1 إ نْ كُنْتُ أتَكَلَّمُ بِلُغاتِ البَشَرِ وَالمَلائِكَةِ، وَلَمْ يَكُنْ لَدَيَّ مَحَبَّةٌ، أكُونُ مِثلَ جَرَسٍ مُزعِجٍ أوْ صَنجٍ مُنَفِّرٍ.

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

2 و َإنْ كانَتْ لِي مَوهِبَةُ النُّبُوَّةِ، وَكُنتُ أعرِفُ كُلَّ الأسرارِ وَكُلَّ مَعرِفَةٍ، وَكانَ لِي الإيمانُ الكافِي لِأُحَرِّكَ الجِبالَ، وَلَمْ يَكُنْ لَدَيَّ مَحَبَّةٌ، فَأنا لا شَيءَ.

И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3 و َإنْ كُنتُ أتَصَدَّقُ بِكُلِّ ما أملِكُ لإطعامِ المُحتاجِينَ، وَإنْ ضَحَّيتُ بِجَسَدِي إلَىْ حَدِّ الافْتِخارِ، وَلَمْ يَكُنْ لَدَيَّ مَحَبَّةٌ، فَلا أستَفِيدُ مِنْ ذَلِكَ شَيئاً.

И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.

4 ا لمَحَبَّةُ تَصبِرُ. المَحَبَّةُ تُشفِقُ. المَحَبَّةُ لا تَحسِدُ. المَحَبَّةُ لا تَتَباهَى. المَحَبَّةُ لا تَنتَفِخُ بِالكِبرِياءِ،

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

5 و َلا تَتَصَرَّفُ دُونَ لَياقَةٍ. المَحَبَّةُ لا تَسعَى إلَى تَحقِيقِ غاياتِها الشَّخصِيَّةِ. المَحَبَّةُ لَيسَتْ سَرِيعَةَ الاهتِياجِ، وَلا تَحفَظُ سِجِلّاً لِلإساءاتِ.

не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6 ا لمَحَبَّةُ لا تَفرَحُ بِالشَّرِّ، بَلْ تَفرَحُ بِالحَقِّ.

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7 ا لمَحَبَّةُ تَحمِي دائِماً، وَتُؤمِنُ دائِماً، وَتَرجُو دائِماً، وَتَحتَمِلُ دائِماً.

всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8 ا لمَحَبَّةُ لا تَمُوتُ. أمّا مَواهِبُ النُّبُوَّةِ، فَسَتُوضَعُ جانِباً، وَمَواهِبُ التَّكَلُّمِ بِلُغاتٍ أُخْرَى، سَتَتَوَقَّفُ. وَمَوهِبَةُ المَعرِفَةِ سَتُوضَعُ جانِباً.

Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9 ف َمَعرِفَتُنا الآنَ جُزئِيَّةٌ، وَنُبُوَّاتُنا جُزئِيَّةٌ.

Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

10 ل َكِنْ حِينَ يَأْتِي الكامِلُ، سَيُلغَى ما هُوَ جُزئِيٌّ.

но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11 ع ِنْدَما كُنتُ طِفلاً، كُنتُ أتَكَلَّمُ كَطِفلٍ، وَأُفَكِّرُ كَطِفلٍ، وَأفهَمُ كَطِفلٍ. أمّا الآنَ، وَقَدْ صِرتُ رَجُلاً ناضِجاً، فَقَدِ انتَهَيتُ مِنْ طُرُقِ الطُّفُولَةِ.

Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12 ف َنَحنُ الآنَ نَرَى انعِكاساً باهِتاً فِي مِرآةٍ، لَكِنْ عِندَما يَأْتِي الكامِلُ، سَنَرَى وَجهاً لِوَجهٍ. الآنَ مَعرِفَتِي جُزئِيَّةٌ، لَكِنْ حِينَئِذٍ سَأعرِفُ كَما يَعرِفُنِي اللهُ.

Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13 أ مّا الآنَ، فَلتَثبُتْ هَذِهِ الأُمُورُ الثَّلاثَةُ: الإيمانُ وَالرَّجاءُ وَالمَحَبَّةُ، لَكِنَّ أعظَمَها المَحَبَّةُ.

И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.