1 « إنْ سَرَقَ رَجُلٌ ثَوراً أوْ خَرُوفاً وَذَبَحَهُ أوْ باعَهُ، يُعَوِّضُ السّارِقُ بِخَمسَةِ ثِيرانٍ عَنِ الثَّورِ، وَبِأربَعَةِ خِرافٍ عَنِ الخَرُوفِ.

Ако някой открадне вол или овца и го заколи или продаде, да заплати пет вола за вола и четири овце за овцата.

2 « إنْ أُمسِكَ لِصٌ وَهُوَ يَقتَحِمُ بَيتاً فَضُرِبَ وَماتَ، لا يَكُونُ لأحَدٍ حَقُّ الثَّأرِ لِدَمِهِ.

(Ако крадецът бъде заварен, когато е влязъл с взлом, и го ударят, и умре, няма да бъде овъзмездено кръв за него.

3 ل َكِنْ إنْ قُتِلَ فِي النَّهارِ، يَكُونُ هُناكَ حَقٌّ لِلثَّأرِ لِدَمِهِ. فَإنْ أُمْسِكَ حَيّاً وَلَيسَ مَعَهُ ما يُعَوِّضُ بِهِ عَمَّا سَرَقَهُ، يُباعُ كَعَبدٍ تَعْويضاً عَمَّا سَرَقَهُ.

Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще бъде овъзмездено кръв за него.) Крадецът трябва непременно да заплати; но ако няма с какво, да бъде продаден той за откраднатото.

4 و َإنْ وُجِدَ ما سَرَقَهُ مَعَهُ حَيّاً، سَواءٌ أكانَ ثَوراً أمْ حِماراً أمْ خَرُوفاً، فَإنَّهُ يُعَوِّضُ بِالضِّعْفِ. التَّعوِيضُ عَنِ الضَّرَر

И ако откраднатото, било вол, осел или овца, бъде намерено живо, ще плати двойно.

5 « إنْ رَعَى رَجُلٌ قَطِيعَهُ فِي حَقلِهِ أوْ كَرْمِهِ، ثُمَّ تُرِكَتْ ماشِيَتُهُ لِتَرْعَى فِي حَقلِ رَجُلٍ آخَرَ، يَنبَغِي أنْ يُعَوِّضَ مِنْ أفضَلِ إنتاجِ حَقلِهِ أوْ كَرمِهِ.

Ако някой стане причина за нива или лозе да бъдат изядени, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най-доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си.

6 « إنْ أشعَلَ رَجُلٌ ناراً فَتَخَطَّتْ حُدُودَ أرْضِهِ، وَأحرَقَتْ قَمحاً مُكَدَّساً أوْ زَرْعاً أوْ حَقلاً، يُعَوِّضُ مَنْ أشعَلَ النّارَ عَنْ ما احتَرَقَ.

Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят копни или неожънати класове, или ниви, то, който е запалил огъня, непременно ще заплати за щетите.

7 « إنْ أعطَى رَجُلٌ مالاً أوْ بَضائِعَ لِجارِهِ لِيَحتَفِظَ بِها لَهُ، وَسُرِقَتْ مِنْ بَيتِ الرَّجُلِ، وَقُبِضَ عَلَى اللِّصِّ، يُعَوِّضُ اللِصُّ عَنها كُلِّها.

Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако бъде намерен крадецът, той ще заплати двойно,

8 ف َإنْ لَمْ يُقبَضْ عَلَى اللِّصِّ، يَقِفُ صاحِبُ البَيتِ أمامَ القُضاةِ لِمَعْرِفَةِ إنْ كانَ هُوَ قَدْ سَرَقَ جارَهُ.

но ако не бъде намерен крадецът, тогава стопанинът на къщата ще бъде заведен пред съдиите, за да се издири дали е сложил ръка върху имота на ближния си.

