1 В иното е присмехулник и спиртното питие - крамолник; и който се увлича по тях, е неблагоразумен.

الخَمْرُ وَالمُسكِراتُ تُسَبِّبُ الاستِهزاءَ وَالفَوضَى، وَمَنْ يَسكَرُ بِها لَيسَ حَكِيماً.

2 Ц арското заплашване е като рев на лъв; който го дразни, съгрешава против живота си.

غَضَبُ المَلِكِ كَزئِيرِ الأسَدِ، وَمَنْ يُغْضِبُهُ يُخْطِئُ إلَى نَفْسِهِ.

3 Ч ест е за човека да страни от препирни; а всеки безумен се кара.

تَجَنُّبُ النِّزاعِ يُشَرِّفُ الإنسانَ، أمّا الإنسانُ الأحْمَقُ فَيُسرِعُ إلَى الشِّجارِ.

4 Л енивият не иска да оре - поради зимата, затова когато търси във време на жътва, няма да има нищо.

الكَسْلانُ لا يَحرُثُ فِي الخَرِيفِ، وَفِي مَوسِمِ الحَصادِ يَبْحَثُ فَلا يَجِدُ شَيئاً.

5 Н амерението в сърцето на човека е като дълбока вода; но разумен човек ще го извади.

قَصْدُ الإنسانِ يُشبِهُ المِياهَ العَمِيقَةَ، وَالإنسانُ الذَّكِيُّ يَستَخرِجُهُ.

6 П овечето хора разгласяват всеки своята доброта; но кой може да намери верен човек?

الكَثِيرُونَ يَقُولُونَ إنَّهُمْ أصدِقاءٌ مُخلِصُونَ، أمّا الجَدِيرُ بِالثِّقَةِ فَأينَ تَجِدُهُ؟

7 Д ецата на праведен човек, който ходи в непорочността си, са блажени след него.

البارُّ يَحيا باستِقامَةٍ، وَأطفالُهُ يَعِيشُونَ بِسَعادَةٍ وَيَتَبارَكُونَ مِنْ بَعدِهِ.

8 Ц ар, който седи на съдебен престол, пресява всяко зло с очите си.

المَلِكُ يَجلِسُ عَلَى عَرشِ القَضاءِ وَيُمَيِّزُ الشَّرَّ بِنَظرَةٍ واحِدَةٍ.

9 К ой може да каже: Очистих сърцето си; чист съм от греховете си?

مَنْ يَستَطِيعُ أنْ يَقُولَ: «أنا طَهَّرْتُ قَلبِي، وَتَخَلَّصْتُ مِنْ خَطايايَ»؟

10 Н ееднакви грамове и различни мерки - и двете са мерзост за Господа.

يُبغِضُ اللهُ المَوازِينَ وَالمَكايِيلَ المَغشُوشَةَ.

11 Д аже и детето се изявява чрез постъпките си - дали делата му са чисти и прави.

حَتَّى الوَلدُ تُعرَفُ طَبِيِعَتُهُ بِأعْمالِهِ، وَتُظْهِرُ إنْ كانَ طاهِراً وَمُسْتَقِيماً.

12 С лушащото ухо и гледащото око - Господ е направил и двете.

اللهُ خَلَقَ الأُذُنَ الَّتِي تَسمَعُ وَالعَينَ الَّتِي تَرَى.

13 Н е обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си и ще се наситиш с хляб.

لا تُحِبَّ النَّومَ لِئَلّا تَصِيرَ فَقِيراً، افتَحْ عَينَيكَ فَيَكثُرُ طَعامُكَ.

14 Л ошо е! Лошо е! - казва купувачът, но като си отиде, тогава се хвали. Заграбеното богатство

مَنْ يَشتَرِي يَقُولُ دائِماً: «هَذا لَيسَ جَيِّداً،» ثُمَّ يَبتَعِدُ مَتَباهِياً.

15 И ма злато и изобилие от скъпоценни камъни, но устните на знанието са скъпоценно украшение.

