1 ل َيسَتْ يَدُ اللهِ قاصِرَةً عَنْ أنْ تُخَلِّصَكُمْ! وَلا هُوَ أصَمُّ، بَلْ يَسمَعُ.

Ето, ръката на Господа не се е скъсила, за да не може да спаси, нито ухото Му е затъпяло, за да не може да чува;

2 ل َكِنَّ آثامَكُمْ تَفصِلُكُمْ عَنْ إلَهِكُمْ. خَطاياكُمْ جَعَلَتهُ يَستُرُ وَجهَهُ عَنكُمْ حَتَّى لا يَسمَعَكُمْ.

но вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, и Той не иска да чува.

3 ل أنَّ أيدِيَكُمْ مُلَطَّخَةٌ بِالدَّمِ، وَأصابِعَكُمْ بِالإثمِ. شِفاهُكُمْ تَتَكَلَّمُ بِالكَذِبِ، وَلِسانُكُمْ يَنطُقُ بِالشَّرِّ.

Защото ръцете ви са осквернени с кръв и пръстите ви - с беззаконие; устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие.

4 ل ا أحَدَ يَصْدُقُ عِنْدَ اتِّهامِهِ لِلآخَرِينَ، وَلا أحَدَ يُحاكِمُ بِالعَدلِ. كُلُّهُمْ يَعتَمِدُونَ عَلَى الكَلامِ الفارِغِ وَالكَذِبِ. يَصنَعُونَ الألَمَ، وَيُنتِجُونَ الشَّرَّ.

Никой не изкарва праведна призовка и никой не съди по истината; уповават на суетата и говорят лъжи; зачеват злоба и раждат беззаконие.

5 ي َفقِسُونَ بَيضَ الأفاعِي، وَيَنسِجُونَ شَبَكَةَ عَنكَبُوتٍ. مَنْ يَأكُلُ مِنْ بَيضِهِمْ يَمُوتُ، وَالبَيضَةُ الَّتِي تُكسَرُ تَفقِسُ حَيَّةً سامَّةً.

Мътят яйца ехиднини и изтъкават паяжина. Който яде от яйцата им, умира; и ако се счупи някое, излюпва се ехидна.

6 خ ُيُوطُهُمْ لا تَصلُحُ لِنَسْجِ الثِّيابِ، وَلا يَستَطِيعُونَ سَتْرَ أنفُسِهِمْ بِما يَصنَعُونَ. أعْمالُهمْ أعْمالُ إثمٍ، وَأيدِيهُمْ مَليئَةٌ بِالعُنفِ.

Паяжината им няма да стане на дрехи, нито ще се облекат от изделията си; делата им са беззаконни и насилственото действие е в ръцете им.

7 ي َركُضُونَ إلَى عَمَلِ الشَّرِّ، وَيُسرِعُونَ إلَى قَتلِ الأبرِياءِ. أفكارُهُمْ شِرِّيرَةٌ، وَيَترُكُونَ وَراءَهُمُ الخَرابَ وَالدَّمارَ.

Краката им тичат към злото и бързат да пролеят невинна кръв; размишленията им са беззаконни; опустошение и разорение има в пътищата им.

8 أ مّا طَرِيقُ السَّلامِ فَلا يَعرِفُونَهُ، وَلَيسَ فِي مَسالِكِهِمْ عَدلٌ. طُرُقُهُمْ عَوجاءَ، وَكُلُّ مَنْ يَسِيرُ فِيها لَنْ يَعرِفَ السَّلامَ. خَطِيَّةُ إسْرائِيلَ وَنَتِيجَتُها

Те не знаят пътя на мира и няма правосъдие в стъпките им; сами си изкривиха пътищата; никой, който ходи по тях, не знае мир.

9 ل ِذَلِكَ تَرَكَنا العَدلُ، وَالإنصافُ لا يَأتِي إلَينا. نَرجُو النُّورَ، وَلَو شُعاعَ نُورٍ فِي العَتمَةِ، لَكِنَّ طَرِيقَنا يَلُفُّهُ الظَّلامُ.

Затова правосъдието е далеч от нас и правдата не стига до нас; чакаме светлина, а ето тъмнина - сияние, а ходим в мрак.

10 ن َتَحَسَّسُ الحائِطَ كَالعِميانِ، نَتَلَمَّسُ طَرِيقَنا كَمَنْ لا عُيُونَ لَهُمْ. نَتَعَثَّرُ فِي الظَّهِيرَةِ كَما لَو كُنّا فِي العَتمَةِ. صِرنا كالمَوتَى مَعَ أنَّنا بَينَ الأحياءِ.

Пипаме стената като слепи, пипаме като онези, които нямат очи; по пладне се препъваме като нощем; сред яките сме като мъртви.

11 ك ُلُّنا نَخُورُ كَدُبَّةٍ، وَنَنُوحُ نُواحاً كَالحَمامِ. نَنتَظِرُ العَدلَ وَلَكِنَّهُ لا يَتَحَقَّقُ، وَنَنتَظِرُ الخَلاصَ، وَلَكِنَّهُ بَعِيدٌ عَنّا.

