1 ( По слав. 122.) Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

إلَيكَ أرفَعُ عَينَيَّ، أيُّها المُتَوَّجُ فِي السَّماءِ!

2 Е то, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята - към ръката на господарката ѝ, така гледат очите ни към Господа, нашия Бог, докато се смили над нас.

كَما يَعتَمِدُ العَبدُ عَلَى سَيِّدِهِ، وَالخادِمَةُ عَلَى سَيِّدَتِها، هَكَذا نَحنُ نَتَّكِلُ عَلَى إلَهِنا لِكَي يُبدِيَ لَنا رَحمَةً.

3 С мили се над нас, Господи, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

ارحَمْنا، يا اللهُ ، ارحَمنا، فَقَدِ اكتَفَينا مِنَ الذُّلِّ

4 П ресити се душата ни от надуването на охолните и от презрението на горделивите.

مِنَ الإهاناتِ وَالاسْتِهزاءِ مِنْ أُولَئِكَ المُرتاحِينَ المُتَغَطرِسِينَ!