1 و َرَأيتُ ظُلْماً يُثقِلُ حَياةَ النّاسِ فِي هَذِهِ الدُّنْيا.

Има зло, което видях под слънцето, и то е тежко върху хората:

2 ي ُعْطِي اللهُ إنساناً ما ثَرْوَةً وَغِنَى وَكَرامَةً. فِي مُتَناوَلِ يَدَيهِ كُلُّ ما يَحتاجُ وَيَشْتَهِي. لَكِنَّ اللهَ لا يُمْهِلُهُ لِكَي يَتَمَتَّعَ بِما لَدَيهِ، وَيَأْتِي غَرِيبٌ وَيَسْتَولِي عَلَى كلِّ شَيءٍ لَهُ. هَذا أمْرٌ مُحزِنٌ جِدّاً وَزائِلٌ.

човек, на когото Бог дава богатство, имот и почест, така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал, на когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, а чужденецът ги яде. Това е суета и лоша болест.

3 ق َدْ يَطُولُ العُمْرُ بِإنْسانٍ، وَقَدْ يُنجِبُ مِئَةَ ابْنٍ. لَكِنْ إنْ لَمْ يَتَمَتَّعْ بِهَذا كُلِّهِ، وَلَمْ يَكُنْ لَهُ قَبْرٌ بِاسْمِهِ، فَإنَّ طِفلاً ماتَ عِندَ وِلادَتِهِ أفضَلُ مِنهُ.

Ако човек роди сто сина и живее много години, така че броят на годините му да стане много, а душата му да не се насити с блага и още той не приема прилично погребение - казвам, че пометнатото е по-щастливо от него;

4 ف َقَدْ وُلِدَ بَلا مَعنىً، وَدُفِنَ قَبْرٍ مُظلِمٍ، وَلَمْ يَحمِلْ حَتَّى اسْماً.

защото то е дошло в нищожество и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина;

5 ل َمْ يَرَ الشَّمْسَ وَلَمْ يَتَعَلَّمْ شَيئاً، لَكِنَّهُ يَجِدُ راحَةً أكْثَرَ مِنْ غَيرِهِ.

при това то не е видяло слънцето и не е познало нищо. - По-добре е на него, отколкото на онзи.

6 ح َتَّى لَوْ عاشَ ألفَي سَنَةٍ، وَلَمْ يَتَمَتَّعْ بِحَياتِهِ، ألَيسَتْ لِكِلَيهِما نِهايَةٌ واحِدَةٌ؟

Дори два пъти по хиляда години ако би живял някой и не види добро, не отиват ли те всички на едно място?

7 ي َعمَلُ الإنْسانُ مِنْ أجلِ بَطنِهِ. غَيرَ أنَّهُ لا يَشبَعُ أبَداً.

Целият труд на човека е за устата му; душата обаче не се насища.

8 ف َبِماذا يَتَمَيَّزُ الحَكِيمُ عَنِ الأحْمَقِ فِي هَذا؟ وَماذا يَنتَفِعُ الفَقيرُ بِأنْ يَتَعَلَّمَ حُسْنَ السُّلُوكِ؟

Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има бедният, който умее как да се държи пред живите?

9 ا لاكْتِفاءُ بِما يَملِكُهُ الإنْسِانُ أفْضَلُ مِنَ الرَّغْبَةِ بِالمَزِيدِ. هَذا أيضاً فارِغٌ وَكَمُطارَدَةِ الرِّيحِ.

По-добре е да гледаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятъра.

10 م ا حَدَثَ تَحَدَّدَ مِنَ الأصلِ. وَلَنْ يَكُونَ الإنْسانُ إلّا ما خُلِقَ لِيَكُونَهُ. لِذلِكَ لا يَقدِرُ أنْ يُجادِلَ اللهَ فِي هَذا. فَاللهُ أقوَى مِنْهُ.

Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; и е известно, че онзи, чието име е Човек, не може да се състезава с по-силния от него.

11 أ مّا كَثْرَةُ الكَلامِ فِي هَذا الأمْرِ فَهِيَ بِلا مَعْنَى، وَلا جَدْوَى لأحَدٍ مِنْ ذَلِكَ.

Понеже има много неща, които умножават суетата, то каква полза за човека?

12 م َنْ يَعرِفُ ما أفضَلُ شَيءٍ لِلإنْسانِ أثْناءَ حَياتِهِ الَّتِي تَمضِي بِسُرْعَةِ الظِلِّ؟ وَمَنْ يَستَطِيعُ أنْ يُخبِرَهُ بِما سَيَحدُثُ بَعْدَهُمْ فِي هَذِهِ الدُّنْيا؟

Защото кой знае кое е добро за човека в живота, във всички дни на суетния му живот, който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека какво ще бъде след него под слънцето?