1 إ ذْ حاوَلَ كَثِيرُونَ أنْ يُؤَرِّخُوا لِلأحداثِ الَّتِي حَصَلَتْ فيما بَيْنَنا.

Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,

2 و َهِيَ الأحداثُ الَّتِي نَقَلَها إلَيْنا الأشْخاصُ الَّذِينَ كانُوا شُهُودَ عَيانٍ لَها مُنذُ البِدايَةِ، وَخُدّاماً يُعلِنونَ رِسالَةَ اللهِ لِلنّاسِ.

както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото,

3 و َحَيثُ إنِّي قَدْ تَحَقَّقتُ مِنْ كُلِّ شَيءٍ بِدِقَّةٍ، رَأيتُ أنا أيضاً أنْ أكتُبَ إلَيكَ، يا صاحِبَ السَّعادَةِ ثاوْفِيلُسَ، وَصْفاً مُتَسَلسِلاً لِتِلكَ الأحداثِ مُنذُ البِدايَةِ،

видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,

4 ل ِكَي تَتَيَقَّنَ مِنْ أنَّ ما تَعَلَّمتَهُ صَحِيحٌ. زَكَرِيّا وَألِيصابات

за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

5 ك انَ فِي أيّامِ هِيْرُودُسَ مَلِكِ إقليمِ اليَهُودِيَّةِ، كاهِنٌ اسْمُهُ زَكَرِيّا، وَهُوَ مِنْ مَجمُوعَةِ أبِيّا الكَهنُوتِيَّةِ، وَزَوجَتُهُ ألِيصاباتُ مِنْ نَسلِ هارُونَ.

В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета.

6 و َكانا كِلاهُما بارَّيْنِ وَبِلا عَيبٍ فِي حِفظِهِما لِوَصايا الرَّبِّ وَفَرائِضِهِ.

Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби.

7 ل َكِنَّهُما كانا بِلا أبناءٍ، فَقَدْ كانَتْ ألِيْصاباتُ عاقِراً، وَكانَ الاثْنانِ كَبِيْرَينِ فِي السِّنِّ.

Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

8 و َكانَ زَكَرِيّا يَخدِمُ كَكاهِنٍ للهِ فِي الهَيْكَلِ في نَوبَةِ مَجمَوعَتِهِ الكَهنُوتِيَّةِ،

И той, като свещенодействаше пред Бога по реда на своя отряд,

9 ف َتَمَّ اختِيارُهُ بِالقُرعَةِ، حَسَبَ العادَةِ المُتَّبَعَةِ لَدَى الكَهَنَةِ، لِلدُّخُولِ إلَى هَيكَلِ الرَّبِّ وَتَقدِيمِ البَخُورِ.

по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади.

10 و َحِينَ جاءَ وَقتُ تَقدِيمِ البَخُورِ، كانَ كُلُّ الشَّعبِ مُجتَمِعِينَ خارِجاً يُصَلُّونَ.

И в часа на каденето цялото множество народ се молеше отвън.

11 ف َظَهَرَ لَهُ مَلاكٌ مِنْ عِندِ الرَّبِّ واقِفاً عَنْ يَمِينِ مَذْبَحِ البَخُورِ.

Тогава му се яви ангел от Господа, който стоеше отдясно на кадилния олтар.

12 ف َلَمّا رَأى زَكَرِيّا المَلاكَ، اضطَرَبَ وَخافَ خَوفاً شَدِيداً.

И Захария, като го видя, смути се и страх го обзе.

13 ف َقالَ لَهُ المَلاكُ: «لا تَخَفْ يا زَكَرِيّا. لَقَدْ سَمِعَ اللهُ صَلاتَكَ. وَسَتَلِدُ لَكَ زَوجَتُكَ ألِيصاباتُ ابناً، فَسَمِّهِ يُوحَنّا.

Но ангелът му каза: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.

14 س َيَكُونُ لَكَ فَرَحٌ وَابتِهاجٌ، وَسَيَفرَحُ كَثِيرُونَ أيْضاً بِمَولِدِهِ.

Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане.

15 س َيَكُونُ عَظِيْماً فِي نَظَرِ الرَّبِّ. لَنْ يَشرَبَ نَبِيذاً وَلا شَراباً مُسكِراً، وَسَيَمتَلِئُ مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ حَتَّىْ قَبلَ وِلادَتِهِ!

