1 و َبَدَأ اللهُ يَتَكَلَّمُ مِنَ العاصِفَةِ مُستَجِيباً لِأيُّوبَ:

Тогава Господ отговори на Йов из бурята и каза:

2 « مَنْ هَذا الَّذِي يَلُفُّ الظَّلامَ حَولَ مَقاصِدِي بِكَلِماتٍ بِلا مَعنَى؟

Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет с неразумни думи?

3 ت َهَيَّأْ كَرَجُلٍ، وَبَعدَ ذَلِكَ أنا أسألُكَ فَتُجِيبَنِي.

Опаши сега кръста си като мъж и ще те попитам; и ти ми отговаряй.

4 « أينَ كُنتَ حِينَ وَضَعتُ أساسَ الأرْضِ؟ أخبِرْنِي إنْ كانَ لَكَ فَهْمٌ.

Къде беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

5 م َنِ الَّذِي وَضَعَ قِياساتِها؟ أوْ مَنِ الَّذِي مَدَّ فَوقَها خَيطاً لِيَقِيسَها؟

Кой определи мерките ѝ? (Ако знаеш.) Или кой опъва връв за мерене по нея?

6 ع َلَى أيِّ شَيءٍ رُكِّزَتْ أساساتُها؟ أوْ مَنِ الَّذِي وَضَعَ حَجَرَ زاوِيَتِها

На какво се закрепиха основите ѝ? Или кой положи крайъгълния ѝ камък,

7 ع ِندَما رَنَّمَتْ نُجُومُ الصُّبحِ مَعاً، وَهَتَفَتِ المَلائِكَةُ فَرَحاً؟

когато звездите на зората пееха заедно и всички Божии синове възклицаваха от радост?

8 « مَنِ الَّذِي حَصَرَ البَحرَ خَلفَ أبوابٍ، عِندَما اندَفَعَ كَأنَّهُ خارِجٌ مِنَ الرَّحِمِ.

Или кой затвори морето с врати, когато се устреми и излезе от утроба,

9 ع ِندَما جَعَلْتُ أنا الغُيُومَ لِباساً لَهُ، وَلَفَفْتُ غَيمَةً سَوداءَ حَولَهُ.

когато го облякох с облак и го пових с мъгла,

10 ع ِندَما فَرَضْتُ عَلَيهِ حَدِّي، وَأقَمتُ قُضباناً وَأبواباً حَدِيدِيَّةً عَلَيهِ،

и поставих граница от Мене, сложих лостове и врати

11 ع ِندَما قُلْتُ لَهُ: ‹هَذا حَدُّكَ فَلا تَتَجاوَزْهُ، وَإلَى هُنا حَدُّ أمواجِكَ المُعتَزَّةِ؟›

и казах: Дотук ще идваш, но не по-нататък, и тук ще се спират гордите ти вълни?

12 « هَلْ أمرْتَ فِي حَياتِكِ الصَّباحَ أنْ يَطلُعَ، أوْ هَلْ أرَيْتَ الفَجرَ أينَ يَمكُثُ؟

Откакто започнаха дните ти, заповядал ли си ти на утрото и показал ли си на зората мястото ѝ,

13 ه َلْ أمسَكْتَ الأرْضَ مِنْ أطرافِها لِكَي يُنْفَضَ عَنْها الأشرارُ؟

за да обхване краищата на земята, така че да се изтърсят от нея злодеите,

14 ت َرَى الأرْضَ وَكَأنَّها تَتَشَكَّلُ كَطِينٍ تَحْتَ خَتمٍ، وَتَقِفُ التِّلالُ وَالوِديانُ كَطَيّاتِ ثَوبٍ.

за да се преобразува тя, както глина под печат, и всичко да изпъква, като че ли в облекло,

15 ه َكَذا يَظهَرُ النُّورُ الَّذِي يَقِفُ فِي وَجهِ الأشرارِ، فَتُكَسِّرُ ذِراعَهُمِ المُرتَفِعَةَ.

а от нечестивите да се отнема светлината им и издигнатата им мишца да се строши? Божията мъдрост, вложена в творението, е недостъпна за човека

16 « هَلْ ذَهَبتَ يَوماً إلَى يَنابِيعِ البَحرِ، وَهَلْ تَمَشَّيتَ فِي أعْماقِ المُحِيطِ؟

Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

17 ه َلِ انكَشَفَتْ لَكَ بَوّاباتُ المَوتِ؟ وَهَلْ رَأيتَ بَوّاباتِ الظُّلمَةِ العَمِيقَةِ؟

Откриха ли се пред тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

18 ه َلْ تَسْتَوْعِبُ أبْعادَ الأرْضِ؟ قُلْ، إنْ كُنتَ تَعْرِفُ هَذا كُلَّهُ.

Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

19 « أينَ الطَّرِيقُ إلَى حَيثُ يَسكُنُ النُّورُ؟ وَأينَ بَيْتُ الظُلمَةِ؟

Къде е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината къде е мястото ѝ,

20 ل ا شَكَّ أنَّكَ تَستَطِيعُ أنْ تُعِيدَها إلَى مَكانِها. وَتَعرِفَ الطَّرِيقَ المُؤَدِّي إلَى النُّورِ.

за да я заведеш до границата ѝ и да познаеш пътеките към дома ѝ?

