1 « حِينَ تَخرُجُونَ لِلحَربِ ضِدَّ أعدائِكُمْ، وَتَرَونَ خُيُولاً وَمَركَباتٍ وَجَيشاً أعظَمَ مِمّا لَدَيكُمْ، لا تَخافُوا مِنهُمْ، لِأنَّ إلَهَكُمُ الَّذِي أخرَجَكُمْ مَنْ أرْضِ مِصْرَ مَعَكُمْ.

Когато излезеш на бой против неприятелите си и видиш коне, колесници и войска повече от тебе, да не се уплашиш от тях, защото с теб е Господ, твоят Бог, Който те е извел от Египетската земя.

2 « وَقَبلَ أنْ تَتَقَدَّمُوا لِلمَعرَكَةِ، يَتَقَدَّمُ الكاهِنُ وَيُخَاطِبُ الجَيْشَ

И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на народа:

3 و َيَقُولُ: ‹استَمِعْ يا إسْرائِيلُ! سَتَذْهَبُونَ اليَومَ لِمُحارَبَةِ أعدائِكُمْ. فَلا تَخُرْ شَجاعَتُكُمْ، وَلا تَخافُوا وَلا تَرهَبُوا وَلا تَرتَعِبُوا مِنْهُمْ،

Слушай, Израелю! Днес вие тръгвате на бой срещу неприятелите си; да не премалее сърцето ви; не бойте се и не изпадайте в ужас пред тях;

4 ل ِأنَّ إلَهَكُمْ يَذْهَبُ مَعَكُمْ لِيُحارِبَ أعداءَكُمْ عَنكُمْ، وَلِيُساعِدَكُمْ عَلَى تَحقِيقِ النَّصرِ.›

защото Господ, вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.

5 « ثُمَّ يَقُولُ القادَةُ لِلجَيشِ: ‹هَلْ هُناكَ مَنْ بَنَى بَيتاً جَدِيداً وَلَمْ يُكَرِّسْهُ بَعْدُ؟ فَلْيَرجِعْ إلَى بَيتِهِ. فَإنَّهُ قَدْ يَمُوتُ فِي المَعرَكَةِ، وَيُكَرِّسُ بَيتَهُ رَجُلٌ آخَرُ.

А военачалниците нека говорят на народа: Кой е построил нова къща и не я е осветил? - Нека си иде и се върне у дома си да не би да умре в боя и друг да я освети.

6 أ وْ هَلْ مِنْكُمْ مَنْ زَرَعَ كَرماً لَكِنَّهُ لَمْ يَأكُلْ مِنْ ثَمَرِهِ بَعدُ؟ فَليَرجِعْ إلَى بَيتِهِ. فَإنَّهُ قَدْ يَمُوتُ فِي المَعرَكَةِ، وَيَأكُلُ شَخصٌ آخَرُ ثَمَرَهُ.

Кой е насадил лозе и не е ял от плода му? - Нека си иде и се върне у дома си да не би да умре в боя и друг да яде плода му.

7 أ وْ هَلْ مِنْكُمْ مَنْ خَطَبَ امْرأةً لَكِنَّهُ لَمْ يَتَزَوَّجها بَعدُ؟ فَليَرجِعْ إلَى بَيتِهِ. فَإنَّهُ قَدْ يَمُوتُ فِي المَعرَكَةِ، وَيَتَزَوَّجُها شَخصٌ آخَرٌ.›

Кой се е сгодил за жена и не я е взел? - Нека си иде и се върне у дома си да не би да умре в боя и друг да я вземе.

8 « ثُمَّ عَلَى الرُّؤَساءِ أنْ يَقُولُوا لِلجَيشِ: ‹هَلْ هُناكَ مَنْ هُوَ خائِفٌ أوْ فاقِدٌ لِلشَّجاعَةِ؟ فَليَرجِعْ مَثلُ هَذا إلَى بَيتِهِ كَي لا يَجعَلَ الآخَرِينَ يَفقِدُونَ شَجاعَتَهُمْ.›

Военачалниците да говорят още на народа: Кой е страхлив и малодушен? - Нека си иде и се върне у дома си да не би да премалеят сърцата на братята му, както неговото сърце.

9 و َحِينَ يَنتَهِي الرُّؤَساءُ مِنْ مُخَاطَبَةِ الجَيشِ، يُعَيِّنُونَ قادَةً لِفِرَقِه.

