1 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

Господ каза още на Моисей:

2 « قُلْ لِبَنِي إسْرائِيلَ: هَذِهِ هِيَ أعيادُ اللهِ الَّتِي حَدَّدْتُ مَواعِيدَها، فأعلِنُوها كَمُناسَباتٍ خاصَّةٍ. يَومُ السَّبت

Кажи на израелтяните: Господните празници, в които ще свиквате святи събрания, Моите празници, са следните:

3 « تَعمَلُونَ فِي سِتَّةِ أيّامٍ، لَكِنَّ اليَومَ السّابِعَ يَكُونُ يَومَ راحَةٍ، سَبْتاً، مُناسَبَةً مُقَدَّسَةً، فَلا تَعمَلُوا فِيهِ. إنَّهُ سَبتٌ للهِ فِي كُلِّ أماكِنِ سُكناكُمْ. الفِصح

Шест дни да се работи, а седмият ден е събота за тържествена почивка, за свято събрание: в нея да не извършвате никаква работа; във всичките ви жилища е събота на Господа.

4 « هَذِهِ هِيَ أعيادُ اللهِ الخاصَّةِ، المَواسِمُ المُقَدَّسَةُ الَّتِي تُعلِنُوها فِي أوقاتِها المُعَيَّنَةِ.

Ето Господните празници, святи събрания, които ще свиквате в определеното им време:

5 ف ِي اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ الأوَّلِ تُقَدِّمُونَ ذَبيحَةَ الفِصحِ للهِ بَعْدَ الغُرُوبِ وَقَبلَ حُلُولِ الظَلامِ. عِيدُ الخُبزِ غَيرِ المُختَمِر

В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господня;

6 « وَفِي اليَومِ الخامِسَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ نَفْسِهِ، يَبْدأُ عِيدُ الخُبزِ غَيرِ المُختَمِرِ للهِ. وَلِمُدَّةِ سَبعَةِ أيّامٍ، تَأكُلُونَ خَبْزاً غَيرَ مُخْتَمِرٍ.

и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните хлябове; седем дни да ядете безквасни хлябове.

7 ف ِي اليَومِ الأوَّلِ، يَكُونُ لَكُمُ اجتِماعٌ مُقَدَّسٌ. وَتَتْرُكُونَ جَمِيعَ أعْمالِكُمْ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ.

На първия ден да имате свято събрание и никаква слугинска работа да не вършите.

8 ت َأتُونَ بِتَقدِماتٍ تُحَرَقُ للهِ لِسَبعَةِ أيّامٍ. وَفِي اليَومِ السّابِعِ، يَكُونُ هُناكَ اجتِماعٌ مُقَدَّسٌ. وَتَتْرُكُونَ جَمِيعَ أعْمالِكُمْ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ.» عِيدُ أوَّلِ الحَصاد

И седем дни да принасяте по една жертва чрез огън на Господа; на седмия ден да е свято събрание и никаква слугинска работа да не вършите.

9 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

Господ каза още на Моисей:

10 « قُلْ لِبَنِي إسْرائِيلَ: حِينَ تَدخُلُونَ الأرْضَ الَّتِي سَأُعطِيها لَكُمْ وَتَحصُدُونَ مَحاصِيلَها، أحْضِرُوا أوَّلَ حُزمَةٍ مِنْ حَصِيدِكُمْ إلَى الكاهِنِ.

Кажи на израелтяните: Когато влезете в земята, която Аз ви дам, и я ожънете, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жътвата си;

11 ي ُقَدِّمُ الكاهِنُ الحُزمَةَ فِي حَضْرَةِ اللهِ لِتُقبَلَ مِنكُمْ. يُقَدِّمُها فِي اليَومِ الَّذِي يَلِي السَّبتَ.

и той да поклати снопа пред Господа, за да ви бъде приет; свещеникът да го раздвижи на другия ден след съботата.

12 « وَفي اليَومِ الَّذِي تُقَدِّمُونَ فِيهِ الحُزمَةَ، قَدِّمُوا حَمَلاً عُمْرُهُ سَنَةٌ لا عَيبَ فِيهِ ذَبيحَةً صاعِدَةً للهِ.

