1 « حِينَ يَقَعُ نِزاعٌ بَينَ شَخصَينِ، فَليَذْهَبا إلَى المَحكَمَةِ. وَعَلَى القُضاةِ أنْ يَفصِلُوا بَينَهُما، فَيُحَدِّدُوا مَنِ البَريءُ وَمَنِ المُذْنِبُ.

Ако се появи разпра между хора и дойдат пред съда, и съдиите ги съдят, тогава нека оправдаят правия и осъдят виновния.

2 ف َإنْ كانَ المُذْنِبُ يَستَحِقُّ الجَلدَ، يأمُرُهُ القاضِي بِأنْ يَستَلْقِي عَلَى بَطنِهِ. وَيُجلَدُ أمامَ القاضِي بِما يَتَناسَبُ مَعَ ذَنبِهِ.

И ако виновният е заслужил бой, съдията да заповяда да го повалят долу и да бъде наказан с тоягите пред него, с брой, който отговаря на престъплението му.

3 ع َلَى ألّا يَزِيدَ عَدَدُ الجَلْداتِ عَنْ أربَعِينَ. فَإنْ جَلَدُوهُ أكثَرَ، يَكُونُ ذَلِكَ إهانَةً عَلَنِيَّةً.

Четиридесет удара може да му ударят, а не повече; да не би, като превишават и му ударят много повече от тези удари, брат ти да бъде унижен пред очите ти.

4 « لا تُكَمِّمْ ثَوراً وَهْوَ يَدْرُسُ القَمحَ. وَاجِبُ أخِي الزَّوجِ نَحوَ أرملة أخيه

Да не завързваш устата на вола, когато вършее.

5 « حِينَ يَسكُنُ إخْوَةٌ مَعاً وَيَمُوتُ أحَدُهُمْ دُونَ أنْ يَكُونَ قَدْ أنجَبَ ابْناً، فَلا يَنبَغي أنْ تَتَزَوَّجَ أرمَلَةُ المُتَوَفِّى مِنْ رَجُلٍ خارِجَ عائِلَةِ زَوجِها. عَلَى أخِي زَوجِها أنْ يَتَزَوَّجَها وَيُعاشِرَها، وَيَقُومَ بِواجِبِ أخِي الزَّوجِ تُجاهَها.

Ако братя живеят заедно и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството му за чужд; братът на мъжа ѝ да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер.

6 و َأوَّلُ وَلَدٍ تَلِدُهُ سَيُعتَبَرُ ابْنَ المُتَوَفَّى. وَهَكَذا لا يُمحَى اسْمُهُ مِنْ إسْرائِيلَ.

И първородният, когото тя роди, да носи името на умрелия си брат, за да не се изличи името му от Израел.

7 « فَإنْ رَفَضَ الرَّجُلُ أنْ يَتَزَوَّجَ مِنْ أرمَلَةِ أخِيهِ، تَذْهَبُ إلَى الشُّيُوخِ عِندَ بَوّابَةِ المَدِينَةِ وَتَقُولُ لَهُمْ: ‹يَرفُضُ أخُو زَوجِي أنْ يَبقَى اسْمُ أخِيهِ فِي إسْرائِيلَ. وَلا يُريدُ القِيامَ بِواجِبِ أخِي الزَّوجِ مَعِي.›

Но ако човекът не желае да вземе жената на брат си, тогава жената на брат му да отиде при градските порти пред старейшините и да каже: Деверът ми отказва да възстанови името на брат си в Израел; не иска да изпълни към мене длъжността на девер.

8 ف َيَستَدْعِيهِ شُيُوخُ مَدِينَتِهِ وَيُكَلِّمُوهُ. فَإنْ أصَرَّ وَقالَ: ‹لا أُرِيدُ الزَّواجَ مِنها.›

Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той упорства: Не желая да я взема,

9 ت َتَقَدَّمُ أرمَلَةُ أخِيهِ إلَيهِ أمامَ الشُّيُوخِ، وَتَنزِعُ حِذاءَهُ مِنْ رِجلِهِ، وَتَبصُقُ فِي وَجهِهِ وَتَقُولُ: ‹هَذا ما يُصْنَعُ بِرَجُلٍ لا يُرِيدُ أنْ يُعطِيَ نَسلاً لِأخِيهِ.›

тогава жената на брат му да се обърне към него пред старейшините и като събуе обувката от крака му, да плюе на лицето му и да каже: Така ще се прави на човек, който не иска да съзижда дома на брат си.

