел, и принасях молбата си пред Господа, моя Бог, за святия хълм на моя Бог,

21 أ ي بَينَما كُنتُ أُصَلِّي هَذِهِ الصَّلاةَ – طارَ الرَّجُلُ جِبرِيلُ الَّذِي رَأيتُهُ قَبلاً فِي الرُّؤيا مُسرِعاً فَوَصَلَ إلَيَّ فِي وَقتِ ذَبِيحَةِ المَساءِ.

дори още като говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното видение, като летеше бързо, се приближи до мен около часа на вечерната жертва.

22 و َقَد جاءَ إلَيَّ لِيُساعِدَنِي كَي أفهَمَ، فَقالَ: «يا دانِيالُ، جِئتُ لِلتَوِّ لِأُعَلِّمَكَ وَلِأُساعِدَكَ أنْ تَفهَمَ.

Той ме вразуми, като говорѝ с мен и каза: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш.

23 م ُنذُ أنْ بَدَأتَ تُصَلِّي طَلَباً للِرَّحمَةِ، صَدَرَ إلَيَّ أمرٌ بِأنْ آتِي وَأُخبِرَكَ بِأنَّكَ مَحبُوبٌ. فَانتَبِهْ إلَى كَلِمَةِ اللهِ وَافهَمِ الرُّؤيا.

Когато ти започна да се молиш, заповедта излезе; и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен; затова размисли за работата и разбери видението.

24 « لَقَد تَمَّ تَعْيّينُ سَبعِينَ أُسبُوعاً لِشَعبِكَ وَلِمَدِينَتِكَ المُقَدَّسَةِ لإنهاءِ الإثمِ وَالخَطِيَّةِ، وَللِتَّكفِيرِ عَنِ الذُّنُوبِ، وَلإحضارِ البِرِّ السَّرمَدِيِّ وَلِخَتْمِ الرُّؤيا وَالنُبُوَّةِ، وَلِمَسحِ قُدسِ الأقداسِ.

Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото.

25 « فَاعلَمْ وَافهَمْ أنَّهُ مِنْ إعطاءِ الأمرِ بِرَدِّ الشَّعبِ وَإعادَةِ بِناءِ مَدينَةِ القُدْسِ، وَحَتَّى مَجِيءِ المَسِيحِ الرَّئِيسِ، سَيَكُونُ هُناكَ سَبعَةُ أسابِيعَ. وَخِلالَ اثْنَينِ وَسِتِّينَ أُسبُوعاً، سَيُعادُ بِناءُ ساحَةِ المَدِينَةِ وَخَندَقِ المِياهِ حَولَها. وَسَتَكُونُ هُناكَ ضِيقاتٌ كَثِيرَةٌ فِي تِلْكَ الأثْناءِ.

И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена.

26 و َفِي نِهايَةِ الاثْنَينِ وَالسِتِّينَ أُسبُوعاً، سَيُقتَلُ المَسِيحُ، وَلَيسَ لَهُ. وَقَوّاتُ الرَّئيِسِ القادِمِ سَتُخَرِّبُ المَدِينَةَ وَالهَيكَلَ. سَتَكُونُ النِّهايَةُ كَطُوفانٍ، وَسَيَكُونُ القِتالُ وَالتَّدمِيرُ مَحتُومَينِ حَتَّى النِّهايَةِ.

И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения.

27 و َسَيَفرِضُ المُخَرِّبُ مُعاهَدَةً عَلَى كَثِيرِينَ لِمُدَّةِ أُسبُوعٍ. وَسَيُوقِفُ الذَّبائِحَ وَالتَّقدِماتِ لِمُدَّةِ نِصفِ أُسبُوعٍ. وَيأتِي النَّجِسُ المُخَرِّبُ، إلَى أنْ يَحِلَّ قَضاءُ اللهِ المَحتُومُ بِتَدمِيرِ ذَلِكَ المَكانِ تَماماً.»

Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.