1 ه َذِهِ هِيَ أسْماءُ أبْناءِ إسْرائِيلَ الَّذِينَ ذَهَبُوا إلَى مِصرَ مَعَ يَعقُوبَ وَمَعَ عائِلاتِهِمْ:

Ето имената на синовете на Израел, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде със семейството си:

2 ر َأُوبَيْنُ وَشِمْعُونُ وَلاوِي وَيَهُوذا

Рувим, Симеон, Левий и Юда,

3 و َيَسّاكَرُ وَزَبُولُونُ وَبَنْيامِيْنُ

Исахар, Завулон и Вениамин,

4 و َدانٌ وَنَفتالِي وَجادٌ وَأشِيرُ.

Дан и Нефталим, Гад и Асир.

5 و َكانَ مَجمُوعُ أفْرَادِ نَسلِ يَعقُوبَ سَبعِينَ. وَعاشَ يُوسُفُ فِي مِصرَ.

Всички, които излязоха от чреслата на Яков, бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет.

6 و َماتَ يُوسُفُ وَإخوَتُهُ وَكُلُّ ذَلِكَ الجِيلِ.

И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение.

7 و َأمّا بَنُو إسْرائِيلَ فَقَدْ أثْمَرُوا وَازدادَ عَدَدُهُمْ. فَكَثُرُوا جِدّاً وَصارُوا أقْوِياءَ حَتَّى إنَّ الأرْضَ امْتَلأتْ مِنْهُمْ. ضِيقٌ عَلَى بَني إسْرائِيل

А потомците на Израел се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че Египетската земя се изпълни с тях.

8 و َوَصَلَ مَلِكٌ جَدِيدٌ إلَى السُّلطَةِ فِي مِصرَ. وَلَمْ يَكُنْ هَذا المَلِكُ قَدْ عَرَفَ يُوسُفَ.

Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф.

9 ف َقالَ مَلِكُ مِصرَ لِشَعبِهِ: «بَنُو إسْرائِيلَ أكثَرُ عَدَداً وَقُوَّةً مِنّا.

Той каза на народа си: Вижте, този народ, израелтяните, са по-многобройни и по-силни от нас;

10 ف َلْنَضَعْ خُطَّةً لِمَنعِهِمْ مِنَ التَّزايُدِ فِي العَدَدِ وَالقُوَّةِ. فَإنْ لَمْ نَفعَلْ ذَلِكَ، سَيَنْضَمُّونَ إلَى أعدائِنا وَيُحارِبُونَنا، ثُمَّ يَهرُبُونَ مِنَ الأرْضِ.»

нека постъпим предвидливо спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се присъединят и те към неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята ни.

11 ف َعَيَّنَ المِصرِيُّونَ مُشْرِفِينَ لِيُضَيِّقُوا عَلَيهِمْ بِأعْمالٍ شاقَّةٍ. وَبَنَى بَنُو إسْرائِيلَ مَدينَتَيْ مَخازِنَ لِفِرْعَوْنَ هُما فِيثُومُ وَرَعَمْسِيسُ.

Затова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници.

12 و َبِالرُّغْمِ مِنْ مُضايِقَةِ المِصرِيِّينَ لَهُمْ كانُوا يَتَكاثَرُونَ وَيَزدادُونَ. فَصارَ المِصرِيُّونَ يَخافُونَ بَني إسْرائِيلَ.

Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разпростираха, така че египтяните се страхуваха от израелтяните.

13 و َاستَعبَدُوا بَنِي إسْرائِيلَ وَأجبَرُوهُمْ عَلَى القِيامِ بِأعمالٍ شاقَّةٍ.

Затова египтяните караха жестоко израелтяните да работят;

14 و َجَعَلَ المِصرِيُّونَ حَياةَ بَنِي إسْرائِيلَ مُرَّةً. أجبَرُوهُمْ عَلَى العَمَلِ فِي الطِّينِ وَالطُّوبِ وَكُلِّ أعمالِ الحُقُولِ. وَقَدْ قَسَوْا عَلَيهِمْ فِي جَميعِ الأعمالِ الَّتِي أجبَرُوهُمْ عَلَيها. القابِلَتانِ العِبرانِيَّتان

огорчаваха живота им с тежка работа да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа - всички неща, които ги караха да работят, бяха много тежки.

15 و َكانَتْ هُناكَ قابِلَتانِ عِبرانِيَّتانِ تُدْعَيانِ شِفْرَةَ وَفُوعَةَ. فَقالَ مَلِكُ مِصرَ لَهُما:

При това египетският цар заповяда на еврейските баби (от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа):

16 « حِينَ تُساعِدانِ النِّساءَ العِبْرانِيّاتِ فِي الوِلادَةِ وَهُنَّ عَلَى سَرِيرِ الوِلادَةِ، انْظُرا إلَى المَولودِ، فَإذا كانَ وَلَداً فاقتُلاهُ، وَإنْ بِنتاً فاترُكاها لِتَعِيشَ.»

Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.

17 ل َكِنَّ القابِلَتَيْنِ كانَتا تَخافانِ اللهَ، فَلَمْ تَفعَلا كَما طَلَبَ مِنهُما مَلِكُ مِصرَ، بَلْ تَرَكَتا الأولادَ لِيَعِيشُوا.

Но бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.

18 ف َدَعا مَلِكُ مِصْرَ القابِلَتَيْنِ وَقالَ لَهُما: «لِماذا عَمِلْتُما هَذِا وَتَرَكْتُما الأولادَ يَعِيشُونَ؟»

Тогава египетският цар повика бабите и им каза: Защо оставяте живи мъжките деца?

19 ف َقالَتِ القابِلَتانِ لِفِرْعَونَ: «النِّساءُ العِبرانِيّاتُ لَسْنَ كَالمِصرِيّاتِ، فَهُنَّ قَوِيّاتٌ، فَيَلِدْنَ سَرِيعاً قَبلَ وُصُولِ القابِلاتِ.»

А те отговориха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките, защото са пъргави и раждат, преди бабите да дойдат при тях.

20 و َبارَكَ اللهُ القابِلَتَيْنِ. وَكَثُرَ بَنُو إسْرائِيلَ وَصارُوا أقوِياءَ جِدّاً.

Затова Бог беше благосклонен към бабите. А народът се размножаваше и засилваше твърде много.

21 و َأعطَى اللهُ عائِلاتٍ لِلقابِلَتَيْنِ لِأنَّهُما خافَتاهُ.

И понеже бабите се бояха от Бога, Той им даде собствени семейства.

22 ث ُمَّ أصدَرَ فِرعَوْنُ أمراً لِشَعبِهِ وَقالَ: «كُلُّ وَلَدٍ يُولَدُ لِلعِبْرانِيِّينَ، ألقُوهُ فِي نَهرِ النِّيلِ، وَاسْتَبقُوا حَياةَ البَناتِ فَقَطْ.»

Тогава фараонът заповяда на целия си народ: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.