10 و َعِندَها تُعْرَفُ عائِلَتُهُ فِي إسْرائِيلَ بِاسْمِ ‹عائِلَةِ الحافِي!› تَدَخُّلُ امْرأةٍ فِي شِجار

И той да се нарича в Израел с името Бет-Халуц-Ханнаал.

11 « إذا تَشاجَرَ رَجُلانِ، وَأتَتْ زَوجَةُ أحَدِهِما لِتُنقِذَ زَوجَها مِنَ الرَّجُلِ الَّذِي كانَ يَضرِبُهُ، وَمَدَّتْ يَدَها وَأمسَكَتْ بِعُضْوِهِ،

Ако се сбият двама души и жената на единия се намеси, за да освободи мъжа си от ръката на този, който го бие, и посегне и го хване за срамните му части,

12 ف اقطَعُوا يَدَها، وَلا تُظهِرُوا شَفَقَةً عَلَيها. فِي التِّجارَة

тогава да отсечеш ръката ѝ; окото ти да не я пожали!

13 « لا تَحتَفِظْ فِي كِيسِكَ بِمِعيارٍ ثَقِيلٍ وَآخَرَ خَفِيفٍ.

Да нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки.

14 و َلا يَكُنْ فِي بَيتِكَ مِكيالٌ كَبِيرٌ وَآخَرَ صَغِيرٌ.

Да нямаш в къщата си различни ефи, голяма и малка.

15 ب َلْ لِيَكُنْ لَكَ مِعيارٌ سَلِيمٌ وَكامِلٌ، وَمِكيالٌ سَلِيمٌ وَكامِلٌ، لِتَحيا طَوِيلاً فِي الأرْضِ الَّتِي سَيُعطِيها إلَهُكَ لَكَ.

Вярна и права теглилка да имаш; вярна и права ефа да имаш; за да се продължат дните ти на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава.

16 ل ِأنَّ كُلَّ مَنْ يَفعَلُ هَذِهِ الأُمُورَ وَيَغِشُّ بِمَعايِيرَ وَمَكايِيلَ مَغْشُوشَةٍ، مَمْقُوتٌ مِنَ إلَهِكُمْ. عَمالِيق

Защото всички, които вършат неправда, са мерзост за Господа, твоя Бог.

17 « اذْكُرُوا ما عَمِلَهُ شَعبُ عَمالِيقَ بِكُمْ فِي رِحلَتِكُمْ عِنْدَ خُرُوجِكُمْ مِنْ مِصْرَ،

Помни какво ти направи Амалик по пътя, когато излязохте от Египет,

18 ك َيفَ أتَوْا عَلَيكُمْ فَجأةً فِي الطَّرِيقِ، وَقَضَوْا عَلَى كُلِّ المُتَأخِّرِينَ فِي الخَلفِ؟ فَقَدْ كُنتُمْ ضُعَفاءَ وَمُنهَكِينَ، وَهُمْ لَمْ يَخافُوا اللهَ.

как той излезе насреща ти по пътя и порази хората ти, останали назад, всички изостанали поради слабост, когато ти беше спрял от умора; а той не се побоя от Бога.

19 ف َحِينَ يُرِيحُكُمْ إلَهُكُمْ مِنْ كُلِّ أعدائِكُمْ مِنْ كُلِّ الجِهاتِ فِي الأرْضِ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ لِتمتَلِكُوها، امحُوا شَعبَ عَمالِيقَ مِنَ الأرْضِ. لا تَنسَوا ذَلِكَ!

Поради това, когато те успокои Господ, твоят Бог от всичките неприятели около тебе в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава в наследство за притежание, заличи спомена за Амалик под небето; да не забравиш.