1 غ َيرَ أنِّي، أيُّها الإخوَةُ، لَمْ أكُنْ قادِراً عَلَى أنْ أُخاطِبَكُمْ كَأُناسٍ رُوحِيِّينَ، بَلِ اضطَرَرْتُ إلَى أنْ أُخاطِبَكُمْ كَأُناسٍ دُنيَوِيِّينَ، كَأطفالٍ فِي المَسِيحِ.

И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, а като на плътски, като на невръстни в Христос.

2 ف َسَقَيتُكُمْ حَلِيباً، لا طَعاماً حَقِيقِيّاً. إذْ لَمْ تَكُونُوا قادِرِينَ بَعدُ عَلَى ذَلِكَ، بَلْ أنتُمْ غَيرُ قادِرِينَ عَلَيهِ الآنَ.

С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете.

3 ل ِأنَّكُمْ ما تَزالُونَ دُنيَوِيِّينَ. فَحِينَ يُوجَدُ حَسَدٌ وَنِزاعٌ بَينَكُمْ، أفَلا تَكُونُونَ دُنيَوِيِّينَ سالِكِينَ كَما يَسلُكُ أهلُ العالَمِ؟

Понеже и досега сте плътски; защото докато има между вас завист и разпри, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?

4 ف َحِينَ يَقُولُ أحَدُكُمْ: «أنا أتْبَعُ بُولُسَ،» وَيَقُولُ آخَرٌ: «أنا أتْبَعُ أبُلُّوسَ،» أفَلا تَكُونُونَ دُنيَوِيِّينَ؟

Защото когато един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби ?

5 ف َمَنْ هُوَ أبُلُّوسُ، وَمَنْ هُوَ بُولُسُ؟ ما نَحنُ إلّا خادِمانِ آمَنتُمْ بِواسِطَتِهِما. عَمِلَ كُلٌّ مِنّا عَمَلَهُ كَما حَدَّدَهُ لَهُ الرَّبُّ.

Тогава какво е Аполос и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.

6 ف َزَرَعتُ أنا البِذرَةَ، وَأبُلُّوسُ سَقاها، لَكِنَّ اللهَ هُوَ الَّذِي نَمّاها.

Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.

7 ف َما لِزارِعِ البِذرَةِ أهَمِّيَّةٌ، وَلا لِساقِيها، بَلْ للهِ الَّذِي يُنَمِّي.

И така, нито който сади, е нещо, нито който напоява, а Господ, Който прави да расте.

8 ل ِلزّارِعِ وَالسّاقِي هَدَفٌ واحِدٌ. وَسَيَنالُ كُلٌّ مِنهُما مُكافَأتَهُ حَسَبَ ثَمَرِ عَمَلِهِ.

При това този, който сади, и този, който напоява, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда;

9 ف َنَحنُ عامِلانِ وَشَرِيكانِ فِي خِدمَةِ اللهِ، وَأنتُمْ حَقلُ اللهِ وَبِناؤُهُ.

защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

10 و َكَبانٍ حَكِيمٍ، وَضَعتُ الأساسَ حَسَبَ المَوهِبَةِ الَّتِي أعطانِي إيّاها اللهُ. غَيرَ أنَّ هُناكَ أشخاصاً آخَرِينَ يَبنُونَ عَلَى هَذا الأساسِ. فَلْيَنتَبِهْ كُلُّ واحِدٍ كَيفَ يَبنِي عَلَيهِ.

Според дадената ми Божия благодат като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.

11 إ ذْ لا يَقدِرُ أحَدٌ أنْ يَضَعَ أساساً آخَرَ غَيرَ ذاكَ الَّذِي وُضِعَ أصلاً، أيْ يَسُوعَ المَسِيحِ.

Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос.

12 ف َإنْ كانَ أحَدٌ يَبنِي عَلَى ذَلِكَ الأساسِ مُستَخدِماً ذَهَباً أوْ فِضَّةً أوْ حِجارَةً كَرِيمَةً أوْ خَشَباً أوْ تِبناً أوْ قَشّاً،

И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

13 ف َلا بُدَّ أنْ يَظهَرَ عَمَلُ كُلِّ واحِدٍ فِيما بَعْدُ، لِأنَّ يَومَ مَجِيءِ المَسِيحِ سَيُظهِرُهُ. فَسَيَظهَرُ ذَلِكَ اليَومُ بِالنّارِ، وَسَتُبَيِّنُ النّارُ قِيمَةَ عَمَلِ كُلِّ واحِدٍ.

на всеки работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита каква е работата на всекиго.

14 ف َإذا صَمَدَ ما بَناهُ الإنسانُ، يُكافَأُ.

Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда.

15 و َإذا احتَرَقَ عَمَلُهُ، يَخسَرُ. أمّا هُوَ نَفسُهُ فَسَيَخلُصُ، لَكِنَّهُ سَيَكُونُ كَمَنْ هَرَبَ مِنْ نارٍ!

А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но като през огън.

16 أ لا تَعلَمُونَ أنَّكُمْ هَيكَلُ اللهِ، وَأنَّ رُوحَ اللهِ ساكِنٌ فِيكُمْ؟

Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?

17 ف َإذا خَرَّبَ أحَدُهُمْ هَيكَلَ اللهِ، سَيُخَرِّبُهُ اللهُ، لِأنَّ هَيكَلَ اللهِ مُقَدَّسٌ، وَهُوَ أنتُمْ.

Ако някой оскверни Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.

18 ف َلا تَخدَعُوا أنفُسَكُمْ. إنْ كانَ بَينَكُمْ مَنْ يَظُنُّ أنَّهُ حَكِيمٌ حَسَبَ مَقايِيسِ هَذا العالَمِ، فَلْيَصِرْ ‹أحمَقَ› لِكَي يَكُونَ حَكِيماً حَقّاً!»

Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този век, нека стане глупав, за да бъде мъдър.

19 ف َحِكمَةُ هَذا العالَمِ حَماقَةٌ فِي نَظَرِ اللهِ. يَقُولُ الكِتابُ: «يَصطادُ اللهُ الحُكَماءَ بِذَكائِهِمْ.»

Защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";

20 و َيَقُولُ أيضاً: «الرَّبُّ يَعلَمُ أنَّ أفكارَ الحُكَماءِ باطِلَةٌ.»

и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни."

21 ف َلا يَنبَغي أنْ يَتَباهَى أحَدٌ بِبَشَرٍ، لِأنَّ كُلَّ الأشياءِ هِيَ لَكُمْ:

Затова никой да не се хвали с човеците. Защото всичко е ваше:

22 ب ُولُسُ وَأبُلُّوسُ وَبُطرُسُ وَالعالَمُ وَالحَياةُ وَالمَوتُ، ما في الحاضِرِ وَما في المُستَقبَلِ. كُلُّ الأشياءِ هِيَ لَكُمْ.

било Павел или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;

23 و َأنتُمْ لِلمَسِيحِ، وَالمَسِيحُ للهِ.

а вие сте Христови, а Христос - Божий.