Защото ще бъде велик пред Господа; вино и сикера няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от майчината си утроба.

16 س َيَجعَلُ كَثِيرِيْنَ مِنْ بَنِي إسرائِيلَ يَرجِعُونَ إلَى الرَّبِّ إلَهِهِمْ.

И ще обърне мнозина от израелтяните към Господа, техния Бог.

17 و َسَيَأتِي قَبلَ الرَّبِّ بِرُوحِ إيلِيّا وَقُوَّتِهِ، لِكَي يَرُدَّ قُلُوبَ الآباءِ لِأبنائِهِمْ، وَيَرُدَّ أفْكارَ العُصاةِ إلَى الطَّريقِ الصَّحيحِ، فَيُهَيئَ شَعباً مُستَعِداً لِلرَّبِّ.»

Той ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

18 ف َقالَ زَكَرِيّا لِلمَلاكِ: «كَيفَ لِي أنْ أتَيَقَّنَ مِنْ هَذا الكَلامِ؟ فَأنا عَجُوزٌ، وَزَوجَتِي فِي شَيخُوخَتِها!»

А Захария каза на ангела: Как ще се уверя в това, защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст?

19 ف َأجابَهُ المَلاكُ: «أنا جِبْرائِيلُ الَّذِي أقِفُ فِي حَضْرَةِ اللهِ. لَقَدْ أُرسِلتُ لِأُكَلِّمَكَ، وَأنقُلَ إلَيكَ هَذِهِ البُشرَى.

Ангелът му отговори: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

20 ل َكِنِ انتَبِه لِهَذا: سَتَكُونُ صامِتاً، وَلَنْ تَقدِرَ عَلَى الكَلامِ إلَى أنْ يَتَحَقَّقَ كُلُّ هَذا، لِأنَّكَ لَمْ تُصَدِّقْ كَلامِي الَّذِي سَيَتَحَقَّقُ فِي وَقتِهِ.»

И, ето, ще млъкнеш и няма да можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно.

21 و َكانَ النّاسُ خارِجاً فِي انتِظارِ زَكَرِيّا وَهَمْ يَتَساءَلُونَ عَنْ سَبَبِ تَأخُّرِهِ فِي الهَيكَلِ.

И народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма.

22 و َحِينَ خَرَجَ لَمْ يَكُنْ قادِراً عَلَى التَّحَدُّثِ إلَيْهِمْ، فَأدرَكُوا أنَّهُ رَأى رُؤْيا فِي الهَيكَلِ. وَكانَ يُكَلِّمُهُمْ بِالإشاراتِ، وَبَقِيَ أخرَسَ.

А когато излезе, той не можеше да проговори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням.

23 و َحِينَ انتَهَتْ فَترَةُ خِدمَتِهِ عادَ إلَى بَيتِهِ.

И като изтекоха дните на службата му в храма, той си отиде у дома.

24 و َبَعدَ زَمَنٍ حَبِلَتْ زَوجَتُهُ ألِيصاباتُ، فَعَزَلَتْ نَفسَها عَنِ النّاسِ خَمسَةَ أشهُرٍ، وَقالَتْ:

А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше:

25 « ها قَدْ أعانَنِي الرَّبُّ أخِيراً. اهتَمَّ بِي، وَأزالَ عارَ عُقمِي مِنْ بَينِ النّاسِ.» العَذراءُ مَريَم

Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме укоряват. Благовещение

26 و َحِينَ كانَتْ ألِيصاباتُ فِي شَهرِها السّادِسِ، أرسَلَ اللهُ المَلاكَ جِبْرائِيلَ إلَى بَلدَةٍ فِي إقليمِ الجَلِيلِ تُدعَى النّاصِرَةُ،

А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,

27 إ لَى فَتاةٍ عَذراءَ اسْمُها مَريَمُ، مَخطُوبَةٍ لِرَجُلٍ مِنْ نَسلِ داوُدَ اسْمُهُ يُوسُفُ.

при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

28 ف َجاءَ إلَيها جِبْرائِيلُ وَقالَ لَها: «السَّلامُ عَلَيكِ أيَّتُها المُمتَلِئَةُ نِعمَةً، الرَّبُّ مَعكِ.»