И в деня, когато поклатите снопа, да принесете за всеизгаряне на Господа едно едногодишно агне без недостатък;

13 و َقَدِّمُوا تَقدِمَةَ طَحِينٍ مَعَ الحَمَلِ: عُشْرَينِ القُفَّةِ مِنَ الطَّحِينِ مَمزُوجاً بِالزَّيتِ، تِقْدِمَةً مُعَدَّةً بِالنّارِ كَرائِحَةٍ يُسَرُّ بِها اللهُ. وَتَسكُبُونَ تَقدِمَةً مِنَ النَّبيذِ بِمِقدارِ وِعاءٍ واحِدٍ.

и хлебната му жертва, две десети от ефа чисто брашно, омесено с елей, в жертва чрез огън на Господа за благоухание; и възлиянието му, един четвърт ин вино.

14 ل ا تَأكُلُوا مِنَ القَمحِ الجَدِيدِ – لا فَرِيكاً وَلا خُبزاً – إلَى اليَومِ الَّذِي تَأتُونَ فِيهِ بِهَذِهِ التَّقدِمَةِ إلَى إلَهِكُمْ. سَتَكُونُ لَكُمْ هَذِهِ الشَّرِيعَةُ جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ حَيثُما تَسكُنُونَ. عِيدُ الخَمسِين

А хляб или печено жито, или пресни класове да не ядете до този ден, до деня, когато принесете жертвата на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища.

15 « احسِبُوا سَبعَةَ أسابِيعَ كامِلَةً، مِنْ اليَومِ التّالِي لِلسَّبتِ حِيْنَ أحضَرْتُمْ حُزمَةَ التَّقدِمَةِ الَّتِي رُفِعَتْ فِي حَضرَةِ اللهِ.

От другия ден след съботата, от деня, в който сте принесли снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици;

16 ا حسِبُوا خَمسِينَ يَوماً إلَى اليَومِ الَّذِي يَلِي السَّبتَ، وَقَدِّمُوا تَقدِمَةً جَدِيدَةً للهِ.

до следващия ден след седмата събота да изброите петдесет дни и тогава да принесете жертва от ново жито на Господа.

17 أ حْضِرُوا مِنْ بُيُوتِكُمْ رَغِيفَيِّ خُبزٍ تَقدِمَةً مَرفُوعَةً للهِ. يُصْنَعُ الرَّغِيفانِ مِنْ عُشْرَي قُفَّةٍ مِنْ طَحِينٍ جَيِّدٍ، وَيُخبَزانِ مَعَ خَمِيرَةٍ. هَذِهِ هِيَ تَقدِمَتُكُمْ للهِ مِنْ باكُورَةِ أوَّلِ الحَصادِ.

Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети от ефа чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове на Господа.

18 و َقَدِّمُوا مَعَ الخُبزِ سَبعَةَ حِملانٍ ذُكُورٍ عُمْرُ الواحِدِ سَنَةٌ، وَعِجلاً، وَكَبْشَينِ، جَمِيعُها بِلا عَيبٍ. لِتَكُونَ ذَبيحَةً صاعِدَةً للهِ مَعَ تَقدِمَةِ الطَّحِينِ وَمَعَ السَّكِيبِ، تِقْدِمَةً مُعَدَّةً بِالنّارِ كَرائِحَةٍ يُسَرُّ بِها اللهُ.

И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, едно теле и два овена; да бъдат всеизгаряне на Господа заедно с хлебната им жертва и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание на Господа.

19 ث ُمَّ قَدِّمُوا تَيساً ذَكَراً ذَبيحَةَ خَطِيَّةٍ، وَحَمَلَينِ عُمْرُ الواحِدِ سَنَةٌ، تُقَدَّمُ ذَبِيحَةَ سَلامٍ.

Да принесете и един козел в принос за грях и две едногодишни агнета за мирна жертва.

20 « يَرفَعُ الكاهِنُ الحَمَلَينِ مَعَ الخُبزِ الَّذِي مِنْ باكُورَةِ أوَّلِ الحَصادِ تَقدِمَةً فِي حَضرَةِ اللهِ. تَكُونُ التَّقدِمَةُ مُقَدَّسَةً للهِ وَتُعطَى لِلكاهِنِ.

Свещеникът да ги полюшне заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; те да бъдат осветени пред Господа за свещеника.

21 ف ِي ذَلِكَ اليَومِ نَفْسِهِ، تُعلِنُونَ انْعِقادَ اجتِماعٍ مُقَدَّسٍ. وَتَتْرُكُونَ جَمِيعَ أعْمالِكُمْ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ. سَتَكُونُ لَكُمْ هَذِهِ الشَّرِيعَةُ فِي جَمِيعِ أجيالِكُمْ حَيثُما تَسكُنُونَ.