الشِّفاهُ المُتَكَلِّمَةُ بِالمَعرِفَةِ أنْدَرُ مِنَ الذَّهَبِ وَاللآلئِ وَالجَواهِرِ الكَريمَةِ.

16 В земи дрехата на този, който поръчителства за чужд. Да! Вземи залог от онзи, който поръчителства за чужди хора.

خُذْ رِداءً رَهْناً مِمَّنْ يَكْفَلُ غَريباً أخَذَ دَيناً، وَاحتَفِظْ بِهِ ضَماناً.

17 Х лябът, спечелен с лъжа, е сладък за човека; но после устата му ще се напълнят с камъчета.

مَذاقُ الخُبْزِ المَسْرُوقِ لَذِيذٌ، وَلَكِنَّهُ يُصْبِحُ كَالحَصَى فِي الفَمِّ.

18 Н амеренията се утвърждават чрез съвещание, затова с мъдър съвет обявявай война.

تَنجَحُ الخُطَطُ بِالمَشُورَةِ. فَلا تَشَنَّ حَرْباً إلّا بِقِيادَةٍ حَكِيمَةٍ.

19 О думникът обикаля и открива тайни, затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

النَّمّامُ هُوَ الَّذِي يُفشِي الأسْرارَ، فَلا تَختَلِطْ بِالإنسانِ الثَّرْثارِ.

20 С ветилникът на този, който злослови баща си или майка си, ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

مَنْ يَلْعَنُ أباهُ وَأُمَّهُ، سَيُطفأُ نُورُهُ عِندَما يَحِلُّ الظَّلامُ.

21 Н а богатство, което бързо се придобива първоначално, сетнината няма да бъде благословена.

الثَّرْوَةُ التي تُجمَعُ سَرِيعاً، نِهايتُها غَيرُ مُبارَكَةٍ.

22 Н е казвай: Ще въздам на злото; почакай Господа и Той ще те избави.

لا تَقُلْ: «سَأُجازِي الشَّرَّ بِالشَّرِّ.» انتَظِرِ اللهَ وَهُوَ سَيُنَجِّيكَ.

23 Р азлични грамове са мерзост за Господа и неверните везни не са добри.

اللهُ يَكرَهُ المَكايِيلَ المَغشُوشَةَ، فَالمَوازِينُ المَغشُوشَةُ سَيِّئَةٌ.

24 С тъпките на човека се оправят от Господа; и така, как би познал човек пътя си?

طَريقُ الإنسانِ يُحَدِّدُهُ اللهُ. فَكَيفَ لِلإنسانِ أنْ يَفهَمَ ما يَحصُلُ مَعَهُ؟

25 П римка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, и след като се е обрекъл, тогава да разпитва.

لا تَتَسَرَّعْ بِالتَعَهُّدِ، فَقَدْ تَنْدَمُ بِسَبَبِ ما تَعَهَّدْتَ بِهِ.

26 М ъдрият цар пресява нечестивите и докарва върху тях колелото на вършачката.

المَلِكُ الحَكِيمُ يَفحَصُ الأشرارَ وَيُعاقِبُهُمْ.

27 Д ухът на човека е светило Господне, което изпитва всички най-вътрешни части на тялото.

رُوحُ الإنسانِ سِراجُ اللهِ ، تَفحَصُ كُلَّ ما فِي داخِلِهِ.

28 М илост и вярност пазят царя и той поддържа престола си с милост.

الوَفاءُ وَالأمانَةُ يَحفَظانِ المَلِكَ، وَهُوَ يَدعَمُ حُكمَهُ بِأنْ يَكُونَ وَفِيّاً ومُحِبّاً.

29 С лавата на младите е силата им и украшението на старците са белите им коси.

الشَّبابُ يَفتَخِرُونَ بِقُوَّتِهِمْ، أمّا الشُّيُوُخُ فَوَقارُهُمْ فِي شَيْبِهِمْ.

30 Б ой, който наранява, и удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, очистват злото.

العِقابُ الصّارِمُ يُزِيلُ الشَّرَّ، وَالضَّرَباتُ تُطَهِّرُ الضَّمائِرَ.