1 С лед това Давид събра хората, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.

أحْصَى داوُدُ شعبَهُ، ثُمَّ اختارَ قادَةَ ألُوفٍ وَقادَةَ مِئاتٍ لِيَقُودُوا شَعبَهُ.

2 И Давид изпрати народ - една трета под началството на Йоав, една трета под началството на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. Царят каза на хората: И аз ще изляза с вас.

وَقَسَّمَ الشَّعبَ ضِمْنَ ثلاثِ مَجْمُوعاتٍ، ثم أرْسَلَهُم خارِجاً. فَقادَ يوآبُ ثُلُثَ الشَّعبِ، وَأبيشايُ بنُ صُرُوِيَّةَ أخُو يُوآبَ، ثُلُثاً آخَرَ، وِإتّايُ الجَتِّيُّ الثُلُثَ الأخيرَ. ثُمَّ قالَ المَلِكُ داوُدُ للشَّعْبِ: «سَأذْهَبُ مَعَكُم أنا أيْضاً.»

3 Н ародът обаче отговори: Не излизай! Защото, ако ние побегнем, няма да ги е грижа за нас; дори да умрат и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас, затова е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.

لَكِنَّ الشَّعبَ قالَ: «لا! لا يَنْبَغِي أنْ تَأتيَ مَعَنا. لأنَّنا إنْ هَرَبْنا فِي المَعْرَكَةِ، لَنْ يَهْتَمَّ رِجالُ أبْشالُومَ بِنا حَتَّى وَلَوْ ماتَ نِصْفُنا. لكنَّكَ تُساوِي عَشْرَةَ آلافٍ مِنّا! مِنَ الأفْضَلِ لَكَ أنْ تَبْقَى في المَدينَةِ، فإنِ احْتَجْنا مُساعَدَةً ساعَدْتَنا.»

4 Ц арят им каза: Каквото ви се вижда за добре, ще направя. И така, царят застана до едната страна на портата, а целият народ излезе по стотици и хиляди.

فقالَ الملِكُ لِشَعبِهِ: «سَأفْعَلُ ما تَرُونَهُ الأفْضَلَ.» ثُمَّ وقَفَ المَلِكُ عِنْدَ جانبِ البوّابةِ. وَخَرَجَ الجَيشُ فِي فَصائِلَ بَعْضُها مِنْ مِئاتٍ وَبَعْضُها مِنْ أُلُوفٍ. «كونوا لُطفاءَ مَعَ أبشالوم»

5 Т огава царят заповяда на Йоав, Ависей и Итай следното: Пощадете ми младежа Авесалом. И целият народ чу, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалом.

وَأمَرَ الملِكُ يوآبَ وَأبِيشايَ وَإتّايَ وَقالَ لَهُمْ: «كُونُوا لُطَفاءَ مَعَ الشّابِّ أبْشالُومَ مِنْ أجلِ خاطِرِي!» فَسمِعَ الشَّعبُ كُلُّهُ أوامِرَ الملِكِ إلَى القادةِ بشأْنِ أبْشالُومَ. جَيْشُ داوُدَ يَهْزِمُ جيشَ أبشالوم

6 И така, народът излезе на полето против Израел; и сражението стана в Ефремовата гора.

وَخَرَجَ جيشُ داوُدَ إلَى الحَقلِ ضِدَّ بَنِي إسْرائِيلَ الذِينَ مَعَ أبْشالُومَ. وَكانَ القِتالُ في غابَةِ أفْرايِمَ.

7 Т ам Израелевият народ беше разбит от Давидовите слуги и в онзи ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души.

وَهُناكَ هَزَمَ جيشُ داوُدَ بَنِي إسْرائِيلَ فقُتِلَ فِي ذَلِكَ اليومِ عِشرينَ ألفَ رَجُلٍ.

8 С ражението в тази местност се разпростря по лицето на цялата околност и в онзи ден гората погълна повече народ, отколкото погълна мечът. Смъртта на Авесалом и плачът на Давид за него

وَانْتَشَرَتِ المَعارِكُ فِي أرْجاءِ البِلادِ كُلِّها. لَكِنْ فِي ذَلِكَ اليومِ، تَسَبَّبَت الغابَةُ بِمَوْتِ رِجالٍ أكْثَرَ مِمَّن ماتُوا بِالسَّيفِ!

9 И се случи така, че Авесалом се срещна с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на муле. Когато мулето влезе под гъстите клони на един голям дъб, косата му се заплете в дъба и той увисна между небето и земята; а мулето избяга изпод него.

