1 ( По слав. 126.) Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражарят.

إنْ لَمْ يَكُنِ اللهُ هُوَ بانِي البَيتِ، فَكُلُّ تَعَبِ البَنّائِينَ بِلا فائِدَةٍ! وَإنْ لَمِ يَكُنِ اللهُ هُوَ الَّذِي يَحْرُسُ المَدِينَةَ، فَمُراقَبَةُ الحُرّاسِ بِلا فائِدَةٍ!

2 Б езполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкова късно и да ядете хляба на труда, тъй като и в сън Господ дава на възлюбения Си.

وَلَيَسَتِ الفائِدَةُ فِي الخُرُوجِ باكِراً إلَى العَمَلِ، أو فِي السَّهَرِ مِنْ أجلِ لُقْمَةِ العَيْشِ. فَاللهُ يَعطِي أحِبّاءَهُ راحَةً.

3 Е то, наследство от Господа са синовете и награда от Него е плодът на утробата.

الأبناءُ هِبَةٌ مِنَ اللهِ ، مُكافَأةٌ تَأْتِي مِنْ أحشاءِ الأُمِّ.

4 К акто са стрелите в ръката на силния, така са синовете на младостта.

كَسِهامٍ بِيَدَي مُحارِبٍ هُمُ الأولادُ الَّذِينَ يُرزَقُ المَرءُ بِهِمْ فِي شَبابِهِ.

5 Б лазе на онзи човек, който е напълнил колчана си с тях! Такива няма да се посрамят, когато говорят с неприятелите си при градската порта.

هَنِيئاً لِلمُحارِبِ الَّذِي مَلأ جُعبَتَهُ مِنهُمْ! لَدَى مُواجَهَةِ أعدائِهِمْ عِندَ بابِ المَدِينَةِ لَنْ يُخْزَوا.