1 А ко някой открадне вол или овца и го заколи или продаде, да заплати пет вола за вола и четири овце за овцата.

«إنْ سَرَقَ رَجُلٌ ثَوراً أوْ خَرُوفاً وَذَبَحَهُ أوْ باعَهُ، يُعَوِّضُ السّارِقُ بِخَمسَةِ ثِيرانٍ عَنِ الثَّورِ، وَبِأربَعَةِ خِرافٍ عَنِ الخَرُوفِ.

2 ( Ако крадецът бъде заварен, когато е влязъл с взлом, и го ударят, и умре, няма да бъде овъзмездено кръв за него.

«إنْ أُمسِكَ لِصٌ وَهُوَ يَقتَحِمُ بَيتاً فَضُرِبَ وَماتَ، لا يَكُونُ لأحَدٍ حَقُّ الثَّأرِ لِدَمِهِ.

3 Н о ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще бъде овъзмездено кръв за него.) Крадецът трябва непременно да заплати; но ако няма с какво, да бъде продаден той за откраднатото.

لَكِنْ إنْ قُتِلَ فِي النَّهارِ، يَكُونُ هُناكَ حَقٌّ لِلثَّأرِ لِدَمِهِ. فَإنْ أُمْسِكَ حَيّاً وَلَيسَ مَعَهُ ما يُعَوِّضُ بِهِ عَمَّا سَرَقَهُ، يُباعُ كَعَبدٍ تَعْويضاً عَمَّا سَرَقَهُ.

4 И ако откраднатото, било вол, осел или овца, бъде намерено живо, ще плати двойно.

وَإنْ وُجِدَ ما سَرَقَهُ مَعَهُ حَيّاً، سَواءٌ أكانَ ثَوراً أمْ حِماراً أمْ خَرُوفاً، فَإنَّهُ يُعَوِّضُ بِالضِّعْفِ. التَّعوِيضُ عَنِ الضَّرَر

5 А ко някой стане причина за нива или лозе да бъдат изядени, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най-доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си.

«إنْ رَعَى رَجُلٌ قَطِيعَهُ فِي حَقلِهِ أوْ كَرْمِهِ، ثُمَّ تُرِكَتْ ماشِيَتُهُ لِتَرْعَى فِي حَقلِ رَجُلٍ آخَرَ، يَنبَغِي أنْ يُعَوِّضَ مِنْ أفضَلِ إنتاجِ حَقلِهِ أوْ كَرمِهِ.

6 А ко избухне огън и запали тръни, така че изгорят копни или неожънати класове, или ниви, то, който е запалил огъня, непременно ще заплати за щетите.

«إنْ أشعَلَ رَجُلٌ ناراً فَتَخَطَّتْ حُدُودَ أرْضِهِ، وَأحرَقَتْ قَمحاً مُكَدَّساً أوْ زَرْعاً أوْ حَقلاً، يُعَوِّضُ مَنْ أشعَلَ النّارَ عَنْ ما احتَرَقَ.

7 А ко някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако бъде намерен крадецът, той ще заплати двойно,

«إنْ أعطَى رَجُلٌ مالاً أوْ بَضائِعَ لِجارِهِ لِيَحتَفِظَ بِها لَهُ، وَسُرِقَتْ مِنْ بَيتِ الرَّجُلِ، وَقُبِضَ عَلَى اللِّصِّ، يُعَوِّضُ اللِصُّ عَنها كُلِّها.

8 н о ако не бъде намерен крадецът, тогава стопанинът на къщата ще бъде заведен пред съдиите, за да се издири дали е сложил ръка върху имота на ближния си.

فَإنْ لَمْ يُقبَضْ عَلَى اللِّصِّ، يَقِفُ صاحِبُ البَيتِ أمامَ القُضاةِ لِمَعْرِفَةِ إنْ كانَ هُوَ قَدْ سَرَقَ جارَهُ.

9 З а всякакъв вид престъпление - относно вол, осел, овца, дреха или каквото и да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово - делото между двамата ще дойде пред съдиите; и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си.

