1 ا لَّذِي يُصِرُّ عَلَى عِنادِهِ عَلَى الرُّغمِ مِنْ كَثرَةِ التَّوبِيخِ، سَيَهلِكُ مِنْ دُونِ أمَلٍ بِالإنْقاذِ.

Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, внезапно ще бъде съкрушен, и то без поправление.

2 ي َفرَحُ النّاسُ عِندَما يَزْدادُ الأبرارُ، وَلَكِنَّهُمْ يَنُوحُونَ وَيَئِنُّونَ إذا حَكَمَهُمُ الأشرارُ.

Когато праведните са на власт, народът се радва; но когато нечестивият началства, народът въздиша.

3 م َنْ يُحِبُّ الحِكْمَةَ يُسعِدُ أباهُ، أمّا مَنْ يُرافِقُ الزّانِياتِ فَسَيَخسَرُ ثَروَتَهُ.

Който обича мъдростта, радва баща си, а който дружи с блудници, разпилява имота му.

4 ا لمَلِكُ الَّذِي يَحكُمُ بِالعَدلِ يُثَبِّتُ دَولَتَهُ، أمّا المَلِكُ الَّذِي يُحِبُّ الهَدايا فَسَيُدَمَّرُها.

Чрез правосъдие царят утвърждава земята си, а който ламти за подкупи и подаръци, я съсипва.

5 م َنْ يَتَمَلَّقُ صَدِيقَهُ فَإنَّهُ يَنصِبُ لِقَدَمِيهِ فَخّاً.

Човек, който ласкае ближния си, опъва мрежа пред стъпките му.

6 ا لشِّرِّيرُ سَيَقَعُ فِي فَخِّ خَطِيَّتِهِ، أمّا البارُّ فَسَيُغَنِّي فَرِحاً.

В беззаконието на лошия човек има примка, а праведният пее и се радва.

7 ا لرَّجُلُ العادِلُ يَهتَمُّ بِقَضِيَّةِ الفَقِيرِ، أمّا الشِّرِّيرُ فَلا يَهتَمُّ.

Праведният вниква в съдебните дела на бедните; нечестивият няма даже разум, за да ги изследва.

8 ا لمُستَهزِئُونَ يُشعِلُونَ المَشاكِلَ فِي المَدِينَةِ، أمّا الحُكَماءُ فَيُهَدِّئُونَ الغَضَبَ.

Присмивателите палят града, а мъдрият усмирява гнева.

9 إ ذا دَخَلَ حَكِيمٌ فِي مُحاكَمَةٍ مَعَ حَمقَى، يَكُونُ هُناكَ صَخَبٌ وَاستِهزاءٌ، وَلا تُحَلَّ المًشكِلَةُ.

Ако мъдър човек има спор с безумен, той се разярява, смее се и няма спокойствие.

10 ا لَّذِينَ يَسفُكُونَ الدِّماءَ يَكرَهُونَ الأبرارَ، وَيُرِيدُونَ أنْ يَقتُلُوا المُسْتَقِيمِينَ.

Кръвожадните мъже мразят непорочния, но праведните се грижат за живота му.

11 ا لأحْمَقُ يُظهِرُ كُلَّ غَضَبِهِ، أمّا الحَكِيمُ فَيَضبُطُ نَفسَهُ.

Безумният излива целия си гняв, а мъдрият го задържа и укротява.

12 ا لحاكِمُ الَّذِي يُصغِي إلَى الأكاذِيبِ، يَصِيرُ كُلُّ وُزَرائِهِ أشْراراً.

Ако управителят слуша лъжливи думи, то всичките му слуги стават нечестиви.

13 ا لفَقِيرُ وَالظّالِمُ مُتَشابِهانِ، فَاللهُ خَلَقَ كِلَيهِما.

Сиромах и притеснител се срещат; Господ просвещава очите на всички тях.