21 ل ا بُدَّ أنَّكَ تَعلَمُ هَذِهِ الأُمُورَ لأنَّكَ كُنتَ مَولُوداً حِينَئِذٍ، وَلأنَّ عُمْرَكَ طَوِيلٌ!

Без съмнение ти знаеш, защото тогава си се родил и голям е броят на твоите дни!

22 « هَلْ ذَهَبْتَ يَوماً إلَى مَخازِنِ الثَّلجِ، أوْ رَأيتَ مَخازِنَ البَرَدِ

Влизал ли си в съкровищниците на снега или виждал ли си съкровищниците за градушката,

23 ا لَّتِي أبقَيتُها لِوَقتِ ضِيقٍ، لِيَومِ حَربٍ أوْ مَعرَكَةٍ؟

които пазя за време на скръб, за ден на бой и на война?

24 أ ينَ الطَّرِيقُ إلَى حَيثُ يَخْرُجُ النُّورُ، الَّذِي تَتَفَرَّقُ مِنهُ الرِّيحُ الشَّرقِيَّةُ عَلَى الأرْضِ؟

Кой е пътят за мястото, където се разлива светлината или се разпръсва по земята източният вятър?

25 م َنِ الَّذِي يَشُقُّ قَناةً لِمِياهِ الفَيَضانِ، وَطَرِيقاً لِقَصْفِ الرَّعدِ،

Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове или път - за светкавицата на гърма,

26 ل ِيَجلِبَ المَطَرَ عَلَى أرْضٍ غَيرِ مَسكُونَةٍ، صَحراءَ لا يَسكُنُها إنسانٌ،

за да се докара дъжд върху ненаселена земя, върху пустинята, където няма човек,

27 ف َيَفِيضُ الخَيرُ فِي الأرْضِ الجَرْداءِ، وَيُطلِعُ العُشْبَ؟

за да насити пустата и запустяла земя и да направи нежната трева да изникне?

28 ه َلْ لِلمَطَرِ أبٌ؟ أوْ مَنْ أنجَبَ قَطَراتِ النَّدَى؟

Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

29 م ِنْ أيِّ بَطنٍ يَخرُجُ الجَلِيدُ؟ وَابنُ مَنْ صَقِيعُ السَّماءِ؟

От чия утроба излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -

30 ي َتَصَلَّبُ الماءُ كَصَخرَةٍ، وَيَتَجَمَّدُ سَطحُ المُحِيطِ.

Когато водите се втвърдяват като камък и повърхността на бездната замръзва.

31 « أتَقْدِرُ أنْ تَرْبِطَ حِبالَ الثُرَيّا؟ أوْ أنْ تَفُكَّ حِبالَ الجَبّارِ؟

Ти ли връзваш връзките на Плеядите или развързваш въжетата на Орион?

32 أ تَقدِرُ أنْ تُخْرِجَ الكَواكِبَ فِي أوْقاتِها، أوْ تَهدِي الدُّبَ الأكبَرَ مَعَ بَنِيهِ؟

Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш Мечката с малките ѝ?

33 أ تَعْرِفُ قَوانِينَ السَّماواتِ؟ أوْ هَلْ تُحَدِّدُ القَواعِدَ الَّتِي تَحْكُمُ الأرْضَ؟

Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

34 أ تَقدِرُ أنْ تَأمُرَ الغُيُومَ، فَتَغْمُرَ نَفْسَكَ بِفَيضِ المِياهِ؟

Издигаш ли гласа си до облаците, за да те покрият изобилни води?

35 أ تَقدِرُ أنْ تَأمُرَ الصَّواعِقَ بِالقَصْفِ، فَتَقُولَ لَكَ: ‹سَمْعاً وَطاعَةً؟›

Изпращаш ли светкавици, за да излизат и да ти казват: Ето ни?

36 « مَنْ جَعَلَ الحِكْمَةَ فِي النّاسِ؟ أوْ مَنْ وَضَعَ فَهْماً فِي أعماقِهِمْ.

Кой е вложил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

37 م َنِ الَّذِي يُحصِي الغُيُومَ بِالحِكْمَةِ؟ وَمَنِ الَّذِي يَسْكُبُ المَطَرَ مِنَ السَّماءِ؟

Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове,

38 ف َيُشَكِّلُ التُرابُ طِيناً تَتَكَتَّلُ حَبّاتُهُ؟

за да се сгъстява пръстта в куп и буците да се слепят?

39 « هَلْ تَصطادُ فَرِيسَةً لِلأسَدِ، أمْ تَسُدُّ شَهِيَّةَ الأشْبالَ،

Улавяш ли лов за лъвицата? Или насищаш ли охотата на лъвчетата,

40 ع ِندَما تَربِضُ فِي عَرِينِها وَتَكمُنُ لِفَرِيسَتِها فِي العُشبِ الكَثِيفِ؟

когато седят в рововете си и остават в скривалищата, за да причакват?

41 م َنْ يُزَوِّدُ الغُرابَ بِالطَعامِ عِندَما تَصرُخُ صِغارُهُ مُستَغِيثَةً بِاللهِ، وَتَهِيمُ باحِثَةً عَنْ طَعامٍ؟

Кой приготвя за враната храната ѝ, когато пилетата ѝ от нямане храна се скитат и викат към Бога?