«إنْ فُقِدَ ثَورٌ أوْ حِمارٌ أوْ خَرُوفٌ أوْ ثَوبٌ أوْ أيُّ شَيءٍ آخَرُ، وَجاءَ رَجُلانِ يَقُولُ كُلٌّ مِنْهُما إنَّ المَفْقُودَ لَهُ، تُقَدَّمُ دَعْواهُما إلَى القُضاةِ، وَالَّذِي يَحكُمُ القُضاةُ بِأنَّهُ المُذنِبُ، يُعَوِّضُ جارَهُ ضِعفَينِ.

10 А ко някой даде на ближния си осел или вол, или овца, или каквото и да било животно да го пази и то умре или се нарани, или бъде откарано, без да види някой,

«إنْ أعطَى رَجُلٌ جارَهُ حِماراً أوْ ثَوراً أوْ خَرُوفاً أوْ أيَّ حَيوانٍ لِيَحتَفِظَ لَهُ بِهِ، وَماتَ الحَيَوانُ أوْ جُرِحَ أوْ سُرِقَ وَلَمْ يَجِدْهُ أحَدٌ،

11 с порът ще бъде решен, когато пазачът се закълне в името на Господа, че не е сложил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му да приеме това свидетелство, а пазачът няма да плаща.

يَحلِفُ الجارُ بِاللهِ إنَّهُ لَمْ يَسْرِقْ مُلكَ جارِهِ. وَيَقْبَلُ المالِكُ بِالحُكمِ. وَلا يَكُونَ عَلَى الرَّجُلِ الآخَرِ أنْ يُعَوِّضَ بِشَيءٍ.

12 Н о ако животното бъде откраднато от него, ще плати на стопанина му.

لَكِنْ إنْ سُرِقَ مِنهُ بِسَبَبِ إهمالِهِ، فَإنَّهُ يُعَوِّضُ مالِكَهُ.

13 О баче ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща.

وَإنِ مَزَّقَهُ حَيوانٌ بَرِّيٌّ، فَلْيُحِضِرْ بَقايا الحَيوانِ. وَلا يَكُونُ عَلَيهِ أنْ يُعَوِّضَ عَنِ الحَيَوانِ المُمَّزَقِ بِشَيءٍ.

14 А ко някой заеме от ближния си животно и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, ще го заплати.

«إنِ استَعارَ رَجُلٌ شَيئاً أوْ حَيواناً مِنْ جارِهِ، فَكُسِرَ ما استَعارَهُ أوْ ماتَ وَلَمْ يَكُنِ المالِكُ مَعَهُ، فَيَنبَغِي أنْ يُعَوِّضَ المالِكَ بِشَكلٍ كامِلٍ.

15 Н о ако стопанинът му е с него, няма да плаща. Ако животното е било наето с пари, ще отиде за наема си. Закон за посегателство над личността

لَكِنْ إنْ كانَ مالِكُهُ مَعَهُ، لا يُعَوِّضُهُ بِشَيءٍ. وَإنْ كانَ الشَّيءُ أوِ الحَيوانُ مُستَأجَراً، فَالخَسارَةُ تُغَطَّى بِأُجرَةِ الاستِئجارِ.

16 А ко някой прелъсти несгодена девица и легне с нея, да плати вено за нея и да я вземе за жена.

«إنْ أغوَى رَجُلٌ فَتاةً عَذْراءَ غَيرَ مَخطُوبَةٍ لَهُ وَعاشَرَها، يَدفَعُ مَهْرَها كامِلاً وَيَتَزَوْجُها.

17 Н о ако баща ѝ откаже да му я даде, да плати в пари според веното на девиците.

فَإنْ رَفَضَ أبوها أنْ يُزَوِّجَها مِنْهُ، يَدْفَعُ الرَّجُلُ، عَلَى ايَّةِ حالٍ، ما يُعادِلُ مَهْرَ عَذْراءٍ. أخلاقٌ عامَّة

18 Ж ена магьосница да не оставиш жива.

«لا تَسمَحْ لِساحِرَةٍ بِأنْ تَعِيشَ.

19 В секи скотоложник трябва да умре.

