1 ف ِي أثناءِ حُكمِ المَلِكِ بِيلْشاصَّرَ، عَمِلَ المَلِكُ وَلِيمَةً عَظِيمَةً لِألفٍ مِنْ نُبَلائِهِ، وَكانَ يَشرَبُ خَمراً أمامَهُمْ.

Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си и пиеше вино пред хилядата.

2 و َتَحتَ تَأثِيرِ الخَمرِ، أمَرَ بِيلْشاصَّرُ بِإحْضارِ الآنِيَةِ الذَّهَبِيَّةِ وَالفِضِّيَّةِ الَّتِي أخَذَها أبُوهُ نَبُوخَذْناصَّرُ مِنَ الهَيكَلِ فِي مَدينَةِ القُدْسِ، كَي يَشرَبَ المَلِكُ وَرُؤساؤُهُ وَنِساؤُهُ وَجَوارِيهِ بِتِلكَ الآنِيَةِ.

Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който беше в Йерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.

3 و َعِندَما أحضَرُوا الآنِيَةَ الَّتِي أُخِذَتْ مِنْ الهَيكَلِ، مِنْ بَيتِ اللهِ الَّذِي فِي مَدينَةِ القُدْسِ، شَرِبَ المَلِكُ وَأشرافُهُ وَنِساؤُهُ وَجَوارِيهِ بِها.

Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който беше в Йерусалим; с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му.

4 ف َكانُوا يَشرَبُونَ الخَمرَ وَيُسَبِّحُونَ آلِهَةَ الذَّهَبِ وَالفِّضَّةِ وَالبُرونْزِ وَالحَدِيدِ وَالخَشَبِ وَالحَجَرِ.

Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове.

5 و َفَجأةً، ظَهَرَتْ يَدُ إنسانٍ، وَكَتَبَتْ عَلَى جِبصِ حائِطِ القَصرِ مُقابِلَ المِصباحِ. فَرَأى المَلِكُ اليَدَ وَهِيَ تَكتُبُ.

В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тази част от ръката, която пишеше.

6 ف َشَحَبَ وَجهُ المَلِكِ مِنَ الخَوفِ، وَارتَعَبَ وَتَحَيَّرَ، وَارتَخَت كُلُّ مَفاصِلِهِ، وَبَدَأتْ رُكبَتاهُ تَرتَجِفانِ.

Тогава изгледът на лицето на царя се измени и мислите му го смущаваха, така че ставите на кръста му се разхлабиха и колената му се удряха едно о друго.

7 و َصَرَخَ المَلِكُ لِيُحضِرُوا إلَيهِ السَّحَرَةَ وَالكَلْدانِيِّينَ وَالمُنَجِّمِينَ. وَقالَ المَلِكُ لِحُكَماءِ بابِلَ: «مَنْ يَستَطِيعُ أنْ يَقرَأ هَذِهِ الكِتابَةَ وَيُفَسِّرَها سَيَنالُ مَنصِباً كَبِيراً، كَما سَيَنالُ ثِياباً مِنْ أُرجُوانٍ وَقِلادَةً مِنْ ذَهَبٍ، وَسَيَكُونُ الرَّجُلَ الثّالِثَ فِي المَملَكَةِ.»

Царят извика със силен глас да въведат вражалците, халдейците и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят каза: Който прочете това писание и ми яви значението му, ще бъде облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията му и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството.

8 ف َجاءَ جَميعُ الحُكَماءِ إلَى المَلِكِ، وَلَكِنَّهُمْ لَمْ يَقدِرُوا أنْ يَقرَأُوا الكِتابَةَ أوْ يُفَسِّرُوها لِلمَلِكِ.

И така, влязоха всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му.

9 ف َازدادَ رُعبُ المَلِكِ وَاكتِئابُهُ، وَأصابَ القَلَقُ جَمِيعَ مُستَشارِيهِ.

Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени и големците му се смутиха.

10 و َإذْ سَمِعَتْ أُمُّ المَلِكِ بِما حَدَثَ، جاءَتْ إلَى الاحتِفالِ وَقالَت لِلمَلِكِ: «فَلتَعِشْ إلَى الأبَدِ، لا تَقلَقْ وَلا تَكتَئِبْ.

Поради думите на царя и на големците му царицата влезе в къщата на пируването и проговори: Царю, да си жив довека! Да не те смущават мислите ти, нито да се изменя лицето ти.