И на същия ден да свикате свято събрание и никаква слугинска работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви жилища, във всичките ви поколения.

22 « حِينَ تَحصُدُونَ أرْضَكُمْ، لا تَحصُدُوا أطرافَها، وَلا تَعُودُوا إلَى الحَقلِ لِجَمْعِ ما تَبَقَّى أوْ سَقَطَ، بَلْ تَترُكُوهُ لِلفُقَراءِ وَالغُرَباءِ. أنا إلَهُكُمْ.» عِيدُ الأبواق

И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш до самите краища на нивата си и да не събираш падналите в жътвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ, вашият Бог.

23 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

Господ каза още на Моисей:

24 « قُلْ لِبَنِي إسْرائِيلَ: يَكُونُ اليَومُ الأوَّلُ مِنَ الشَّهرِ السّابِعِ يَومَ راحَةٍ لَكُمْ. تَنفُخُونَ فِي البُوقِ لِتُذَكِّرُوا النّاسَ بِالاحتِفالِ المُقَدَّسِ.

Кажи на израелтяните: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, ознаменувана със звук на рогове, свято събрание.

25 ل ا تَقُومُوا بِأيِّ عَمَلٍ فِي ذَلِكَ اليَومِ، بَلْ قَدِّمُوا تَقدِماتٍ للهِ.» يَومُ الكَفّارَة

В него да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън на Господа.

26 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

Господ каза още на Моисей:

27 « سَيَكُونُ يَومُ الكَفّارَةِ فِي اليَومِ العاشِرِ مِنَ الشَّهرِ السّابِعِ. سَيَكُونُ مُناسَبَةً خاصَّةً لَكُمْ. تَتَذَلَّلُونَ بِالصَومِ فِي هَذا اليَومِ وَتُحضِرُونَ تَقدِماتٍ للهِ.

Десетият ден на този седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свято събрание и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън на Господа.

28 ا تْرُكُوا جَمِيعَ أعْمالِكُمْ فِي هَذا اليَومِ لِأنَّهُ يَومُ الكَفّارَةِ، لِلتَّكْفِيرِ عَنْكُمْ فِي حَضْرَةِ إلَهِكُمْ.

Никаква работа да не вършите в този ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа, вашия Бог.

29 « فَمَنْ لَمْ يَصُمْ فِي هَذا اليَومِ، يُقطَعُ مِنَ الشَّعبِ.

Защото, който не се смири в този ден, ще бъде изтребен измежду народа си.

30 و َإنْ عَمِلَ أحَدٌ عَمَلاً فِي هَذا اليَومِ، يُبادُ مِنَ الشَّعبِ.

И който извърши каквато и да е работа в този ден, този човек ще изтребя измежду народа му.

31 ا تْرُكُوا جَمِيعَ أعْمالِكُمْ فِي هَذا اليَومِ. سَتَكُونُ لَكُمْ هَذِهِ الشَّرِيعَةُ جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ حَيثُما تَسكُنُونَ.

Никаква работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища.

32 س َيَكُونُ يَومَ راحَةٍ لَكُمْ، تَتَذَلَّلُونَ فِيهِ بِالصَومِ. مِنْ مَساءِ اليَومِ التّاسِعِ فِي الشَّهرِ وَحَتَّى مَساءِ اليَومِ التّالِي.» عِيدُ السَّقائِف

Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си.

33 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

Господ каза още на Моисей:

34 « قُلْ لِبَنِي إسْرائِيلَ: فِي اليَومِ الخامِسَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ السّابِعِ يَبدَأُ عِيدُ السَّقائِفِ، وَيَسْتَمِرُّ سَبعَةَ أيّامٍ إكراماً للهِ.

Кажи на израелтяните: От петнадесетия ден на този седми месец да пазите за седем дни Господния празник на шатроразпъване.

35 ي َكُونُ اليَومُ الأوَّلُ اجتِماعاً مُقَدَّساً، تَتْرُكُونَ فِيهِ جَمِيعَ أعْمالِكُمْ.

На първия ден да има свято събрание и никаква слугинска работа да не вършите.

