1 ه َذِهِ رِسالَةٌ نَبَوِيَّةٌ أعطاها اللهُ لإرْمِيا:

Словото, което дойде към Йеремия от Господа и каза:

2 ق ُمْ وَانزِلْ إلَى بَيتِ الفَخّارِيِّ، وَبَينَما أنتَ هُناكَ سَأُخبِرُكَ بِكَلامِي لِهَذا الشَّعبِ.»

Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще те направя да чуеш думите Ми.

3 ف َنَزَلتُ إلَى بَيتِ الفَخّارِيِّ، بَينَما كانَ يَصنَعُ شَيئاً عَلَى دُولابِهِ.

Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си.

4 ف َتَلِفَ الإناءُ الَّذِي كانَ الفَخّارِيُّ يُشَكِّلُهُ بِيَدَيهِ. فَابتَدَأ مِنْ جَدِيدٍ، وَصَنَعَ وِعاءً آخَرَ كَما أرادَهُ الفَخّارِيُّ أنْ يَكُونَ.

И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи.

5 ه َذا هُوَ ما قالَهُ اللهُ لِي.

Тогава Господнето слово дойде към мен и каза:

6 ي َقُولُ اللهُ: «يا بَني إسْرائِيلَ، ألا أستَطِيعُ أنْ أُفعَلَ بِكُمْ كَما فَعَلَ هَذا الفَخّارِيُّ؟ كَالفَخّارِ فِي يَدِ الفَخّارِيِّ، هَكَذا أنتُمْ فِي يَدَي يا بَني إسْرائِيلَ.

Доме Израелев, не мога ли да направя с вас, както този грънчар? - казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израелев, в Моята ръка.

7 ق َدْ أُعلِنُ، فِي وَقتٍ ما، أنِّي سَأقتَلِعُ أُمَّةً أوْ مَملَكَةً، وَأكسِرُها وَأُدَمِّرُها.

Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя или погубя,

8 و َلَكِنْ إنْ تابَتْ تِلكَ الأُمَّةُ نَفسُها عَنْ شَرِّها، فَإنِّي سَأتَراجَعُ عَنِ الدَّمارِ الَّذِي كُنْتُ سَأُنِزِلُهُ بِها.

ако онзи народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.

9 و َقَدْ أُعلِنُ، فِي وَقتٍ آخَرَ، أنِّي سَأبنِي أوْ أغرِسُ أُمَّةً أوْ مَملَكَةً.

А когато бих казал за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя,

10 و َلَكِنْ إنْ صَنَعَتِ الشَّرَّ أمامِي، وَلَمْ تَسْمَعْ صَوتِي، فَإنِّي سَأتَراجَعُ عَنِ الخَيرِ الَّذِي كُنتُ سَأفعَلُهُ بِها.

ако извърши това, което е зло пред Мене, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което съм решил да го облагодетелствам.

11 « وَالآنَ، قُلْ لِبَنِي يَهُوذا وَلِسُكّانِ القُدْسِ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: ها أنا أُشَكِّلُ الشَّرَّ ضِدَّكُمْ، وَأُخَطِّطُ ضِدَّكُمْ. فَتُوبُوا عَنْ طُرُقِكُمُ الشِّرِّيرَةِ، وَأصلِحُوا طُرُقَكُمْ وَأعمالَكُمْ.›

И така, сега иди, говори на Юдовите мъже и на йерусалимските жители: Така казва Господ: Ето, Аз кроя зло против вас и намислям замисли против вас; и така, върнете се всеки от лошия си път и оправете постъпките и делата си.

12 و َلَكِنَّهُمْ سَيَقُولُونَ: ‹وَلِماذا نَهتَمُّ بِهَذا؟ سَنَسِيرُ وَراءَ خُطَطِنا. وَكُلُّ واحِدٍ مِنّا سَيَعمَلُ الشَّرَّ الَّذِي يُرِيدُهُ بِعِنادٍ.›»

А те казват: Напразно! Защото според своите замисли ще ходим и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.

13 ل ِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «اسألُوا بَينَ الأُمَمِ: ‹مَنْ سَمِعَ بِشَعبٍ كَهَذا؟› العَزِيزَةُ إسْرائِيلُ عَمِلَتْ شَيئاً كَرِيهاً جِدّاً.

Затова така казва Господ: Попитайте сега между народите кой е чул такива неща; Израелевата девица е извършила нещо много ужасно.

14 ه َلْ يُمكِنُ لِثَلجِ لُبنانَ أنْ يَترُكَ قِمَّتَهُ الصَّخرِيَّةَ؟ هَلْ يُمكِنُ لِلمِياهِ البارِدَةِ المُتَدَفِّقَةِ أنْ تَجِفَّ؟

Ще се вдигне ли ливанският сняг от скалата на полето? Ще пресъхнат ли хладните води, които идват отдалеч?