وَحَدَثَ أنِ التَقَى أبْشالومُ بِرِجالِ داوُدَ. وَكانَ أبْشالُومُ راكِباً عَلَى بَغلِهِ يُحاوِلُ الهُرُوبَ. فَدَخَلَ البَغلُ تَحْتَ بَلّوطَةٍ كَبِيرَةٍ كَثِيفَةِ الأغْصانِ. فَعَلِقَ رَأْسُ أبْشالُومَ فِي الشَّجَرَةِ، وَهَرَبَ البَغلُ مِنْ تَحْتِهِ. فَبَقِيَ مُعَلَّقاً بينَ السّماءِ وَالأرْضِ.

10 Е дин човек го видя и извести на Йоав: Видях Авесалом увиснал на един дъб.

وَرَأى رَجُلٌ ما حَدَثَ فَقالَ لِيُوآبَ: «رأيتُ أبشالوم مُعَلَّقاً ببلّوطَةٍ!»

11 А Йоав каза на човека, който му извести: Като си го видял, защо не го порази там до земята? Аз щях да ти дам десет сребърника и един пояс.

فقالَ يوآب للرَّجُلِ: «لِمَ لَمْ تَقْتُلْهُ وتدَعْهُ يَسْقُطُ عَلَى الأرْضِ؟ لَوْ فَعَلْتَ، لَكُنْتُ أعْطيتُكَ حِزاماً وَعَشْرَ قِطَعٍ مِنَ الفضَّةِ!»

12 А човекът отговори на Йоав: И хиляда сребърника да бяха претеглени в шепата ми, не бих вдигнал ръката си против царския син; защото ние чухме как царят заповяда на теб, Ависей и Итай: Внимавайте всички, никой да не се докосне до младежа Авесалом.

فقالَ الرَّجُلُ ليُوآبَ: «ما كُنْتُ لأُحاوِلَ أنْ أؤذِيَ ابنَ الملِكِ حَتَّى وَإنْ أعْطيتَني ألْفَ قِطْعَةٍ مِنَ الفِضَّةِ. فَقَدْ سَمِعْنا ما أمَرَكُمْ بِهِ المَلِكُ أنْتَ وَأبِيشايَ وَإتّايَ. فَقَدْ قالَ الملِكُ: احْمُوا الشّابَّ أبْشالُومَ مِنْ أجلِ خاطِرِي.

13 И наче, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя и тогава сам ти би се обърнал против мене.

فَلَوْ كُنْتُ خَدَعْتُكَ وَقَتَلْتُ أبْشالُومَ، لاكْتَشَفَ الملِكُ نفسُهُ الأمْرَ، ولعاقَبْتَني أنْتَ.»

14 Т огава Йоав каза: Не трябва да си губя времето с такъв като теб. И като взе три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалом, който беше още жив сред дъба.

فَقالَ يُوآبُ: «لنْ أُضَيِّعَ وَقْتِي هُنا مَعَكَ!» وَكانَ أبْشالُومُ ما يَزالُ حيًّا ومُعَلَّقاً بِالبلّوطَةِ. فأخَذَ يوآبُ ثَلاثَةَ رِماحٍ وَرَمَى بِها أبْشالُومَ فاختَرَقَتْ قَلبَهُ.

15 И десет момъка, Йоавови оръженосци, заобиколиха Авесалом, удариха го и го умъртвиха.

وَكانَ لَدَى يُوآبَ عَشْرةُ جُنودٍ شُبّان يُساعِدونَهُ في المَعْرَكَةِ، فَالتَفّوا حَولَ أبْشالُومَ وَقَتَلوهُ.

16 Т огава Йоав засвири с тръбата и хората се върнаха от преследването на Израел. Така Йоав спря народа.

ثُمَّ نَفَخَ يُوآبُ في البُوقِ وَدَعا الشَّعبَ لِيَكُفَّ عَنْ مُطارَدَةِ بَنِي إسْرائِيلَ.

17 Т е взеха Авесалом и го хвърлиха в един голям ров, вътре в гората, и натрупаха върху него голям куп камъни. И целият Израел побегна, всеки в шатъра си.

ثُمَّ أخذَ رِجالُ يُوآبَ جُثَّةَ أبْشالُومَ وَرَمُوا بِها داخِلَ حُفْرَةٍ كبيرةٍ فِيْ الغابةِ، وَمَلأُوا الحُفْرَةَ الضَّخْمَة بِحِجارَةٍ كثيرةٍ. وَهَرَبَ بَنُو إسْرائِيلَ كلُّهُم وذهبوا إلَى ديارِهِم.