11 ه ُناكَ رَجُلٌ فِي مَملَكَتِكَ فِيهِ رُوحُ الآلِهَةِ القِدِّيسِينَ. وَجَدَ فِيهِ أبُوكَ نَبُوخَذْناصَّرُ فِي فَترَةِ حُكمِهِ استِنارَةً وَفَهْماً وَحِكمَةً كَحِكمَةِ الآلِهَةِ، فَعَيَّنَهُ رَئِيساً عَلَى المُنَجِّمِينَ وَالسَّحَرَةِ وَالكَلْدانِيِّينَ.

Има човек в царството ти, в когото е духът на святите богове; и в дните на дядо ти в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти, казвам, царю, го постави началник на влъхвите, вражалците, халдейците и астролозите,

12 ف َدانِيالُ الَّذِي دَعاهُ أبُوكَ بَلْطْشاصَّرَ، فِيهِ رُوحٌ عَظِيمَةٌ وَمَعْرِفَةٌ وَفَهْمٌ لِتَفسِيرِ الأحلامِ وَحَلِّ الألغازِ وَالمَشاكِلِ. فَليُستَدْعَ دانِيالُ، وَهُوَ سَيَشرَحُ مَعنَى الكِتابَةِ.»

защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване на сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на загадки се намираха у този Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека бъде повикан Даниил и той ще покаже значението на написаното.

13 ف َأُحضِرَ دانِيالُ أمامَ المَلِكِ. فَقالَ المَلِكُ لِدانِيالَ: «إذاً أنتَ دانِيالُ الَّذِي أحضَرَهُ أبِي المَلِكُ مِنْ أرْضِ يَهُوذا!

Тогава Даниил беше въведен пред царя. Царят му каза: Ти ли си онзи Даниил, който си от пленените юдеи, които дядо ми, царят, доведе от Юдея?

14 س َمِعْتُ أنَّ فِيكَ رُوحَ الآلِهَةِ، وَأنَّ لَدَيكَ استِنارَةً وَذَكاءً وَأنَّكَ حَكِيمٌ جِدّاً.

Чух за тебе, че духът на боговете бил в теб и че светлина, разум и превъзходна мъдрост се намирали в теб.

15 ج اءَ الحُكَماءُ وَالسَّحَرَةُ إلَيَّ لِكَي يَقرَأُوا هَذِهِ الكِتابَةَ الَّتِي عَلَى الحائِطِ وَيُفَسِّرُوها لِي، لَكِنَّهُمْ عَجِزُوا عَنْ تَفسِيرِ كَلِمَةٍ واحِدَةٍ.

И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражалците, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но те не можаха да разкрият значението му.

16 و َقَد سَمِعْتُ أنَّكَ تَستَطِيعُ أنْ تُفَسِّرَ هَذِهِ الأُمُورَ وَأنْ تَحُلَّ الألغازَ. فَإنِ استَطَعتَ قِراءَةَ هَذِهِ الكِتابَةَ وَأنْ تُفَسِّرَها لِي، فَسَتُعطَى ثِياباً أُرجُوانِيَّةً وَقِلادَةً مِنْ ذَهَبٍ، وَسَتَكُونُ الرَّجُلَ الثّالِثَ فِي المَملَكَةِ.»

Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш и да разрешаваш загадки; и така, ако можеш да прочетеш написаното и да ми кажеш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.

17 ف َأجابَ دانِيالُ: «احتَفِظْ بِهَداياكَ لِنَفسِكَ أيُّها المَلِكُ، وَلِتَكُنْ إكراماتُكَ لِغَيرِي. لَكِنِّي سَأقرَأُ الكِتابَةَ لِلمَلِكِ وَأُفَسِّرُها لَهُ.

Тогава Даниил отговори пред царя: Подаръците ти нека останат за теб и дай на друг наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното и ще му явя значението му.

18 أ يُّها المَلِكُ، أعْطَى اللهُ العَلِيُّ أباكَ نَبُوخَذْناصَّرَ هَذِهِ المَملَكَةَ وَأعطاهُ قُوَّةً وَمَجداً وَكَرامَةً.

Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносор царство и величие, сила и чест;

19 و َبِسَبَبِ القُوَّةِ الَّتِي أعطاها اللهُ لَهُ، خافَتهُ كُلُّ الشُّعُوبِ وَالأُمَمِ بِجَمِيعِ لُغاتِها. وَارتَجَفُوا فِي حَضْرَتِهِ، لأنَّهُ كانَ يَقتُلُ مَنْ يَشاءُ وَيَستَحيِي مَنْ يَشاءُ، وَيَرفَعُ مَنْ يَشاءُ وَيُذِلُّ مَنْ يَشاءُ.

и поради величието, което му даде, всички племена, народи и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше, убиваше, и когото искаше, опазваше жив; когото искаше, възвисяваше, и когото искаше, унижаваше.