15 أ مّا شَعبِيَ فَنَسِيَنِي، أحرَقُوا بَخُوراً لِلأوثانِ الباطِلَةِ الَّتِي جَعَلَتْهُمْ يَتَعَثَّرُونَ فِي طُرُقِهِمْ، فِي السُّبُلِ القَدِيمَةِ.

Обаче Моят народ Ме забрави, кади на суетни богове; и те са ги направили да се препъват в пътищата си, в старите пътеки, за да ходят в обиколните пътеки на ненаправен път,

16 س َتَصِيرُ أرْضُهُمْ خَراباً وَمَوضِعَ استِهزاءٍ أبَدِيٍّ. كُلُّ مَنْ يَمُرُّ فِيها سَيَرتَعِبُ، وَسَيَهُزُّونَ رُؤُوسَهُمْ فِي حُزنٍ عَلَيها.

за да направят земята си предмет на учудване и на вечно подсвиркване, така че всеки, който минава през нея, да се учуди и да поклати глава.

17 م ِثلَ رِيحٍ شَرقِيَّةٍ سَأُبَدِّدُهُمْ أمامَ عَدُوِّهُمْ. وَسَأبتَعِدُ عَنهُمْ فِي يَومِ ضِيقِهِمْ.» شَكوَى إرْمِيا الرّابِعَة

Ще ги разпръсна пред неприятеля като с източен вятър; в деня на нещастието им ще им покажа гръб, а не лице.

18 ث ُمَّ قالَوا: «تَعالَوْا نَتَآمَرْ عَلَى إرْمِيا، لأنَّ الكَهَنَةَ سَيَستَمِرُّونَ فِي تَعلِيمِ الشَّرِيعَةِ، وَالحُكَماءَ فِي تَقدِيمِ النَّصِيحَةِ، وَالأنبِياءَ فِي التَّكَلُّمِ بِكَلامِ اللهِ. تَعالَوْا نَستَهزِئْ بِهِ، وَنَسْتَهِنْ بِكُلِّ كَلامِهِ.»

Тогава казаха: Елате, нека скроим замисли против Йеремия; защото няма да се изгуби закон от свещеник, нито съвет от мъдър, нито слово от пророк. Елате да го поразим с език и да не отдаваме внимание нито на една от думите му.

19 ي ا اللهُ ، أصغِ إلَيَّ، وَاسمَعْ صَوتَ شَكوايَ.

Внимавай в мене, Господи, и чуй гласа на онези, които се препират с мене.

20 ه َلْ يُجازَى أحَدٌ بِشَرٍّ مُقابِلَ الخَيرِ؟ أمّا خُصُومِي فَقَدْ حَفَرُوا حُفرَةً لِقَتلِي. تَذَكَّرْ كَيفَ وَقَفْتُ أمامَكَ لأُدافِعَ عَنهُمْ حَتَّى أُبعِدَ غَضَبَكَ عَنهُمْ.

Ще бъде ли въздадено зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях, за да отвърна от тях Твоята ярост.

21 ل ِذَلِكَ سَلِّمْ بَنِيهِمْ لِلجُوعِ، وَلْيُقتَلُوا بِالسُّيُوفِ. لِتُحْرَمْ نِساؤُهُمْ مِنَ الأبْناءِ وَالأزْواجِ، وَليَقتُلِ الوباءُ رِجالَهُمْ، وَليُضرَبْ شَبابُهُمْ بِالسُّيُوفِ فِي المَعرَكَةِ.

Затова предай децата им на глад и ги подложи на силата на меча; нека жените им станат бездетни и вдовици, нека мъжете им бъдат поразени от смърт и нека младежите им паднат от меч в бой.

22 ل ِتُسمَعْ صَرخَةُ ضِيقٍ فِي بُيُوتِهِمْ، عِندَما تَأتِي جُيُوشٌ عَلَيهِمْ فَجأةً، لأنَّهُمْ حَفَرُوا حُفَراً لِلإيقاعِ بِي، وَوَضَعُوا فِخاخاً لِقَدَمَيَّ.

Нека се чуе вопъл от къщите им, когато докарат внезапно полкове върху тях; защото изкопаха яма, за да ме хванат, и скриха примки за краката ми.

23 ل َكِنَّكَ تَعرِفُ يا اللهُ خُطَطَهُمْ لِقَتلِي. فَلا تَستُرْ إثمَهُمْ، وَلا تَمْحُ خَطِيَّتَهُمْ مِنْ أمامِ عَينَيكَ. دَعْهُمْ يَتَعَثَّرُوا أمامَكَ. عَاقِبْهُمْ فِي غَضَبِكَ!

А Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият; да не простиш беззаконието им, нито да изличиш греха им пред лицето Си; а да рухнат пред Тебе; Ти подействай против тях по време на гнева Си.