1 و َأتَى كُلُّ بَني إسْرائِيلَ إلَى بَرِّيَّةِ صِينَ فِي الشَّهرِ الأوَّلِ، وَأقامُوا فِي قادِشَ. وَهُناكَ ماتَتْ مَريَمُ وَدُفِنَتْ. خَطَأُ مُوسَى

В първия месец израелтяните, цялото общество, дойдоха в Цинската пустиня; и народът остана в Кадис. Там умря Мариам и там беше погребана.

2 و َلَمْ يَكُنْ هُناكَ ماءٌ لِلشَّعبِ لِيَشْرَبُوا. فاجتَمَعُوا مَعَاً ضِدَّ مُوسَى وَهارُونَ.

А вода нямаше за обществото, така че те се събраха против Моисей и Аарон.

3 و َتَجادَلَ الشَّعبُ مَعَ مُوسَى وَقالُوا لَهُ: «لَيتَنا مُتْنا حِينَ ماتَ إخْوَتُنا فِي حَضْرَةِ اللهِ.

Народът се скара с Моисей, като говореше: О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!

4 ل ِماذا أتَيتُما بِشَعبِ اللهِ إلَى هَذِهِ الصَّحراءِ كَي نَمُوتَ نَحنُ وَحَيواناتُنا هُنا؟

Защо изведохте Господнето общество в тази пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?

5 و َلِماذا أخرَجْتُمانا مِنْ مِصرَ إلَى هَذا المَكانِ المُرِيعِ؟ فَلَيسَ فِي هَذا المَكانِ قَمحٌ وَلا تِينٌ وَلا كُرُومٌ وَلا رُمّانٌ وَلا حَتَّى ماءٌ لِلشُّرْبِ.»

И защо ни изведохте от Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място за сеене, нито за смокини, нито за лозя, нито за нарове, нито има вода за пиене?

6 ف َذَهَبَ مُوسَى وَهارُونُ مِنْ أمامِ الشَّعبِ إلَى مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ، وَانحَنَيا وَوَجهاهُما نَحوَ الأرْضِ، فَظَهَرَ مَجدُ اللهِ لَهُما.

Тогава Моисей и Аарон се отдалечиха от присъствието на обществото към входа на шатъра за срещане, където и паднаха на лицата си; и Господнята слава им се яви.

7 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

И Господ говорѝ на Моисей:

8 « خُذْ أنتَ وَهارُونُ العَصا وَاجمَعا الشَّعبَ. وَأمُرا الصَّخرَةَ أمامَهُمْ بِأنْ تُعْطِيَ ماءَها. هَكَذا تُخرِجُ لَهُمْ ماءً مِنَ الصَّخرَةِ. تُزَوِّدُهُمْ بِالماءِ لِيَشْرَبوا هُمْ وَحَيواناتُهُمْ.»

Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода от канарата и ще напоиш обществото и добитъка им.

9 ف َأخَذَ مُوسَى العَصا مِنْ مَحْضَرِ اللهِ ، كَما أمَرَهُ.

И така, Моисей взе жезъла, който беше пред Господа, както Той му заповяда;

10 ث ُمَّ جَمَعَ مُوسَى وَهارُونُ الشَّعبَ أمامَ الصَّخرَةِ. وَقالَ لَهُمْ مُوسَى: «اسْتَمِعُوا أيُّها الشَّعبُ المُتَمَرِّدُ، هَلْ نُخرِجُ لَكُمْ ماءً مِنْ هَذِهِ الصَّخرَةِ؟»

и като свикаха Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вие, бунтовници! Да ви извадим ли вода от тази канара?

11 ث ُمَّ رَفَعَ مُوسَى يَدَهُ وَضَرَبَ الصَّخرَةَ مَرَّتَينِ بِالعَصا، فَتَدَفَّقَ الماءُ مِنها، وَشَرِبَ النَّاسُ وَحَيواناتُهُمْ.

Тогава Моисей вдигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода и обществото и добитъкът им пиха.

12 ف َقالَ اللهُ لِمُوسَى وَهارُونَ: «لأنَّكُما لَمْ تَثِقا بِي بِما يَكفِي لِتُقَدِّسانِي أمامَ بَني إسْرائِيلَ، لَنْ تَقُودا هَذا الشَّعبَ إلَى الأرْضِ الَّتِي سَأُعطِيها لَهُمْ.»

Но Господ каза на Моисей и Аарон: Понеже не Ми вярвахте, за да Ме осветите пред израелтяните, затова вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.

13 ه َذِهِ هِيَ مِياهُ مَرِيبَةَ حَيثُ تَمَرَّدَ بَنو إسْرائِيلَ عَلَى اللهِ ، وَحَيْثُ أظهَرَ قَداسَتَهُ فِي وَسَطِهِمْ. مُقاوَمَةُ أدُومَ لإسْرائِيل

Това е водата на Мерива, защото израелтяните се препираха с Господа и Той се освети сред тях.

14 و َأرسَلَ مُوسَى رُسُلاً مِنْ قادِشَ إلَى مَلِكِ أدُومَ وَقالَ لَهُ: «أخُوكَ إسْرائِيلُ يَقُولُ لَكَ: أنتَ تَعرِفُ الضِّيقَ الَّذِي تَعَرَّضْنا لَهُ،

След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар да му кажат: Така говори брат ти Израел: Ти знаеш всички трудности, които ни сполетяха,

15 أ نَّ آباءَنا نَزَلُوا إلَى مِصرَ، وَأنَّنا عِشنا هُناكَ لِفَترَةٍ طَوِيلَةٍ، وَأنَّ المِصرِيِّينَ كانُوا قُساةً عَلَينا وَعَلَى آبائِنا.