20 ل َكِنْ لَمّا تَكَبَّرَ قَلبُهُ وَتَقَسَّتْ رُوحُهُ، خُلِعَ عَنْ عَرْشِهِ المَلَكِيِّ، وَنُزِعَ مِنهُ مَجدُهُ.

Но когато се надигна сърцето му и духът му закоравя, за да постъпва гордо, той беше свален от царския си престол, славата му бе отнета от него

21 ط ُرِدَ مِنْ بَينِ النّاسِ، وَصارَ مَجنُوناً يَتَصَرَّفُ كَالحَيواناتِ. سَكَنَ مَعَ الحَمِيرِ البَرِّيَّةِ، وَأكَلَ العُشبَ كَالبَقَرِ، وَابتَلَّ جِسمُهُ بِنَدَى السَّماءِ. حَتَّى عَرَفَ أنَّ اللهَ العَلِيَّ يَحكُمُ عَلَى مَملَكَةِ البَشَرِ، وَأنَّهُ يُقِيمُ عَلَيها مَنْ يَشاءُ.

и беше изгонен измежду хората; сърцето му стана като на животните и жилището му беше между дивите осли; хранеха го с трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато призна, че Всевишният Бог владее над царството на хората и поставя над него когото иска.

22 و َأنتَ يا بَيلشاصَّرُ، ابنَهُ، لَمْ تَتَواضَعَ مَعَ أنَّكَ تَعرِفُ هَذِهِ الأُمُورَ!

А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това,

23 ف َقَد تَعالَيْتَ عَلَى إلهِ السَّماءِ حِينَ أحضَرْتَ آنِيَةَ هَيكَلِهِ وَوَضَعتَها أمامَكَ، ثُمَّ بَدَأتَ أنتَ وَنُبَلاؤُكَ وَنِساؤُكَ وَجَوارِيكَ بِشُربِ الخَمرِ بِها وَأنتُمْ تَسَبِّحُونَ آلِهَةَ الفِّضَّةِ وَالذَّهَبِ وَالبُرونْزِ وَالحَدِيدِ وَالخَشَبِ وَالحَجَرِ. سَبَّحتَ هَذِهِ الأوثانَ الَّتِي لا تَرَى وَلا تَسمَعُ وَلا تُفَكِّرُ، وَأمّا الإلَهُ الحَقِيقِيُّ الَّذِي بِيَدِهِ حَياتُكَ وَكُلُّ ما تَعمَلُهُ فَلَمْ تُكرِمهُ.

а си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти и в Чиято власт са всички твои пътища, не си възвеличил.

24 ل ِذَلِكَ أرسَلَ مِنْ حَضرَتِهِ اليَدَ، فَكَتَبَتْ هَذِهِ الكِتابَةَ.

Затова от Него е била изпратена частта от ръката и това писание бе написано.

25 ه َذِهِ هِيَ الكَلِماتُ المَكتُوبَةُ: ‹مَنا مَنا تَقَيْلْ وَفَرْسِينْ.›

И ето писанието, което бе написано: М'не, М'не, Т'кел, упарсин.

26 « أمّا تَفسِيرُها: ‹مَنا›: أحصَى اللهُ أيّامَ مُلكِكَ، وَأنهاها.

Ето и значението му: М\'не: Бог е преброил дните на твоето царство и го е свършил;

27 ‹ تَقَيْلْ›: وَزِنْتَ بِالمَوازِينِ فَوُجِدَتَ ناقِصاً.

Т'кел: Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен;

28 ‹ فَرْسِينْ›: قُسِّمَتْ مَملَكَتُكَ وَأُعطِيَتْ لِمادِيَ وَفارِسَ.»

П'рес: Царството ти бе разделено и бе дадено на мидяните и персите.

29 ف َأمَرَ بِيلْشاصَّرُ بِأنْ يُعْطَي دانِيالُ ثَوباً أُرجُوانِيّاً، وَأنْ تُوضَعَ قِلادَةٌ مِنْ ذَهَبٍ حَولَ عُنُقِهِ، وَأنْ يُعلَنَ الرَّجُلَ الثّالِثَ فِي المَملَكَةِ.

Тогава Валтасар заповяда и облякоха Даниил в багреница, окачиха златна огърлица около шията му и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.

30 و َفِي تِلكَ اللَّيلَةِ قُتِلَ بِيلْشاصَّرُ مَلِكُ البابِلّيِّينَ.

В същата нощ царят на халдейците Валтасар беше убит.

31 و َصارَ دارِيُوسَ المادِيُّ مَلِكاً وَهُوَ فِي الثّانِيَةِ وَالسِّتِّينَ مِنْ عُمْرِهِ.

И мидянинът Дарий, който беше на около шестдесет и две години, превзе царството.