И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

29 ف َاضطَرَبَتْ مِنْ رِسالَتِهِ هَذِهِ، وَتَعَجَّبَتْ ما عَسَى أنْ يَكُونَ مَعنَى هَذِهِ التَّحِيَّةِ!

А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав.

30 ف َقالَ المَلاكُ لَها: «لا تَخافِي يا مَريَمُ، فَقَدْ نِلتِ نِعمَةً مِنَ اللهِ.

И ангелът ѝ каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение.

31 و َها أنتِ سَتَحبَلِينَ وَتَلِدِينَ ابناً، وَتُسَمينَهُ يَسُوعَ.

И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус.

32 س َيَكُونَ عَظِيماً، وَسَيُدعَى ابنَ اللهِ العَلِيِّ. وَسَيُعطِيهِ الرَّبُّ الإلَهُ عَرشَ أبِيْهِ داوُدَ.

Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.

33 و َسَيَحكُمُ بَيتَ يَعقُوبَ إلَى الأبَدِ، وَلَنْ يَنتَهِيَ مُلكُهُ أبَداً.»

Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край.

34 ف َقالَتْ مَريَمُ لِلمَلاكِ: «كَيفَ سَيَحدُثُ هَذا؟ فَأنا لَمْ يَلمِسْنِي رَجُلٌ قَطُّ!»

А Мария каза на ангела: Как ще стане това, тъй като мъж не познавам?

35 ف َأجابَها المَلاكُ: «الرُّوحُ القُدُسُ سَيَحِلُّ عَلَيكِ، وَقُوَّةُ العَلِيِّ سَتُغَطِّيكِ. لِهَذا فَإنَّ القُدُّوسَ الَّذِي سَيُولَدُ مِنكِ سَيُدعَى ابنَ اللهِ.

И ангелът ѝ отговори: Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святият, Който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.

36 و َاعلَمِي هَذا: ها هِيَ قَرِيبَتُكِ ألِيصاباتُ حُبلَى بابنٍ رُغمَ شَيخُوخَتِها. فَالمَرأةُ الَّتِي يَدْعونَها عاقِراً هِيَ فِي شَهرِها السّادِسِ!

И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, за която се казваше, че е бездетна.

37 إ ذْ لَيسَ هُناكَ مُستَحِيلٌ عِندَ اللهِ.»

Защото за Бога няма нищо невъзможно.

38 ف َقالَتْ مَريَمُ: «أنا خادِمَةُ الرَّبِّ، فَليَحدُثْ لِي كَما قُلْتَ.» فَتَرَكَها المَلاكُ. مَريَمُ تَزُورُ زَكَرِيّا وَألِيصابات

И Мария каза: Ето Господнята слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи. И ангелът си отиде от нея. Посещението на Мария при Елисавета

39 و َفِي أثناءِ تِلكَ الفَترَةِ، استَعَدَّتْ مَريَمُ وَأسرَعَتْ إلَى بَلدَةٍ فِي إقليمِ يَهُوذا الجَبَلِيِّ.

През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдейски град,

40 و َتَوَجَّهَتْ إلَى بَيتِ زَكَرِيّا، وَحَيَّتْ ألِيصاباتَ.

и влезе в Захариевата къща, и поздрави Елисавета.

41 ف َما إنْ سَمِعَتْ ألِيصاباتُ تَحِيَّتَها حَتَّى تَحَرَّكَ الطِّفلُ فِي بَطنِها. فَامتَلأتْ ألِيصاباتُ مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ.

И щом Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни със Святия Дух

42 و َرَفَعَتْ صَوتَها وَقالَتْ: «لَقَدْ بارَكَكِ اللهُ أكثَرَ مِنْ كُلِّ النِّساءِ، وَمُبارَكٌ أيضاً الطِّفلُ الَّذِي سَتَلِدِينَهُ.

и след като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!

43 ل َكِنْ ما هَذا الشَّرَفُ العَظِيمُ الَّذِي حَظِيتُ بِهِ حَتَّى تَأْتِيَ أُمُّ سَيِّدِي إلَيَّ؟

И откъде ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ?

44 ل ِأنَّهُ ما إنْ وَصَلَ صَوتُ تَحِيَّتِكِ إلَى أُذُنَيَّ، حَتَّى وَثَبَ الطِّفلُ بِفَرَحٍ فِي بَطنِي.

Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

45 ف َمُبارَكَةٌ أنتِ لِأنَّكِ صَدَّقْتِ أنَّ ما وَعَدَكِ بِهِ الرَّبُّ سَيَتَحَقَّقُ.» مَريَمُ تُسَبِّحُ الله

И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.

46 ف َقالَتْ مَريَمُ: «تُمَجِّدُ نَفسِي الرَّبَّ.

И Мария каза: Величае душата ми Господа

47 و َتَبتَهِجُ رُوحِي بِاللهِ مُخَلِّصِي،

и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.

48 ل ِأنَّهُ نَظَرَ إلَى خادِمَتِهِ المُتَواضِعَةِ. فَمُنذُ الآنَ، يَدعُونِي جَمِيعُ النّاسِ ‹مُبارَكَةً›

Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си; и, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

49 ل ِأنَّ اللهَ القَوِيَّ صَنَعَ لِي أشياءَ مَجِيدَةً. وَاسْمُهُ قُدُّوسٌ.

Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име.

50 ه ُوَ يُعطِي رَحمَةً مِنْ جِيلٍ إلَى جِيلٍ لِلَّذِيْنَ يَعبُدُونَهُ.

И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които се боят от Него.

51 أ ظهَرَ قُوَّةَ ذِراعِهِ، وَشَتَّتَ المُتَكَبِّرِيْنَ بِأفكارِهِمُ المُتَبَجِّحَةِ.

Извърши силни дела със Своята ръка; разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.

52 أ نزَلَ الحُكّامَ عَنْ عُرُوشِهِمْ، وَرَفَعَ مَنزِلَةَ المُتَواضِعِينَ.

Свали владетели от престолите им и издигна смирени.

53 أ شبَعَ الجِياعَ بِعَطاياهُ الصّالِحَةَ، وَصَرَفَ الأغنِياءَ فارِغِي الأيدِي.

Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни.

54 ج اءَ لِيُعِينَ خادِمَهُ يَعقُوبَ. تَذَكَّرَ فَأظهَرَ رَحمَتَهُ

Помогна на слугата Си Израел, за да напомни да покаже Своята милост

55 ك َما وَعَدَ آباءَنا، لإبراهِيمَ وَأبنائِهِ إلَى الأبَدِ.»

(както беше говорил на бащите ни) към Авраам и към неговото потомство до века.

56 و َأقامَتْ مَريَمُ عِندَ ألِيصاباتَ نَحْوَ ثَلاثَةِ شُهورٍ، ثُمَّ رَجِعَتْ إلَى بَيتِها. مَولِدُ يُوحَنّا

А Мария, като преседя при нея около три месеца, се върна у дома си. Рождението на Йоан Кръстител

57 و َحانَ الوَقتُ لِتَضَعَ ألِيصاباتُ طِفلَها، فَأنجَبَتْ صَبِيّاً.

А на Елисавета дойде времето да роди; и тя роди син.

58 ف َسَمِعَ جِيرانُها وَأقارِبُها أنَّ اللهَ قَدْ أظهَرَ لَها رَحمَةً عَظِيمَةً، فَابتَهَجُوا مَعَها.

И като чуха съседите и роднините ѝ, че Господ показал към нея велика милост, се радваха с нея.

59 و َفِي اليَومِ الثّامِنِ جاءُوا لِيَختِنُوا الطِّفلَ، وَأرادُوا أنْ يُسَمُّوهُ زَكَرِيّا عَلَى اسْمِ أبيهِ.

И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му.

60 ل َكِنَّ أُمَّهُ قالَتْ: «لا، بَلْ سَيُدعَى يُوحَنّا.»

Но майка му каза: Не, ще се нарече Йоан.

61 ف َقالُوا لَها: «لَيسَ بَينَ أقارِبِكِ مَنْ يَحمِلُ هَذا الاسمَ.»

Казаха ѝ: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

62 ف َأشارُوا بِأيدِيهِمْ إلَى أبِيْهِ يَسألُونَهُ أيَّ اسْمٍ يُرِيدُ أنْ يُسَمِّيَهُ!

И запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат.

63 ف َطَلَبَ لَوحاً وَكَتَبَ عَلَيهِ: «اسْمُهُ يُوحَنّا،»

А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан му е името. И те всички се зачудиха.