«مَنْ عاشَرَ حَيواناً مُعاشَرَةً جِنْسيَّةً، يُقتَلُ قَتلاً.

20 К ойто жертва на когото и да било бог, освен само на Господа, да бъде обречен на изтребление.

«مَنْ يُقَدِّمُ ذَبائِحَ لِآلِهَةٍ أُخْرَى غَيرِ اللهِ يَنبَغِي أنْ يُبادَ.

21 Ч ужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя.

«لا تُسِئْ مُعامَلَةَ الغَرِيبِ المُقِيمِ فِي أرْضِكَ، لِأنَّكُمْ كُنْتُمْ غُرَباءَ فِي أرْضِ مِصرَ.

22 Д а не тормозите вдовица или сираче.

«لا تُسِئْ إلَى أرمَلَةٍ أوْ يَتِيمٍ.

23 З ащото, ако ги тормозите по някакъв начин и те извикат към Мене, ще послушам вика им

فَإنْ أسَأتَ إلَيها أوْ إلَيهِ، وَصَرَخَ إلَيَّ فَإنِّي سَأسمَعُ صَرْخَتَهُ.

24 и гневът Ми ще пламне, и ще ви избия с меч; и вашите жени ще останат вдовици, а вашите деца - сирачета.

سَيَشْتَدُّ غَضَبِي وَأقتُلُكُمْ بِالسَّيفِ، وَتَصِيرُ زَوجاتُكُمْ أرامِلَ، وَأولادُكُمْ يَتامَى.

25 А ко дадеш в заем пари на някой свой беден съсед сред Моя народ, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва.

«إنْ أقرَضْتَ مالاً لِفَقِيرٍ مِنْ شَعبِيَ، فَلا تُعَامِلْهُ بِالرِّبا. لا تأخُذْ مِنْهُ فَائِدَةً.

26 А ко вземеш в залог връхната дреха на ближния си, до залязване на слънцето да му я върнеш,

وَإنْ كُنتَ تَحتَفِظُ بِثَوبِ جارِكَ كَرَهِينَةٍ، أعِدْهُ إلَيهِ قَبلَ غُرُوبِ الشَّمسِ،

27 з ащото това е едничката му завивка, това е покривалото за тялото му; с какво ще спи? И като викне към Мен, Аз ще чуя, защото съм милостив.

فَهُوَ غِطاؤُهُ الوَحِيدُ، وَهُوَ ثَوبُ جِلْدِهِ. بِماذا يَتَغَطَّى حِينَ يَنامُ؟ فَحِينَ يَصرُخُ إلَيَّ، سَأسمَعُهُ لِأنِّي رَحِيمٌ.

28 Д а не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на народа си.

«لا تَشْتِمِ القُضاةِ. وَلا تَنطِقْ بِلَعنَةٍ عَلَى قائِدِ شَعبِكَ.

29 Д а не се забавиш да принесеш първото зърно от почистеното на хармана си и на лина си. Първородния между синовете си да посветиш на Мене.

«لا تَحتَفِظْ بِأوَّلِ إنتاجِ حَقلِكَ مِنَ الحُبُوبِ أوْ مِنْ نَبيذِ مِعصَرَتِكَ. وَكَرِّسْ لِي بِكرَ أبْنائِكَ.

30 Т ака ще постъпиш с говедото и с овцата си; седем дни ще остане малкото с майка си, а на седмия ден ще го посветиш на Мене.

وَكَذَلِكَ قَدِّمْ أبكارَ ثِيرانِكَ وَغَنَمِكَ. أبْقِ بِكرَ الحَيوانِ سَبعَةَ أيّامٍ مَعَ أُمِّهِ، ثُمَّ قَدِّمْهُ لِي فِي اليَومِ الثّامِنِ.

31 Б ъдете за Мене святи хора; затова не яжте месо, разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата.

«كُونوا مُخَصَّصينَ لِي، فَلا تَأْكُلُوا لَحمَ حَيوانٍ قَتَلَهُ حَيوانٌ آخَرُ فِي الحَقلِ، بَلْ ألقُوهُ إلَى الكِلابِ.