36 ت ُحْضِرُونَ تَقدِماتٍ للهِ لِسَبعَةِ أيّامٍ. وَفِي اليَومِ الثّامِنِ، تَعْقِدُونَ اجتِماعاً مُقَدَّساً، وَتُحضِرُونَ فِيهِ تَقدِماتٍ مُعَدَّةً بِالنّارِ للهِ. يَكُونُ ذَلِكَ تَجَمُّعاً مَهِيباً، وَتَتْرُكُونَ جَمِيعَ أعْمالِكُمْ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ.

Седем дни да принасяте по една жертва чрез огън на Господа, а на осмия ден да имате свято събрание и да принесете жертва чрез огън на Господа; това е тържествено събрание и никаква слугинска работа да не вършите.

37 « هَذِهِ هِيَ أعيادُ اللهِ الَّتِي تُعلِنُونَها مُناسَباتٍ مُقَدَّسَةً، لِتَقدِيمِ تَقدِماتٍ للهِ: ذَبائِحَ صاعِدَةٍ وَتَقدِماتِ طَحِينٍ وَذَبائِحَ وَسَكِيباً، كُلُّ واحِدَةٍ مِنها فِي يَومِها المُناسِبِ.

Тези са Господните празници, когато да свиквате святи събрания, за да принасяте жертва чрез огън на Господа, всеизгаряне, хлебна жертва, жертви и възлияния, всяко на определения му ден,

38 ت ُقامُ هَذِهِ الأعيادُ عَدا سُبُوتِ اللهِ ، وَعَدا تَقدِماتِ النُّذُورِ وَالتَّقدِماتِ الاختِيارِيَّةِ الإضافِيّةِ الَّتِي تُقَدِّمُونَها للهِ.

освен Господните съботи и освен всички оброци, и освен всички доброволни приноси, които давате на Господа.

39 « فِي اليَومِ الخامِسَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ السّابِعِ، وَبَعدَ أنْ تَكُونُوا قَدْ جَمَعتُمْ حَصِيدَ الأرْضِ وَغَلّاتِها، تَحتَفِلُونَ بِعِيدٍ للهِ لِسَبعَةِ أيّامٍ. وَاليَومُ الأوَّلُ وَالثّامِنُ سَيَكُونانِ يَومَي راحَةٍ خاصَّينِ.

А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате Господния празник седем дни; първият ден да бъде тържествена почивка и осмият ден тържествена почивка.

40 ف ِي اليَومِ الأوَّلِ، تَأخُذُونَ مِنْ ثَمَرِ أشجارِكُمُ الجَيِّدِ، وَسُعُفاً مِنْ أشجارِ النَّخِيلِ، وَأغصاناً مِنْ أشجارٍ مُورِقَةٍ، وَمِنَ الصَّفصافِ الَّذِي بِجانِبِ الجَداوِلِ، وَتَحتَفِلُونَ فِي حَضْرَةِ إلَهِكُمْ سَبعَةَ أيّامٍ.

И на първия ден да вземете първите плодове на дърветата, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби и седем дни да се веселите пред Господа, вашия Бог.

41 ا حتَفِلُوا بِهِ عِيداً للهِ لِسَبعَةِ أيّامٍ فِي السَّنَةِ. سَتَكُونُ لَكُمْ هَذِهِ الشَّرِيعَةُ جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ حَيثُما تَسكُنُونَ، تَحتَفِلُونَ بِهِ فِي اليَومِ السّابِعِ.

Да празнувате този празник за Господа седем дни в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате.

42 س َتَسكُنُونَ فِي سَقائِفَ مُؤَقَّتَةٍ لِسَبعَةِ أيّامٍ. سَيُقِيمُ كُلُّ مُواطِنٍ فِي إسْرائِيلَ فِي سَقائِفَ مُؤَقَّتَةٍ،

В колиби да останете седем дни; всички местни израелтяни да останат в колиби,

43 ل ِيَعرِفَ أحفادُكُمْ أنِّي أنا أسكَنتُ بَنِي إسْرائِيلَ فِي سَقائِفَ مُؤَقَّتَةٍ حِينَ أخرَجتُهُمْ مِنْ أرْضِ مِصرَ. أنا إلَهُكُمْ.»

за да познаят бъдещите ви поколения, че накарах израелтяните да живеят в колиби, когато ги изведох от Египетската земя. Аз съм Господ, вашият Бог.

44 ف َأخبَرَ مُوسَى بَنِي إسْرائِيلَ بِكُلِّ أعيادِ اللهِ.

Така Моисей обяви Господните празници на израелтяните.