как бащите ни слязоха в Египет и живяхме дълго време в Египет, и как египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,

16 ل َكِنَّنا صَرَخنا إلَى اللهِ طالِبِينَ عَونَهُ، وَقَدِ اسْتَجابَ وَأرسَلَ مَلاكاً أخرَجَنا مِنْ مِصرَ. إنَّنا فِي قادِشَ، المَدِينَةِ الَّتِي عَلَى حُدُودِ أرْضِكَ.

и как, когато ние извикахме към Господа, Той чу гласа ни, изпрати един ангел и ни изведе от Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.

17 ف اسْمَحْ لَنا بِالمُرُورِ فِي أرْضِكَ. نَتَعَهَّدُ بِأنْ لا نَمُرَّ فِي الحُقُولِ أوِ الكُرُومِ، أوْ نَشرَبَ ماءً مِنْ آبارِكُمْ. نَسِيرُ فِي ‹طَرِيقِ المَلِكِ.› لا نَمِيلُ إلَى اليَمِينِ أوِ اليَسارِ حَتَّى نَجتازَ أرْضَكَ.»

Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; а ще вървим през царския път; няма да се отбием нито надясно, нито наляво, докато не преминем твоите предели.

18 ف َقالَ مَلِكُ أدُومَ لَهُمْ: «لا أسمَحُ لَكُمْ بِالمُرُورِ فِي أرْضِي، فَإنْ حاوَلْتُمْ عَمَلَ ذَلِكَ، فَإنَّنا سَنَخرُجُ وَنُقاوِمُكُمْ بِالسُّيُوفِ.»

Но Едом му отговори: Няма да минеш през земята ми, да не би да изляза с меч против теб.

19 ف َقالَ بَنُو إسْرائِيلَ لَهُ: «سَنَسِيرُ فِي ‹طَرِيقِ المَلِكِ.› وَإنْ شَرِبْنا نَحنُ أوْ حَيواناتُنا مِنْ مائِكَ، سَنَدفَعُ ثَمَنَهُ. اسْمَحْ لَنا بِأنْ نَمُرَّ فِي أرْضِكَ سَيْراً عَلَى الأقدامِ. هَذا كُلُّ ما نَطلُبُهُ مِنكَ.»

А израелтяните пак му казаха: Ние ще минем през пътя; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с краката си да премина и нищо друго.

20 و َأمّا مَلِكُ أدُومَ فَقالَ: «لَنْ تَمُرُّوا فِي أرْضِي.» وَخَرَجَ أدُومُ لِيُلاقِي بَنِي إسْرائِيلَ بِجَيشٍ عَظِيمٍ وَقَوِيٍّ.

А той пак отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много народ и със силна ръка.

21 و َرَفَضَ مَلِكُ أدُومَ السَّماحَ لِبَنِي إسْرائِيلَ بِالمُرُورِ فِي أرْضِهِ، فَمالُوا عَنْ أرْضِهِ. مَوتُ هارُون

Така Едом отказа да пусне Израел да мине през пределите му; затова Израел се отвърна от него. Смъртта на Аарон

22 ف َتَرَكَ جَمِيعُ بَني إسْرائِيلَ قادِشَ وَأتَوا إلَى جَبَلِ هُورَ.

И така, израелтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис и дойдоха при планината Ор.

23 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى وَهارُونَ عَلَى جَبَلِ هُورَ الَّذِي يَقَعُ قُربَ حُدُودِ أدُومَ:

Тогава Господ говорѝ на Моисей и Аарон на планината Ор, до границите на Едомската земя:

24 « ليَمُتْ هارُونُ وَيُضَمّ إلَى جَماعَتِهِ. فَهُوَ لَنْ يَدخُلَ الأرْضَ الَّتِي سَأُعطِيها لِبَني إسْرائِيلَ، لأنَّكُما عَصَيتُما أمرِي عِندَ مَرِيبَةَ.

Аарон ще се прибере при народа си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израелтяните, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива.

25 « خُذْ هارُونَ وَألِيعازارَ ابْنَهُ وَاصعَدْ بِهِما إلَى جَبَلِ هُورَ.

Вземи Аарон и сина му Елеазар и ги изведи на планината Ор;

26 ث ُمَّ انْزَعْ ثِيابَ هارُونَ الكَهَنُوتِيَّةَ عَنهُ وَألبِسْها لألِيعازارَ ابْنِهِ. فَسَيَمُوتُ هارُونُ هُناكَ وَيُضَمُّ إلَى جَماعَتِهِ.»

съблечи от Аарон одеждите му и облечи с тях сина му Елеазар; и Аарон ще се прибере при народа си и ще умре там.

27 ف َفَعَلَ مُوسَى كَما أمَرَهُ اللهُ. فَصَعِدُوا إلَى جَبَلِ هُورَ أمامَ كُلِّ الشَّعبِ.

И Моисей направи, както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цялото общество.

28 و َنَزَعَ مُوسَى ثِيابَ هارُونَ الكَهَنُوتِيَّةَ عَنهُ وَألبَسَها لألِيعازارَ ابنِهِ. وَماتَ هارُونُ عَلَى قِمَّةِ الجَبَلِ. حِينَئِذٍ، نَزَلَ مُوسَى وَألِيعازارُ مِنَ الجَبَلِ.

Моисей съблече от Аарон одеждите му и облече с тях сина му Елеазар; и Аарон умря там, на връх планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.

29 و َعَرَفَ جَمِيعُ الشَّعبِ أنَّ هارُونَ قَدْ ماتَ. فَبَكَى جَمِيعُ بَنِي إسْرائِيلَ عَلَى هارُونَ مُدَّةَ ثَلاثِينَ يَوماً.

След като цялото общество видя, че Аарон умря, то целият Израелев дом оплакваха Аарон тридесет дни.