1 М ъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба,

بَنَتِ الحِكْمَةُ بَيتَها، وَنَحَتَتْ أعمِدَتَها السَّبعَةَ.

2 з акла животните си, смеси виното си и сложи трапезата си.

جَهَّزَتْ لَحْماً، وَمَزَجَتْ الخَمْرَ، وَأعَدَّتِ المائِدَةَ.

3 И зпрати слугите си да викат по високите места на града:

أرسَلَتْ خادِماتِها لِيُنادِينَ مِنْ أعلَى المَدِينَةِ،

4 К ойто е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

تَقُولَ الحِكْمَةُ: «تَعالَ أيُّها الجاهِلُ!» وَتَقُولُ لِعَدِيمِ الفَهمِ:

5 Е лате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което смесих,

«تَعالَ وَكُلْ مِنْ طَعامِي وَاشرَبْ مِنْ نَبيذِي الَّذِي صَنَعْتُهُ.

6 о ставете глупостта и живейте, и ходете по пътя на разума.

اترُكُوا الجَهالَةَ وَاحيُوا، وَسِيرُوا فِي طَرِيقِ البَصِيرَةِ.»

7 К ойто поправя присмивателя, навлича на себе си срам; и който изобличава нечестивия, лепва на себе си петно.

مَنْ يُرشِدِ المُستَهزِئَ يَجلِبِ الإهانَةَ لِنَفسِهِ، وَمَنْ يُؤَدِّبِ الشِّرِّيرَ يَتَضَرَّرْ.

8 Н е изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

لا تُوَبِّخْ مُستَهزِئاً لِئَلّا يَكرَهَكَ، وَبِّخْ حَكِيماً فَيُحِبَّكَ.

9 Д авай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; учи праведния и ще стане по-учен.

عَلِّمْ الحَكِيمَ فَيُصبِحَ أكثَرَ حِكمَةً، وَعَلِّمْ البارَّ فِيَزدادَ فِي المَعرِفَةِ.

10 С трахът от Господа е начало на мъдростта; и познаването на Святия е разум.

أوَّلُ الحِكْمَةِ أنْ تَخافَ اللهَ ، وَمَعرِفَةُ القُدُّوسِ فَهْمٌ.

11 З ащото чрез мене ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот.

بِواسِطَتِي تَزدادُ أيّامُكَ، وَتُضافُ سَنَواتٌ إلَى حَياتِكَ.

12 А ко станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; и ако се присмееш, ти сам ще понасяш.

إذا أصبَحتَ حَكِيماً فَأنتَ حَكِيمٌ لِمَنفَعَةِ نَفسِكَ، وَإذا أصبَحْتَ مُستَهزِئاً فَإنَّكَ سَتَحْمِلُ نَتائِجَ اسْتِهْزائِكَ. دَعوَةُ الجَهل

13 Б езумната жена е бъбрива, проста е и не знае нищо.

المَرأةُ الجاهِلَةُ مُزعِجَةٌ ساذَجَةٌ، وَلا تَعرِفُ شَيئاً.

14 С еди при вратата на къщата си, на стол по високите места на града

تَجلِسُ عَلَى بابِ بَيتِها، عَلَى مَقعَدٍ فِي أعلَى مِنْطَقَةٍ فِي المَدِينَةِ،

15 и кани онези, които минават, които вървят право по пътя си, като им казва:

وَتُنادِي عَلَى المارِّينَ فِي حالِ سَبِيلِهِمْ:

16 К ойто е прост, нека се отбие тук. А колкото до безумния, на него казва:

«تَعالَوْا أيُّها الجُهّالُ،» وَتَقُولُ لِعَدِيمِي الفَهمِ:

17 К радените води са сладки и хляб, който се яде скришом, е вкусен,

«الماءُ المَسرُوقُ ألَذُّ، وَالخُبْزُ المَسرُوقُ أطيَبُ.»

18 н о той не знае, че мъртвите са там и че гостите ѝ са в дълбочините на ада.

وَلَكِنَّ الجُهّالَ وَعَدِيمِي الفَهمِ لا يَعرِفُونَ أنَّ المَوتَ هُناكَ، وَأنَّ كُلَّ زُوّارِها سَيَذهَبُونَ إلَى المَوتِ.