Всички ревем като мечки и горчиво стенем като гълъби; очакваме правосъдие, но няма, избавление, но е далеч от нас.

12 ل أنَّ أعمالَنا البَشِعَةَ أمامَكَ كَثِيرَةٌ، وَخَطايانا تَشهَدُ عَلَينا. لأنَّ أعمالَنا البَشِعَةَ تُرافِقُنا، وَنَحنُ نَعرِفُ آثامَنا.

Защото се умножиха пред Тебе престъпленията ни и греховете ни свидетелстват против нас; защото престъпленията ни са пред нас, а колкото до беззаконията ни, ние ги знаем.

13 ع َصَينا اللهَ ، وَكُنّا غَيرَ أُمَناءَ نَحوَهُ. ابتَعَدْنا عَنْ إلَهِنا. كُنّا نَتَكَلَّمُ عَنِ الظُّلمِ وَالعِصيانِ، وَنَتَكَلَّمُ بِكَلِماتٍ كاذِبَةٍ مِنْ قُلُوبِنا.

Станахме престъпници и неверни към Господа и се отвърнахме да не следваме нашия Бог; говорихме насилствено и бунтовно; заченахме и изговорихме от сърцето си лъжливи думи.

14 ا بتَعَدَ العَدلُ، وَالحَقُّ وَقَفَ بَعِيداً. لأنَّ الحَقَّ يَتَعَثَّرُ فِي السّاحاتِ العامَّةِ، وَالصِّدقَ لا يَستَطِيعُ دُخُولَ المَدِينَةِ.

Затова правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч; защото истината падна на площада и правотата не може да влезе.

15 ز الَتِ الأمانَةُ، وَكُلُّ مَنْ يَبتَعِدُ عَنِ الشَّرِّ يُسلَبُ. رَأى اللهُ هَذا وَلَمْ يُسَرَّ، إذْ لا تُوجَدُ عَدالَةٌ.

Да! Истината я няма и който се отклонява от злото, става плячка; и Господ видя и Му стана неугодно, че нямаше правосъдие;

16 ر َأى أنَّهُ لا يُوجَدُ أحَدٌ، وَتَحَيَّرَ لأنَّهُ ما مِنْ أحَدٍ يَقِفُ لِيُدافِعَ عَنِ الشَّعبِ. فَنَصَرَتْهُ ذِراعُهُ، وَأيَّدَهُ بِرُّهُ.

видя, че нямаше човек, и се почуди, че нямаше посредник; затова Неговата мишца издейства за него спасение и правдата Му го подкрепи.

17 ل َبِسَ البِرَّ كَدِرعٍ، وَخُوذَةُ الخَلاصِ عَلَى رَأسِهِ. لَبِسَ الانتِقامَ كَثِيابٍ، وَاكتَسَى بِالغَيرَةِ كَعَباءَةٍ.

Той се облече с правда като с броня и сложи на главата си спасение за шлем; облече и одеждите на възмездието за дреха и се загърна с ревността като с мантия.

18 س َيُجازِي أعداءَهُ كَما يَستَحِقُّونَ: غَضَباً عَلَى خُصُومِهِ، وَعِقاباً عَلَى أعْدائِهِ. سَيُجازِي الجُزُرَ وَالشَّواطِئَ حَسَبَ ما تَستَحِقُّ.

Според дължимите им възмездия - така ще отплати: ярост на противниците Си, възмездие на враговете Си; ще даде възмездие на островите.

19 س َيَخشَى الَّذِينَ فِي الغَربِ اسْمَ اللهِ ، وَالَّذِينَ فِي الشَّرقِ سَيَخافُونَ مَجدَهُ. لأنَّ العَدُوَّ سَيَأتِي كَنَهرٍ، وَلَكِنَّ قُوَّةَ اللهِ تَدفَعُهُ.

Така ще се убоят от името на Господа живеещите на запад и от славата Му - живеещите на изток; защото ще дойде като стремителен поток, тласкан от Господнето дихание;

20 ف َهُوَ سَيَأتِي فادِياً لِصِهْيَوْنَ لِجَمِيعِ التَّائِبِينَ فِي عائِلَةِ يَعقُوبَ، يَقُولُ اللهُ.

а като Изкупител ще дойде в Сион и за онези от Яков, които се обръщат от престъпление, казва Господ.

21 ي َقُولُ اللهُ: «هَذا هُوَ عَهدِي مَعَهُمْ: رُوحِي الَّذِي جَعَلْتُهُ عَلَيكَ، وَكَلامِي الَّذِي وَضَعتُهُ فِي فَمِكَ، لَنْ يَبتَعِدا عَنكَ وَلا عَنْ أولادِكَ وَلا عَنْ أحفادِكَ مِنَ الآنَ وَإلَى الأبَدِ.»

А от Моя страна - ето Моя завет с тях, казва Господ: Духът Ми, който е на теб, и словата Ми, които влагах в устата ти, няма да липсват от устата ти, нито от устата на потомството ти, нито от устата на тяхното потомство. Отсега и довека, казва Господ.