1 و َقالَ مُوسَى لِرُؤَساءِ قَبائِلِ بَني إسْرائِيلَ: «هَذا هُوَ ما أمَرَ اللهُ بِهِ:

Също така Моисей говорѝ на началниците от племената на израелтяните: Ето какво заповяда Господ:

2 إ ذا تَعَهَّدَ رَجُلٌ بِنَذْرٍ للهِ ، أوْ أقسَمَ فَألْزَمَ نَفْسَهُ بِأمرٍ ما، فَلا يَكْسِرْ كَلامَهُ، بَلْ لِيَفْعَلْ ما نَطَقَ بِهِ.

Когато някой мъж направи оброк на Господа или се закълне с клетва и обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, а нека извърши според всичко, което е излязло от устата му.

3 « لَكِنْ إنْ تَعَهَّدَتِ امْرأةٌ بِنَذْرٍ للهِ ، أوْ ألْزَمَتْ نَفْسَها بِامْرٍ وَهِيَ ما تَزالُ تَسكُنُ بَيْتَ أبِيها لأنَّها صَغِيرَةٌ،

Също ако някоя жена направи оброк на Господа и обвърже себе си със задължение в младостта си, в бащиния си дом,

4 و َسَمِعَ أبوها نَذْرَها وَما ألْزَمَتْ نَفسَها بِهِ، وَلَمْ يَعتَرِضْ، تَبْقى جَمِيعُ نُذُورِها وَالتِزاماتِها الَّتِي ألْزَمَتْ نَفْسَها بِها ثَابِتَةً.

и баща ѝ чуе оброка ѝ и задължението, с което е обвързала душата си, и баща ѝ не ѝ каже нищо, тогава всичките ѝ оброци си остават в сила и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

5 ف َإنْ نَهاها أبوها يَومَ سَمِعَ تَعَهُّداتِها، تَسْقُطُ عَنْها جَمِيعُ نُذُورِها وَالتِزاماتِها الَّتِي ألْزَمَتْ نَفْسَها بِها، وَاللهُ سَيَغفِرُ لَها، لأنَّ أباها نَهاها عَنْ ذَلِكَ.

Но ако баща ѝ ѝ забрани, в деня, когато чуе, то никой от оброците ѝ или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще ѝ прости, понеже ѝ е забранил баща ѝ.

6 « لَكِنْ إنْ تَزَوَّجَتْ بَعدَ أنْ نَذَرَتْ نِذراً أو تَعَهَّدَتْ بِأمرٍ مُعَيَّنٍ،

Но ако се омъжи, като има на себе си оброка си или нещо необмислено, изговорено с устните ѝ, с което е обвързала душата си,

7 و َسَمِعَ زَوجُها وَلَمْ يَعتَرِضْ عِندَما سَمِعَها، فَعَلَيها الوَفاءُ بِنُذُورِها وَالالتِزامُ بِما تَعَهَّدَتْ بِهِ.

и мъжът ѝ, като чуе, не ѝ каже нищо, в деня, когато чуе, тогава оброците ѝ си остават в сила и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

8 ف َإنْ عَبَّرَ زَوجُها عَنْ عَدَمِ مُوافَقَتِهِ حِينَ سَمِعَ كَلامَها، فَعَلَيها أنْ تُلغِي نِذرَها الَّذِي التَزَمَتْ بِهِ، وَتَعَهُّدَها الَّذِي نَطَقَتْ بِهِ، وَاللهُ سَيَغفِرُ لَها.

Но ако мъжът ѝ ѝ забрани, в деня, когато чуе, тогава той ще унищожи оброка, който е взела върху себе си, и онова, което необмислено е изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще ѝ прости.

9 « كُلُّ نَذْرٍ تَتَعَهَّدُ بِهِ أرمَلَةٌ أوْ مُطَلَّقَةٌ عَلَى نَفسِها، يَنْبَغِي الوَفاءُ بِهِ.

Оброк, направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея.

10 ل َكِنْ إنْ تَعَهَّدَتِ امْرأةٌ مُتَزَوِّجَةٌ بِالقِيامِ بِأمرٍ مُعَيَّنٍ،

Но ако една жена е направила оброк в къщата на мъжа си или е обвързала душата си с клетвено задължение

11 و َسَمِعَ زَوجُها عَنِ الأمرِ، وَلَمْ يَقُلْ شَيئاً لَها وَلَمْ يَمنَعْها عَنِ الوَفاءِ بِهِ، فَإنَّها تَكُونُ مُلزَمَةً بِالوَفاءِ بِكُلِّ تَعَهُّداتِها.

и мъжът ѝ е чул, и не ѝ е казал нищо, нито ѝ е забранил, тогава всичките ѝ оброци си остават в сила и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

12 ل َكِنْ إنْ ألغَى زَوجُها تَعَهُّداتِها حِينَ سَمِعَ بِها، فَإنَّها لا تَكُونُ مُطالَبَةً بِالوَفاءِ بِها، إذْ إنَّ زَوجَها ألغَى تَعَهُّداتِها وَاللهُ سَيَغفِرُ لَها.

Но ако в деня, когато е чул, мъжът ѝ съвсем ги е унищожил, тогава онова, което е излязло от устните ѝ относно оброците ѝ и относно обвързването на душата ѝ, няма да остане в сила; мъжът ѝ ги е унищожил и Господ ще ѝ прости.

13 « وَإذا نَذَرَتِ امْرأةٌ نَذْراَ أوْ تَعَهَّدَت بِالامْتِناعِ عَنْ شَيءٍ، يُمكِنُ لِزَوجِها أنْ يَسمَحَ لَها بِالوَفاءِ بِما تَعَهَّدَتْ بِهِ، أوْ يُمكِنُهُ إلغاؤُهُ.

Мъжът ѝ може да утвърди и мъжът ѝ може да унищожи всеки оброк и всяко клетвено задължение за смиряването на душата ѝ;

14 ف َإنْ لَمْ يَقُلْ زَوجُها شَيئاً حَتَّى اليَومِ التّالِي، فَهُوَ قَدْ أيَّدَ نُذُورَها أوَ تَعَهُّداتِها الَّتِي التَزَمَتْ بِها. فَهُوَ قَدْ وافَقَ بِصَمتِهِ وَعَدَمِ اعتِراضِهِ بَعَدَ أنْ سَمِعَ.

но ако мъжът ѝ ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките ѝ оброци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил, защото не ѝ е казал нищо в деня, когато ги е чул.

15 ل َكِنْ إنْ ألغَى زَوجُها كُلَّ تَعَهُّداتِها بَعدَ سَماعِهِ بِها، هُوَ مَنْ يَتَحَمَّلُ جَزاءَ ذَنبِها.»

Но ако ги унищожи някак после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

16 ه َذِهِ هِيَ القَواعِدُ الَّتِي أعطاها اللهُ لِمُوسَى بِشَأنِ عَلاقَةِ الزَّوجِ بِزَوجَتِهِ، وَالأبِ بابْنَتِهِ السّاكِنَةِ فِي بَيتِهِ قَبلَ زَواجِها.

Тези са наредбите, които Господ заповяда на Моисей, да се пазят между мъж и жена му и между баща и дъщеря му в младостта ѝ, докато е в бащиния си дом, относно оброците.