14 إ ذا حَكَمَ المَلِكُ لِلفَقِيرِ بِالعَدلِ فَإنَّ حُكمَهُ سَيَثبُتُ.

Когато цар съди вярно сиромасите, престолът му ще бъде утвърден завинаги.

15 ا لعَصا وَالتَّوبِيخُ تُعطِيانِ حِكمَةً، أمّا الوَلَدُ المَترُوكُ لِيَفعَلَ ما يَشاءُ فَسَيَجلِبُ الخِزْيَ لأُمِّهِ.

Тоягата и изобличението дават мъдрост, а пренебрегнатото дете засрамва майка си.

16 إ ذا ازْدادَ الأشرارُ ازدادَ الإثمُ، وَالأبرارُ سَيَرَوْنَ سُقُوطَ الأشرارِ.

Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, но праведните ще видят падането им.

17 أ دِّبِ ابنَكَ فَيُرِيحَكَ وَيُبهِجُ قَلبَكَ.

Наказвай сина си и той ще те успокои. Да! Ще даде наслада на душата ти.

18 ب ِلا رُؤْيا مِنَ اللهِ يَجْمَحُ الشَّعْبَ، وَهَنيئاً لِمَنْ يَحْفَظُ تَعلِيمَ الشَّرِيعَةِ.

Където няма пророческо видение, народът се разюздва, а който пази закона, е блажен.

19 ا لخادِمُ لا يُوَبَّخُ بِالكَلامِ وَحدَهُ فَقَطْ، لِأنَّهُ يَسمَعُ وَيَفهَمُ وَلَكِنَّهُ لا يَستَجِيبُ.

Слугата не се поправя с думи, защото, при все че разбира, не обръща внимание.

20 ه َلْ رَأيتَ إنساناً مُتَسَرِّعاً فِي كَلامِهِ؟ فَاعلَمْ أنَّهُ يُوجَدُ أمَلٌ فِي الأحمَقِ أكثَرُ مِنْهُ.

Видял ли си човек, прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

21 إ ذا دَلَّلَ الرَّجُلُ عَبْدَهُ وَهُوَ صَغِيرٌ سَيُصبِحُ عَنِيداً عِندَما يَكبُرُ.

Ако някой глези слугата си от детинство, най-накрая той ще му стане като син.

22 ا لغَضُوبُ يُثِيرُ المِشاكِلَ، وَالعَصَبِيُّ يَقتَرِفُ الكَثِيرَ مِنَ الخَطايا.

Гневлив човек възбужда препирни и сприхав човек беззаконства много.

23 ا لكِبرِياءُ تُقَلِّلُ مِنْ شَأْنِ الإنسانِ، أمّا المُتَواضِعُ فَيَحصُلُ عَلَى الكَرامَةِ.

Гордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест.

24 ش َرِيكُ اللِّصِّ يَكرَهُ حَياتَهُ، فَهُوَ يُحَلَّفُ بِأنْ يَقُولَ الصِّدْقَ وَلا يُجِيبُ بِشَيءٍ.

Който е съдружник с крадец, мрази душата си; той слуша заклеването, а не издава.

25 خ َوفُ الإنسانِ سَيُوقِعُهُ فِي الفَخِّ، أمّا مَنْ يَثِقُ بِاللهِ فَسَيَكُونُ فِي أمانٍ.

Страхът от човека слага примка, а който уповава на Господа, ще бъде поставен нависоко.

26 ك َثِيرُونَ يَطلُبُونَ رِضَى الحُكّامِ، وَلَكِنَّ العَدلَ مِنْ عِندِ اللهِ.

Мнозина търсят благоволението на управителя, но съдбата на човека е от Господа.

27 ا لبارُّ يَستَقبِحُ الظّالِمَ، وَالشِّرِّيرُ يَستَقبِحُ المُستَقيمَ.

Несправедлив човек е мерзост за праведните; и който ходи в прав път, е мерзост за нечестивите.