И военачалниците, като свършат да говорят на народа, нека поставят военачалници над полковете за предводители на народа.

10 « وَحِينَ تَقتَرِبُونَ مِنْ مَدِينَةٍ لِتُحارِبُوها، فاعرِضُوا السَّلامَ أوَّلاً.

Когато се приближиш към някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.

11 ف َإنْ قَبِلُوا عَرضَكُمْ لِلسَّلامِ وَفَتَحُوا بَوّاباتِهِمْ، يَصِيرُ جَميعُ سُكّانِ تِلكَ المَدِينَةِ خُدّاماً وَعُمّالاً لَدَيْكُم.

Ако ти отговори миролюбиво и ти отвори портите, тогава цялото население, което се намира в него, да ти станат поданици и да ти работят.

12 و َلَكِنْ إنْ لَمْ تُسالِمكُمْ وَحارَبَتكُمْ، فَحِينَئِذٍ يَنبَغِي أنْ تُحاصِرُوها.

Но ако не сключи мир с теб, а воюва против тебе, тогава да го обсадиш;

13 و َعِنْدَما يُعْطِيكُمُ إلَهُكُمْ المَدِينَةَ، اقْتُلُوا كُلَّ ذُكُورِهِمِ الكِبارِ.

и когато Господ, твоят Бог, го предаде в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острието на меча;

14 أ مّا النِّساءُ وَالأطفالُ وَالحَيواناتُ وَكُلُّ ما هُوَ ثَمينٌ فِي المَدِينَةِ، فَخُذُوهُ لِأنفُسِكُمْ، وَاستَخدِمُوا غَنِيمَةَ أعدائِكُمُ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ.

а жените, децата, добитъка и всичко, което се намира в града, всичката плячка от него да вземеш за себе си; и да ядеш от плячката на неприятелите си, която Господ, твоят Бог, ти даде.

15 ه َكَذا تَفعَلُونَ لِكُلِّ المُدُنِ البَعِيدَةِ عَنكُمْ، الَّتِي هِيَ لَيسَتْ مُدُناً لِلأُمَمِ الَّتِي هُنا.

Така да постъпваш с всички градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на тукашните племена.

16 « لا تُبقُوا شَيئاً حَيّاً فِي كُلِّ مُدُنِ الشُّعُوبِ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ مَلكاً.

А от градовете на тези народи, които Господ, твоят Бог, ти дава за наследство, да не оставиш нищо живо,

17 ا قْضُوا عَلَيهِمْ تَماماً – الحِثِّيِّينَ وَالأمُورِيِّينَ وَالكَنعانِيِّينَ وَالفِرِزِّيِّينَ وَالحُوِّيِّينَ وَاليَبُوسِيِّينَ – كَما أوصاكُمْ إلَهُكُمْ.

а да ги обречеш на унищожение: хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците, според както Господ, твоят Бог, ти заповяда;

18 ل ِكَي لا يُعَلِّمُوكُمُ الأشياءَ الكَرِيهَةَ الَّتِي يَعمَلُونَها لِألِهَتِهِمْ، فَتَخطِئُونَ إلَى إلَهِكُمْ.

за да не ви научат да постъпвате според всичките мерзости, които те са извършвали за боговете си, и така да съгрешите против Господа, вашия Бог.

19 « وَإنْ حاصَرْتُمْ مَدِينَةً لِأيّامٍ كَثِيرَةً، وَحارَبْتُمُوها لِكَي تَمْتَلِكُوها، فَلا تُفسِدُوا أشْجارَها بِالفُؤوسِ. كُلُوا مِنْ ثَمَرِها، وَلا تَقْطَعُوها. فَهَلْ أشْجارُ الحَقلِ بَشَرٌ حَتَّى تُهاجِمُوها؟

Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да вдигаш над тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да ядеш плода им. Човек ли е полското дърво, за да бъде обсаждано от тебе?

20 ل َكِنْ يُمكِنُكُمْ أنْ تَقطَعُوا الأشْجارَ الَّتِي تَعرِفُونَ أنَّها غَيرُ مَثمِرَةٍ، وَتَستَخْدِمُوها فِي حِصارِ المَدِينَةِ الَّتِي تُحارِبُكُمْ إلَى أنْ تَسقُطَ.

Само дърветата, за които знаеш, че не са плодни дървета, можеш да унищожаваш и изсичаш; и с тях да издигаш кули против града, който ти се противопоставя, докато бъде превзет.