9 « إنْ فُقِدَ ثَورٌ أوْ حِمارٌ أوْ خَرُوفٌ أوْ ثَوبٌ أوْ أيُّ شَيءٍ آخَرُ، وَجاءَ رَجُلانِ يَقُولُ كُلٌّ مِنْهُما إنَّ المَفْقُودَ لَهُ، تُقَدَّمُ دَعْواهُما إلَى القُضاةِ، وَالَّذِي يَحكُمُ القُضاةُ بِأنَّهُ المُذنِبُ، يُعَوِّضُ جارَهُ ضِعفَينِ.

За всякакъв вид престъпление - относно вол, осел, овца, дреха или каквото и да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово - делото между двамата ще дойде пред съдиите; и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си.

10 « إنْ أعطَى رَجُلٌ جارَهُ حِماراً أوْ ثَوراً أوْ خَرُوفاً أوْ أيَّ حَيوانٍ لِيَحتَفِظَ لَهُ بِهِ، وَماتَ الحَيَوانُ أوْ جُرِحَ أوْ سُرِقَ وَلَمْ يَجِدْهُ أحَدٌ،

Ако някой даде на ближния си осел или вол, или овца, или каквото и да било животно да го пази и то умре или се нарани, или бъде откарано, без да види някой,

11 ي َحلِفُ الجارُ بِاللهِ إنَّهُ لَمْ يَسْرِقْ مُلكَ جارِهِ. وَيَقْبَلُ المالِكُ بِالحُكمِ. وَلا يَكُونَ عَلَى الرَّجُلِ الآخَرِ أنْ يُعَوِّضَ بِشَيءٍ.

спорът ще бъде решен, когато пазачът се закълне в името на Господа, че не е сложил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му да приеме това свидетелство, а пазачът няма да плаща.

12 ل َكِنْ إنْ سُرِقَ مِنهُ بِسَبَبِ إهمالِهِ، فَإنَّهُ يُعَوِّضُ مالِكَهُ.

Но ако животното бъде откраднато от него, ще плати на стопанина му.

13 و َإنِ مَزَّقَهُ حَيوانٌ بَرِّيٌّ، فَلْيُحِضِرْ بَقايا الحَيوانِ. وَلا يَكُونُ عَلَيهِ أنْ يُعَوِّضَ عَنِ الحَيَوانِ المُمَّزَقِ بِشَيءٍ.

Обаче ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща.

14 « إنِ استَعارَ رَجُلٌ شَيئاً أوْ حَيواناً مِنْ جارِهِ، فَكُسِرَ ما استَعارَهُ أوْ ماتَ وَلَمْ يَكُنِ المالِكُ مَعَهُ، فَيَنبَغِي أنْ يُعَوِّضَ المالِكَ بِشَكلٍ كامِلٍ.

Ако някой заеме от ближния си животно и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, ще го заплати.

15 ل َكِنْ إنْ كانَ مالِكُهُ مَعَهُ، لا يُعَوِّضُهُ بِشَيءٍ. وَإنْ كانَ الشَّيءُ أوِ الحَيوانُ مُستَأجَراً، فَالخَسارَةُ تُغَطَّى بِأُجرَةِ الاستِئجارِ.

Но ако стопанинът му е с него, няма да плаща. Ако животното е било наето с пари, ще отиде за наема си. Закон за посегателство над личността

16 « إنْ أغوَى رَجُلٌ فَتاةً عَذْراءَ غَيرَ مَخطُوبَةٍ لَهُ وَعاشَرَها، يَدفَعُ مَهْرَها كامِلاً وَيَتَزَوْجُها.

Ако някой прелъсти несгодена девица и легне с нея, да плати вено за нея и да я вземе за жена.

17 ف َإنْ رَفَضَ أبوها أنْ يُزَوِّجَها مِنْهُ، يَدْفَعُ الرَّجُلُ، عَلَى ايَّةِ حالٍ، ما يُعادِلُ مَهْرَ عَذْراءٍ. أخلاقٌ عامَّة

Но ако баща ѝ откаже да му я даде, да плати в пари според веното на девиците.

18 « لا تَسمَحْ لِساحِرَةٍ بِأنْ تَعِيشَ.

Жена магьосница да не оставиш жива.

