1 و َخَتَمَ العَهْدَ المَكْتُوبَ الوالِي نَحَمْيا بْنُ حَكَلْيا وَصِدْقِيا

А онези, които подпечатаха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син, и Седекия,

2 و َسَرايا وَعَزَرْيا وَيَرَمْيا

Серайя, Азария, Йеремия,

3 و َفَشْحُورُ وَأمَرْيا وَمَلْكِيا

Пасхор, Амария, Мелхия,

4 و َحَطُّوشُ وَشَبَنْيا وَمَلُّوخُ

Хатус, Севания, Малух,

5 و َحارِيمُ وَمَرِيمُوثُ وَعُوبَدْيا

Харим, Меримот, Авдий,

6 و َدانيالُ وَجِنْتُونُ وَبارُوخُ

Даниил, Ганатон, Варух,

7 و َمَشُلّامُ وَأبِيّا وَمَيّامِينُ

Месулам, Авия, Миамин,

8 و َمَعَزْيا وَيَلْجايُ وَشَمَعْيا. هَذِهِ أسْماءُ الكَهَنَةِ الَّذِينَ خَتَمُوا العَهْدَ.

Маазия, Велгай и Семая; те бяха свещеници.

9 أ مّا الَّلاوِيُّونَ الَّذِينَ خَتَمُوهُ فَهُمْ يَشُوعُ بْنُ أزَنْيا وَبِنُّويُ – وَهُوَ مِنْ نَسلِ حِينادادَ – وَقَدْمِيئِيلُ،

Левити: Исус, Азаниевият син, Вануй от Инададовите потомци и Кадмиил;

10 و َأقْرِباؤُهُم: شَبَنْيا وَهُودِيّا وَقِلِيطا وَفَلايا وَحانانُ

и братята им Севания, Одия, Келита, Фелайя, Анан,

11 و َمِيخا وَرَحُوبُ وَحَشَبْيا

Михей, Реов, Асавия,

12 و َزَكُّورُ وَشَرَبْيا وَشَبَنْيا

Закхур, Серевия, Севания,

13 و َهُودِيّا وَبانِي وَبَنِينُو.

Одия, Ваний и Венину.

14 و َمِنْ قادَةُ الشَّعبِ فَرْعُوشُ وَفَحَثُ مُوآبُ وَعِيلامُ وَزَتُّو وَبانِي

Началници на народа: Фарос, Фаат-моав, Елам, Зату, Ваний,

15 و َبُنِّي وَعَزْجَدُ وَبِيبايُ

Вуний, Азгад, Вивай,

16 و َأدُونِيّا وَبَغْوايُ وَعادِينُ

Адония, Вагуй, Адин,

17 و َآطِيرُ وَحَزَقِيّا وَعَزُّورُ

Атир, Езекия, Азур,

18 و َهُودِيّا وَحَشُّومُ وَبِيصايُ

Одия, Асум, Висай,

19 و َحارِيفُ وَعَناثُوثُ وَنِيبايُ

Ариф, Анатот, Невай,

20 و َمَجفِيعاشُ وَمَشُلّامُ وَحَزِيرُ

Магфиас, Месулам, Изир,

21 و َمَشِيزَبْئِيلُ وَصادُوقُ وَيَدُّوعُ

Месизавеил, Садок, Ядуа,

22 و َفَلَطْيا وَحانانُ وَعَنايا

Фелатия, Анан, Анайя,

23 و َهُوشَعُ وَحَنَنْيا وَحَشُّوبُ

Осия, Анания, Асув,

24 و َهَلُّوحِيشُ وَفِلْحا وَشُوبِيقُ

Алоис, Филея, Совив,

25 و َرَحُومُ وَحَشَبْنا وَمَعْسِيّا

Реум, Асавна, Маасия,

26 و َأخِيّا وَحانانُ وَعانانُ

Ахия, Анан, Ганан,

27 و َمَلُّوخُ وَحَرِيمُ وَبَغْنَةُ.

Малух, Харим и Ваана.