18 А Авесалом, когато беше още жив, беше взел и издигнал за себе си стълб, който е в царската долина; защото си каза: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба на своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.

عِنْدَما كانَ أبْشالُومُ حيًّا، أقامَ نَصَباً تَذْكارِيّاً فَيْ وادِي المَلِكِ. فَقَدْ قالَ: «لَيسَ لِي ابْنٌ يُبقي عَلَى اسْمي حيًّا.» فَدَعا النَّصَبَ بِاسْمِهِ. وَما زالَ حَتَّى هذا اليَوْمِ يُدْعَىْ «نَصَبَ أبْشالُومَ.» يوآب يُرْسِلُ الأخْبارَ إلَى داوُد

19 Т огава Ахимаас, Садоковият син, каза: Да побързам ли сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му?

قالَ أخِيمَعَصُ بنُ صادوقَ لِيُوآبَ: «اسْمَحْ لِي بِأنْ أُسْرِعَ لأحْمِلَ البَشرَى إلَى الملِكِ داوُدَ، بِأنَّ اللهَ خَلَّصَهُ مِنْ يَدِ عَدُوِّهِ.»

20 А Йоав му отвърна: Няма да носиш днес известия. Друг ден ще бъдеш вестоносец; а днес няма да носиш известия, понеже царският син умря.

فَأجابَهُ يُوآبُ: «لا تَحْمِلِ الأخْبارَ إلَى داوُدَ اليَوْمَ، بَلْ فِي يَومٍ آخَرَ. ليسَ اليَومَ، لأنَّ ابْنَ المَلِكِ قَدْ ماتَ.»

21 Т огава Йоав каза на Хусина: Иди, извести на царя, каквото си видял. И Хусина се поклони на Йоав и се завтече.

ثُمَّ قالَ يُوآبُ لِرَجُلٍ من بِلادِ الحَبَشِ: «اذْهَبْ وَأخْبِرِ الملِكَ بِالأشياءِ التي رأيتَها.» فانْحَنى الكُوشِيُّ أمامَ يُوآبَ وَرَكَضَ لِيُخْبِرَ داوُدَ.

22 Т огава Ахимаас, Садоковият син, каза пак на Йоав: Каквото и да стане, нека тичам и аз, моля те, след Хусина. А Йоав му отговори: Защо искаш да тичаш, синко, като няма да има възнаграждение за известията?

أمّا أخِيمَعَصُ بنُ صادُوقَ فَتَرَجّى يُوآبَ ثانِيَةً: «مَهْما حَدَثَ، دَعْنِي أرْكُضْ وَراءَ الكُوشِيِّ!» فَقالَ يوآبُ: «لِمَ تُريدُ أنْ تَنْقُلَ الأخْبارَ يا بُنيَّ؟ لَنْ تَحْصُلَ عَلَى مُكافأةٍ لِقاءَ الأخْبارِ الّتي تَحْمِلُها.»

23 Н о той пак настоя: Каквото и да стане, нека изтичам. Тогава Йоав му каза: Тичай. И така, Ахимаас се затича през полския път и изпревари Хусина.

أجابَ أخِيمَعَصُ: «مَهْما يَحْصُلُ، سَأذْهَبُ إلَى داوُدَ.» فقالَ لهُ يُوآبُ: «حَسَناً، أُرْكُضْ إلَيهِ.» فَرَكَضَ أخِيمَعَصُ عِبْرَ وادِي الأُردُنِّ وَسَبَقَ الكُوشِيَّ. داوُدُ يَسْمَعُ بِمَقتَلِ أبشالُوم

24 А Давид седеше между двете порти. И един страж се изкачи на покрива на портата към стената и като погледна, видя, че един човек тичаше сам.

كانَ داوُدُ جالِساً بَينَ بوّابَتَيِّ المَدينَةِ. وَصَعِدَ المُراقِبُ إلَى السَّطْحِ فَوْقَ جُدْرانِ البَوّابةِ وَنَظَرَ فَرَأى رَجُلاً يَرْكُضُ وَحْدَهُ.

25 С тражът извика и извести на царя. А царят каза: Щом е сам, носи известия. И той притичваше и се приближаваше.

فَصَرَخَ لِيُخْبِرَ المَلِكَ داوُدَ. فقالَ المَلِكُ داوُدُ: «إنْ كانَ الرَّجُلُ وَحْدَهُ فَهْوَ يَحْمِلُ الأخْبارَ.» وَاقْتَرَبَ الرَّجُلُ مِنَ المَدينَةِ أكْثَرَ فَأكْثَرَ.