64 ف َدُهِشُوا جَمِيعاً! وَفي الْحالِ انفَتَحَ فَمُ زَكَرِيّا وَانحَلَّ لِسانُهُ، وَبَدَأ يَتَكَلَّمُ وَيُسَبِّحُ اللهَ.

И начаса устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.

65 ف َتَمَلَّكَ الخَوفُ الجِيرانَ كُلَّهُمْ. وَراحَ النّاسُ فِي كُلِّ أنحاءِ المِنطَقَةِ الجَبَلِيَّةِ مِنَ الجَلِيلِ يَتَحَدَّثُونَ عَنْ هَذِهِ الأُمُورِ.

И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

66 ف َتَعَجَّبَ كُلُّ مَنْ سَمِعَ عَنْ ذَلِكَ وَقالَ: «تُرَى ماذا سَيُصبِحُ هَذا الطِّفلُ؟» لِأنَّ قُوَّةَ الرَّبِّ كانَتْ مَعَهُ. زَكَرِيّا يُسَبِّحُ الله

И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, като казваха: Какво ли ще бъде това дете? Защото Господнята ръка беше с него.

67 ث ُمَّ امتَلأ أبُوهُ زَكَرِيّا بِالرُّوحِ القُدُسِ وَتَنَبَّأ فَقالَ:

Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, като казваше:

68 « مُبارَكٌ هُوَ الرَّبُّ إلَهُ إسْرائِيلَ، لِأنَّهُ جاءَ لِيُعِينَ شَعبَهُ وَيُحَرِّرَهُمْ.

Благословен Господ, Израелевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него.

69 ق َدَّمَ لَنا مُخَلِّصاً قَوِيّاً مِنْ نَسلِ داوُدَ خادِمِهِ.

И издигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид

70 ه َذا ما وَعَدَنا اللهُ بِهِ مُنذُ القَدِيمِ.

(както е говорил чрез устата на святите Си пророци от вековете),

71 و َعَدَنا بِالخَلاصِ مِنْ أعدائِنا وَمِنْ أيدِي جَمِيعِ مُبغِضِيْنا.

избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,

72 و َعَدَ بِأنْ يُظهِرَ رَحمَةً لآبائِنا وَيَتَذَكَّرَ عَهدَهُ المُقَدَّسَ مَعَهُمْ.

за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет,

73 و َحَفِظَ الوَعدَ الَّذِي أقسَمَ بِهِ لِأبِينا إبْراهِيمَ.

клетвата, с която се закле на баща ни Авраам:

74 و َعَدَ بِأنْ يُنقِذَنا مِنْ أيدِي أعدائِنا، لِكَي نَخدِمَهُ دُونَ خَوفٍ،

да даде на нас, освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх,

75 و َنَحيا بِالقَداسَةِ وَالبِرِّ جَمِيعَ أيّامِ حَياتِنا.

в святост и правда пред Него, през всичките си дни.

76 أ مّا أنتَ، يا ابنِي، فَسَتُدعَى نَبِيّاً لِلعَلِيِّ. فَأنتَ سَتَتَقَدَّمُ الرَّبَّ لِتُعِدَّ لَهُ الطَّرِيقَ.

Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред Господа, за да приготвиш пътищата за Него.

77 س َتَتَقَدَّمُهُ لِتُخْبِرَ شَعبَهُ بِأنَّهُم سَيُخَلَّصُونَ، وَسَتُغْفَرُ خَطاياهُمْ.

За да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване греховете им,

78 ه َذا بِفَضلِ رَحمَةِ إلَهِنا المُحِبَّةِ، فَسَيُشْرِقُ نُورٌ عَلَينا مِنَ السَّماءِ.

поради съкровеното милосърдие на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре,

79 و َسَيُضِيءُ عَلَى الَّذِيْنَ يَعِيشُونَ فِي ظِلِّ المَوتِ المُظلِمِ. وَسَيَهدِي خَطَواتِنا فِي طَرِيقِ السَّلامِ.»

за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира.

80 ف َنَما الصَّبِيُّ، وَكانَ يَتَقَوَّى دائِماً فِي الرُّوحِ. وَعاشَ فِي البَرِّيَّةِ إلَى حِينِ ظُهُورِهِ عَلَناً لِبَنِي إسْرائِيلَ.

А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израел.