1 Н о след като царството на Ровоам се закрепи и той стана силен, изостави Господния закон, а заедно с него - и целият Израел.

وَصارَ رَحُبْعامُ مَلِكاً قَويّاً عَلَى مَملَكَةٍ قَوِيَّةٍ. حِينَئِذٍ، تَمَرَّدَ رَحُبْعامُ وَكُلُّ قَبِيلَةِ يَهُوذا مَعَهُ عَلَى شَرِيعَةِ اللهِ.

2 И понеже бяха престъпили пред Господа, затова в петата година на Ровоамовото царуване египетският цар Сисак излезе против Йерусалим

فَهاجَمَ شِيشَقُ مَلِكُ مِصْرَ القُدسَ فِي السَّنَةِ الخامِسَةِ مِنْ حُكمِ رَحُبْعامَ. وَقَدْ حَدَثَ هَذا لِأنَّ رَحُبْعامَ وَشَعبَ يَهُوذا لَمْ يَكُونُوا أوفِياءَ للهِ.

3 с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и народът, който дойде с него от Египет - ливийци, сукияни и етиопци, бяха безбройни.

وَقَدْ جَلَبَ شِيشَقُ مَعَهُ ألفاً وَمِئَتَي مَركَبَةٍ، وَسِتِّينَ ألفَ فارِسٍ، وَجَيشاً لا يُحصَى. وَانْضَمَّ إلَيهِ فِي جَيْشِهِ الكَبِيرِ لِيبِيُّونَ وَسُكِّيُّونَ وَحَبَشِيُّونَ.

4 И като превзе Юдовите укрепени градове, дойде до Йерусалим.

وَاستَولَى شِيشَقُ عَلَى مُدُنِ يَهُوذا الحَصِينَةِ. وَبَعدَ ذَلِكَ جَلَبَ جَيشَهُ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.

5 Т огава пророк Семая дойде при Ровоам и при Юдейските първенци, които се бяха събрали в Йерусалим поради нахлуването на Сисак и им каза: Така казва Господ: Вие изоставихте Мене; затова и Аз изоставих вас в ръката на Сисак.

وَجاءَ النَّبِيُّ شَمَعْيا إلَى رَحُبْعامَ وَقادَةِ يَهُوذا الَّذِينَ اجتَمَعُوا فِي القُدسِ خَوفاً مِنْ شِيشَقَ. وَقالَ شَمَعْيا لرَحُبْعامَ وَقادَةِ يَهُوذا: «هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ لَكُمْ: ‹أنتُمْ تَرَكتُمُوني، لِذَلِكَ سَأترُكُكُمْ لشِيشَقَ لِيَفعَلَ بِكُمْ ما يَشاءُ.›»

6 П оради това Израелевите първенци и царят се смириха и казаха: Праведен е Господ.

فَنَدِمَ قادَةُ يَهُوذا وَالمَلِكُ رَحُبْعامُ وَتَذَلَّلُوا. وَقالُوا: « اللهُ بارٌّ فِي كُلِّ ما يَفعَلُ.»

7 А когато Господ видя, че се смириха, Господнето слово дойде към Семая и каза: Те се смириха; няма да ги изтребя, а ще им дам някакво избавление; и гневът Ми няма да се излее върху Йерусалим чрез Сисак.

فَرَأى اللهُ أنَّ المَلِكَ وَقادَةَ يَهُوذا قَدْ تَذَلَّلُوا، فَقالَ اللهُ لِلنَّبِيِّ شَمَعْيا: «قَدْ تَذَلَّلُوا. وَلهَذا لَنْ أُفنيَهُمْ، بَلْ سَأُخَلِّصُهُمْ قَرِيباً. وَلَنْ أستَخدِمَ شِيشَقَ فِي سَكْبِ غَضَبِي عَلَى القُدسِ.

8 О баче те ще му станат слуги, за да познаят какво е да слугуват на Мен и какво да слугуват на земните царства.

لَكنَّ أهلَ القُدْسِ سَيَصِيرُونَ عَبِيداً لِشِيشَقَ، لِيَتَعَلَّمُوا كَيْفَ تَختَلِفُ خِدْمَتُهُمْ لِي عَنْ خِدْمَتِهِمْ لمُلُوك شُعُوبٍ أُخْرَى.»