26 П осле стражът видя друг човек, който тичаше. И стражът извика към вратаря: Виждам още един човек, който тича сам. Царят каза: И той носи известия.

ثُمَّ رأى المُراقِبُ رَجُلاً آخَرَ يركُضُ فَنادَى حارِسَ البَوّابَةِ بِالقولِ: «ها رَجُلٌ آخَرُ يَرْكُضُ وَحْدَهُ.» فقالَ الملِكُ: «هُوَ أيضاً يَحْمِلُ الأخْبارَ.»

27 Т огава стражът каза: Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. А царят отговори: Добър човек е той и идва с добри известия.

ثُمَّ قالَ المُراقِبُ: «مِنْ طَريقَتِهِ في الرَّكْضِ، يُمكِنُني أنْ أرى أنَّ الأوَّلَ هو أخِيمَعَصُ بنُ صادُوقَ.» فقالَ الملِكُ: «أخِيمَعَصُ رجُلٌ طيِّبٌ، ولا بُدَّ أنَّهُ يَحْمِلُ بِشارَةً.»

28 А химаас извика на царя: Радвай се! Поклони се на царя с лице до земята и каза: Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който предаде хората, които повдигнаха ръка против господаря ми, царя.

ثُمَّ نادَى أخِيمَعَصُ المَلِكَ وَقالَ: «كُلُّ شيءٍ عَلَى ما يُرامُ!» وَانْحَنَى بِوَجْههِ نَحْوَ الأرْضِ أمامَ الملِكِ، وقالَ: «مُبارَكٌ إلهُكَ الَّذِي هَزَم الرِّجالَ الّذينَ كانُوا ضِدَّكَ يا مَولايَ وَمَلِكِي.»

29 И царят попита: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпрати вестоносец до царя - мене, слугата ти, видях само голямо смущение, но не знаех какво беше.

فسألَ الملِكُ: «هلِ الشّابُ أبشالومُ بِخَيرٍ؟» أجابَ أخِيمَعَصُ: «رَأيتُ الحَشْدَ الكبيرَ مِنْ حَولِنا، عندَما دَعاني يُوآبُ لِيُرسِلَني، أنا عَبْدَكَ، لَكِنَّني لا أعْرِفُ ما كانَ هذا الأمرَ.»

30 Ц арят каза: Обърни се и застани тук. И той се обърна и застана.

ثُمَّ قالَ المَلِكُ: «تقدَّم وَانتَظِر.» فذهبَ أخِيمَعَصُ إلَى هُناكَ وَوَقَفَ يَنْتَظِرُ.

31 С лед това дойде Хусина. Той каза: Известия, господарю мой, царю! Защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се повдигнаха против тебе.

ثُمَّ وصَلَ الكُوشِيَّ وقالَ: «أحْمِلُ بُشرَى لِمَولايَ وَمَلِكِي. فَاليَوْمَ قَدْ حَفِظَكَ اللهُ، وَحَرَّرَكَ مِنْ سُلطَةِ جَميعِ الّذينَ قامُوا ضِدَّكَ!»

32 Ц арят запита Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми, царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като онзи младеж!

فسألَ المَلِكُ الكُوشِيَّ: «وَهَلِ الفَتَى أبشالومُ بِخَيرٍ؟» فَأجابَ الكُوشِيَّ: «آمُلُ أنْ يَلْقى أعْداؤُكَ وكافَّةُ النّاسِ الّذينَ يَقِفونَ ضِدَّكَ لإلِحاقِ الأذَى بِكَ العِقابَ الذي لَقِيَهُ هَذا الشّابُ أبْشالُومُ.»

33 И царят се смути много, качи се в стаята над портата и плака. И като вървеше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!

حينئِذٍ عَرِفَ الملِكُ أنَّ أبْشالُومَ قَدْ ماتَ، فَاسْتَاءَ كثيراً وَصَعِدَ إلَى الغُرْفَةِ التي فَوْقَ بوّابَةِ المَدينَةِ وَبَكَى. وَظَلَّ يبْكِي وَهُوَ يَمْشِي نَحْوَ تِلْكَ الغُرْفَةِ وَيَقُولُ: «آهٍ يا بُنَيَّ يا أبْشالُومُ، يا بُنيَّ يا أبْشالُومُ! لَيتَني مُتُّ عِوَضاً عَنْكَ. آهٍ يا أبْشالُومُ يا بُنيَّ، يا بُنيَّ!»