28 و َبَقِيَّةُ الشَّعبِ مِنَ الكَهَنَةِ وَالَّلاوِيِّينَ وَحُرّاسِ الأبوابِ وَالمُرَنِّمِينَ وَخُدّامِ الهَيكَلِ، وَجَمِيعُ الَّذِينَ قَرَّرُوا أنْ لا يَختَلِطُوا بِالشُّعُوبِ المُجاوِرَةِ لِكَي يَحفَظُوا شَرِيعَةَ اللهِ،

А останалите от народа, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които се бяха отделили от племената на земите и се прилепили към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всеки, който знаеше и разбираше,

29 ا نضَمُّوا مَعَ زَوْجاتِهِمْ وَأبنائِهِمْ وَبَناتِهِمْ وَجَمِيعِ الفاهِمِينَ، إلَى أقْرِبائِهِمِ الأشْرافِ، وَوَعَدُوا وَعْداً مَرْبُوطاً بِلَعْنَةٍ بِأنْ يَتَّبِعُوا شَرِيعَةَ اللهِ الَّتِي أعطاها لِخادِمِهِ مُوسَى، وَأنْ يَحْرِصُوا عَلَى إطاعَةِ جَمِيعِ وَصايا اللهِ ، رَبِّنا وَإلَهِنا، وَفَرائِضِهِ وَتَعالِيمِهِ.

се присъединиха към братята си, големците си, и встъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който беше даден чрез Божия слуга Моисей, и да пазят и вършат всичките заповеди на Йехова, нашия Господ, законите Му и наредбите Му;

30 ق الُوا: «نَعِدُ بِأنْ لا نُزَوِّجَ بَناتَنا لِلشُّعُوبِ الأُخرَى فِي الأرْضِ، وَألّا نُزَوِّجَ أبناءَنا مِنْ بَناتِهِمْ.

и да не даваме дъщерите си на племената на земята и да не вземаме техните дъщери за синовете си;

31 و َإذا جاءَ تُجّارٌ مِنْ هَذِهِ الشُّعُوبِ يَحمِلُونَ قَمْحاً أوْ أيَّةَ بِضاعَةٍ فِي يَوْمِ السَّبْتِ المُخَصَّصِ للهِ، أوْ أيِّ يَوْمٍ مُقَدَّسٍ آخَرَ، فَلَنْ نَشْتَرِيَ مِنْهُمْ. لَنْ نَفلَحَ الأرْضَ فِي السَّنَةِ السّابِعَةِ مِنْ أجلِ مَحصُولٍ. وَسَنُلْغِي كُلَّ دَينٍ فِي تِلْكَ السَّنَةِ، وَسَنُعِيدُ كُلَّ ما أخَذْناهُ كَرَهْنٍ وَضَمانٍ لاسْتِرْجاعِ الدَّينِ.

и ако племената от земята донесат стоки или каквато и да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свят ден; и да се отказваме от обработването на земята всяка седма година и от изискването на всеки дълг.

32 « وَنَتَعَهَّدُ بِدَفْعِ ثُلُثَ مِثْقالٍ مِنَ الفِضَّةِ لِلإنْفاقِ عَلَى خِدْمَةِ بَيتِ إلَهِنا.

Наредихме си още да се задължим да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог,

33 م ِنْ أجلِ الخُبْزِ الَّذِي يُوضَعُ عَلَى المائِدَةِ، وَتَقْدِماتِ الدَّقِيقِ وَالتَّقْدِماتِ اليَوْمِيَّةِ للهِ، وَتَقْدِماتِ السَّبُوتِ وَاوائِلِ الشُّهُورِ وَالأعيادِ وَالتَّقْدِماتِ المُقَدَّسَةِ، وَذَبائِحِ الخَطِيَّةِ لِلتَّطْهِيرِ وَالتَّكْفِيرِ عَنْ شَعبِ اللهِ، وَمِنْ أجلِ القِيامِ بِكُلِّ الأعمالِ وَالواجِباتِ المَطلُوبَةِ فِي هَيكَلِ إلَهِنا.

за присъствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията, и на празниците, и за святите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израел и за цялата работа на дома на нашия Бог.

34 « وَقَدْ ألقَينا، نَحْنُ الكَهَنَةَ وَالَّلاوِيِّينَ وَالشَّعْبَ، القُرْعَةَ حَولَ تَقْدِمَةِ الخَشَبِ مِنْ أجلِ تَرْتِيبِ إحضارِ الأخشابِ إلَى بَيتِ إلَهِنا فِي الأوقاتِ المُحَدَّدَةِ كُلَّ عامٍ، لِتُحرَقَ عَلَى مَذْبَحِ إلَهِنا ، كَما هُوَ مَكتُوبٌ وَمَطلُوبٌ فِي الشَّرِيعَةِ.

И ние - свещениците, левитите и народът - хвърлихме жребий помежду си за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог според бащините им домове в определени времена всяка година, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, според предписаното в закона;

35 « كَما نَتَعَهَّدُ بِأنْ نُحضِرَ إلَى بَيتِ اللهِ أوَّلَ ثِمارِ مَحاصِيلِنا وَثِمارِ كُلِّ شَجَرَةٍ مُثْمِرَةٍ كُلَّ عامٍ.

и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от рожбата на всяко дърво;

36 « كَما تَقُولُ الشَّرِيعَةُ، نَتَعَهَّدَ بِأنْ نُحْضِرَ أوَّلَ طِفلٍ مَولُودٍ لَنا وَلِمَواشِينا وَقُطْعانِنا إلَى الكَهَنَةِ الَّذِينَ يَخدِمُونَ فِي بَيتِ إلَهِنا.

и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си според предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си;

37 « وَسَنُحضِرُ أيضاً إلَى مَخازِنِ بَيتِ إلَهِنا، إلَى الكَهَنَةِ، أوَّلَ عَجِينِنا وَتَبَرُّعاتِنا وَثَمَرَ كُلِّ شَجَرَةٍ، وَنَبِيذاً وَزَيتاً. وَسَنُحضِرُ لِلّاوِيِّينَ عُشْرَ مَحاصِيلِ أرْضِنا. وَسَيَجمَعُ الَّلاوِيُّونَ هَذِهِ الأعشارَ فِي كُلِّ المُدُنْ الَّتِي نَعْمَلُ فِيها.

и да донасяме на свещениците в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, също и виното и дървеното масло; и да внасяме на левитите десятъците от земята си и левитите да вземат десятъците по всички градове, където обработваме земята.

38 و َسَيَكُونُ الكاهِنُ، وَهُوَ مِنْ نَسلِ هارُونَ، مَعَ الَّلاوِيِّينِ عِنْدَما يَجمَعُونَ الأعشارَ. وَسَيُحضِرُ الَّلاوِيُّونَ عُشْرَ هَذِهِ الأعشارِ إلَى بَيتِ إلَهِنا وَيَضَعُونَها فِي المَخازِنِ.

И някой свещеник, Ааронов потомък, да бъде с левитите, когато вземат десятъците; и левитите да донасят десятъка от десятъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.

39 ل ِأنَّهُ يَنْبَغِي أنْ يُحضِرَ بَنُو إسْرائِيلَ وَالَّلاوِيُّونَ تَبَرُّعاتِ القَمْحِ وَالنَّبيذِ الجَدِيدِ وَالزَّيتِ إلَى المَخازِنِ حَيثُ آنِيَةُ الهَيكَلِ، وَحَيثُ الكَهَنَةُ الَّذِينَ يَخدِمُونَ وَحُرّاسُ الأبوابِ وَالحَرَسُ المُرَنِّمُونَ. «وَنَعِدُ بِأنْ لا نُهْمِلَ بَيْتَ إلَهِنا.»

Защото израелтяните и левитите трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, където са съдовете на светилището и свещениците, които служат, вратарите и певците. И няма да изоставим дома на нашия Бог.