9 И така, египетският цар Сисак излезе против Йерусалим и отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко, включително златните щитове, които Соломон беше направил.

فَهاجَمَ شِيشَقُ مَلِكُ مِصْرَ القُدْسَ وَاستَولَى عَلَى الكُنُوزِ الَّتِي في بَيتِ اللهِ ، وَالَّتِي فِي قَصرِ المَلِكِ. أخَذَ كُلَّ شَيءٍ بِما فِي ذَلِكَ التُّرُوسَ الذَّهَبيَّةَ.

10 ( А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата на царската къща.

فَصَنعَ رَحُبْعامُ تُروساً بُرُونزِيَّةً بَدَلَ التُّروسِ الذَّهَبيَّةِ، وَسَلَّمَها لِلمَسؤُولِينَ عَنْ حراسَةِ المَدْخَلِ إلَى بَيتِ المَلِكِ.

11 И когато царят влизаше в Господния дом, телохранителите идваха и ги вземаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите.)

وَكُلَّما دَخَلَ المَلِكُ بَيتَ اللهِ ، كانَ الحُرّاسُ يُخْرِجُونَ التُّرُوسَ البُرونْزيَّةَ. وَكانُوا فِيما بَعْدُ يُعِيدُونَها إلَى غُرفَةِ الحَرَسِ.

12 С лед като Ровоам се смири, гневът на Господа се отвърна от него, за да не го погуби съвсем; а и в Юдея се намираше някакво добро.

وَلَمّا تَذَلَّلَ رَحُبْعامُ فِي حَضْرَةِ اللهِ، ارتَدَّ عَنهُ غَضَبُ اللهِ. فَلَمْ يُفْنِهِ تَماماً. كَما كانَ هُناكَ بَعضُ الصَّلاحِ فِي يَهُوذا!

13 Т ака цар Ровоам се закрепи в Йерусалим и царуваше; защото, когато се възцари, Ровоам беше на възраст четиридесет и една години; и царува̀ седемнадесет години в Йерусалим - града, който Господ беше избрал измежду всички Израелеви племена, за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, беше Наама.

وَصارَ رَحُبْعامُ مَلِكاً قَوِيّاً فِي القُدسِ. صارَ مَلكاً عندَما بَلَغَ واحِداً وَأربَعِينَ سَنَةً مِنَ العُمْرِ. وَمَلَكَ سَبْعَ عَشْرَةَ سَنَةً عَلَى القُدسِ، المَدِينَةِ الَّتِي اخْتارَها اللهُ مِنْ بَينِ كُلِّ قَبائِلِ إسْرائِيلَ لِيُعلِنَ اسْمَهُ فِيها. وَكانَ اسْمُ أُمِّ رَحُبْعامَ نِعْمَةَ، وَهِيَ مِنْ أرْضِ عَمُّونَ.

14 А той направи зло, като не оправи сърцето си да търси Господа.

وَصَنَعَ رَحُبْعامُ الشَّرَّ، لِأنَّهُ لَمْ يَعزِمْ فِي قَلْبهِ أنْ يُطِيعَ اللهَ.

15 А делата на Ровоам, първите и последните, не са ли записани в книгите на пророк Семая и на ясновидеца Идо за архивите? А между Ровоам и Еровоам имаше постоянни войни.

أمّا الأشياءُ الَّتِي عَمِلَها رَحُبْعامُ كَمَلِكٍ مِنْ بِدايَةِ حُكمِهِ إلَى آخِرِهِ، فَمُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ النَّبِيِّ شَمَعْيا وَيَعْدُو الرّائِي الَّلذَيْنِ كَتِبا عَنْ أنسابِ العائِلاتِ. وَقَدْ نَشَبَتْ حُرُوبٌ بَينَ رَحُبْعامَ وَيَرُبْعامَ طَوالَ مُدَّةِ حُكمِهِما.

16 И Ровоам заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град. А вместо него се възцари синът му Авия.

وَرَقَدَ رَحُبْعامُ مَعَ آبائِهِ وَدُفِنَ فِي مَدِينَةِ داوُدَ. وَخَلَفَهُ عَلَى العَرشِ ابنُهُ أبِيّا.