19 « مَنْ عاشَرَ حَيواناً مُعاشَرَةً جِنْسيَّةً، يُقتَلُ قَتلاً.

Всеки скотоложник трябва да умре.

20 « مَنْ يُقَدِّمُ ذَبائِحَ لِآلِهَةٍ أُخْرَى غَيرِ اللهِ يَنبَغِي أنْ يُبادَ.

Който жертва на когото и да било бог, освен само на Господа, да бъде обречен на изтребление.

21 « لا تُسِئْ مُعامَلَةَ الغَرِيبِ المُقِيمِ فِي أرْضِكَ، لِأنَّكُمْ كُنْتُمْ غُرَباءَ فِي أرْضِ مِصرَ.

Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя.

22 « لا تُسِئْ إلَى أرمَلَةٍ أوْ يَتِيمٍ.

Да не тормозите вдовица или сираче.

23 ف َإنْ أسَأتَ إلَيها أوْ إلَيهِ، وَصَرَخَ إلَيَّ فَإنِّي سَأسمَعُ صَرْخَتَهُ.

Защото, ако ги тормозите по някакъв начин и те извикат към Мене, ще послушам вика им

24 س َيَشْتَدُّ غَضَبِي وَأقتُلُكُمْ بِالسَّيفِ، وَتَصِيرُ زَوجاتُكُمْ أرامِلَ، وَأولادُكُمْ يَتامَى.

и гневът Ми ще пламне, и ще ви избия с меч; и вашите жени ще останат вдовици, а вашите деца - сирачета.

25 « إنْ أقرَضْتَ مالاً لِفَقِيرٍ مِنْ شَعبِيَ، فَلا تُعَامِلْهُ بِالرِّبا. لا تأخُذْ مِنْهُ فَائِدَةً.

Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед сред Моя народ, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва.

26 و َإنْ كُنتَ تَحتَفِظُ بِثَوبِ جارِكَ كَرَهِينَةٍ، أعِدْهُ إلَيهِ قَبلَ غُرُوبِ الشَّمسِ،

Ако вземеш в залог връхната дреха на ближния си, до залязване на слънцето да му я върнеш,

27 ف َهُوَ غِطاؤُهُ الوَحِيدُ، وَهُوَ ثَوبُ جِلْدِهِ. بِماذا يَتَغَطَّى حِينَ يَنامُ؟ فَحِينَ يَصرُخُ إلَيَّ، سَأسمَعُهُ لِأنِّي رَحِيمٌ.

защото това е едничката му завивка, това е покривалото за тялото му; с какво ще спи? И като викне към Мен, Аз ще чуя, защото съм милостив.

28 « لا تَشْتِمِ القُضاةِ. وَلا تَنطِقْ بِلَعنَةٍ عَلَى قائِدِ شَعبِكَ.

Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на народа си.

29 « لا تَحتَفِظْ بِأوَّلِ إنتاجِ حَقلِكَ مِنَ الحُبُوبِ أوْ مِنْ نَبيذِ مِعصَرَتِكَ. وَكَرِّسْ لِي بِكرَ أبْنائِكَ.

Да не се забавиш да принесеш първото зърно от почистеното на хармана си и на лина си. Първородния между синовете си да посветиш на Мене.

30 و َكَذَلِكَ قَدِّمْ أبكارَ ثِيرانِكَ وَغَنَمِكَ. أبْقِ بِكرَ الحَيوانِ سَبعَةَ أيّامٍ مَعَ أُمِّهِ، ثُمَّ قَدِّمْهُ لِي فِي اليَومِ الثّامِنِ.

Така ще постъпиш с говедото и с овцата си; седем дни ще остане малкото с майка си, а на седмия ден ще го посветиш на Мене.

31 « كُونوا مُخَصَّصينَ لِي، فَلا تَأْكُلُوا لَحمَ حَيوانٍ قَتَلَهُ حَيوانٌ آخَرُ فِي الحَقلِ، بَلْ ألقُوهُ إلَى الكِلابِ.

Бъдете за Мене святи хора; затова не яжте месо, разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата.