1 И сега, ето заповедта, която се дава на вас, свещеници.
«وَالآنَ أيُّها الكَهَنَةُ، إلَيكُمْ هَذا الأمْرَ:
2 А ко не послушате и ако не вземете присърце да отдадете слава на името Ми, казва Господ на Силите, тогава ще пратя върху вас проклятието и ще прокълна благословията ви; дори ги проклех вече, понеже не вземате това присърце.
إنْ لَمْ تُطِيعُونِي وَلَمْ تَضَعُوا فِي قُلُوبِكُمْ أنْ تُمَجِّدُوا اسمِي، يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ، فَإنِّي سَأُرسِلُ عَلَيكُمْ لَعْنَةً. سَأُحَوِّلُ البَرَكاتِ الَّتِي تَقُولُونَها إلَى لَعْناتٍ، بَلْ لَعَنْتُكُمْ لِأنَّكُمْ لَمْ تَضَعُوا هَذا فِي قُلُوبِكُمْ.»
3 Е то, Аз ще разваля семето ви и ще намажа лицата ви с нечистотии - нечистотиите от жертвите ви; и ще бъдете отнесени заедно с тях
«سَأُعاقِبُ نَسلَكُمْ. وَسَأُلقِي فَضَلاتِ ذَبائِحِكُمْ عَلَى وُجُوهِكُمْ، وَسَتُطرَحُونَ بَعِيداً مِنْ حَضْرَتِي.
4 и ще познаете, че Аз ви пратих тази заповед, за да бъде потвърден заветът Ми с Левий, казва Господ на Силите.
وَسَتَعرِفُونَ أنِّي أرسَلْتُ لَكُمْ هَذِهِ الوَصيَّةَ إذْ قَطَعْتُ عَهْدِي مَعَ لاوِيَ، يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ.
5 З аветът Ми с него беше за живот и за мир, които му и дадох заради страха, с който се боеше от Мен и се страхуваше от името Ми.
كانَ عَهْدِي مَعَهُ عَهْدَ حَياةٍ وَسَلامٍ، وَقَدْ أعطَيتُهُ حَياةً وَسَلاماً. فَقَدْ أكرَمَنِي وَخافَ اسْمِي العَظِيمَ.
6 З аконът на истината беше в устата му и неправда не се намери в устните му; ходеше с Мене в мир и правота и отвърна мнозина от беззаконие.
تَمَسَّكَ بِالأمانَةِ لِلشَّرِيعَةِ، وَلَمْ يَتَهاوَنْ مَعَ الشَّرِّ. عاشَ حَياةً مُسالِمَةً وَكامِلَةً وَمُسْتَقِيمَةً أمامِي، وَقَدْ رَدَّ كَثِيرِينَ عَنْ عَمَلِ الشَّرِّ.
7 П онеже устните на свещеника трябва да пазят знание и от неговите уста народът трябва да иска закона, защото той е посланикът на Господа на Силите.
فَالنّاسُ يَنظُرُونَ إلَى الكاهِنِ حِينَ يُرِيدُونَ المَعرِفَةِ، وَيَذْهَبُونَ إلَيهِ لِيُعَلِّمَهُمْ شَرائِعَ اللهِ ، لِأنَّهُ رَسُولُ اللهِ القَدِيرِ.
8 Н о вие се отклонихте от пътя, направихте мнозина да се спъват в закона, извратихте завета, сключен с Левий, казва Господ на Силите.
«ولَكِنَّكُمْ حِدْتُمْ عَنْ طَرِيقِ اللهِ ، وَنَفَّرْتُمْ كَثِيرِينَ مِنَ الشَّرِيعَةِ. أفسَدْتُمُ العَهْدَ الَّذِي قَطَعْتُهُ مَعَ لاوِي، يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ.
9 З атова и Аз ви направих презрени и унижени пред целия народ, защото не сте опазили пътищата Ми, а сте показали лицеприятие в делата по закона.
أنا جَعَلْتُكُمْ مُحتَقَرِينَ وَمَذلُولِينَ أمامَ جَمِيعِ النّاسِ، لِأنَّكُمْ لَمْ تَحفَظُوا وَصايايَ، بَلْ مَيَّزْتُمْ بَينَ النّاسِ فِي تَطبيقِ شَريعَتِي.» أحكامٌ لِلكَهَنَة
10 Н ямаме ли всички ние един Отец? Не ни ли е създал един Бог? Тогава защо постъпваме коварно всеки против брат си и оскверняваме завета, сключен с бащите ни?
ألَيسَ لَنا أبٌ واحِدٌ؟ ألَمْ يَخلِقْنا إلَهٌ واحِدٌ؟ فَلِماذا يَغدِرُ الواحِدُ بِأخِيهِ، فَيُنَجِّسُ عَهدَ آبائِنا.
11 Ю да постъпи коварно и гнусота бе извършена в Израел и Йерусалим; защото Юда оскверни светилището на Господа, което Той обича, и се ожени за дъщеря на чужд бог.
ارتَكَبَ شَعبُ يَهُوذا أعمالَ غَدْرٍ وَخِيانَةٍ كَثِيرَةً نَحوَ إسْرائِيلَ وَمَدينَةِ القُدْسِ. فَشَعبُ يَهُوذا نَجَّسَ مَكانَ اللهِ المُقَدَّسِ الَّذِي أحَبَّهُ، وَارتَبَطَ بِآلِهَةٍ غَرِيبَةٍ.
12 Г оспод ще изтреби от Якововите шатри човека, който прави това - както онзи, който поучава на това, така и онзи, който го слуша, и онзи, който донася принос на Господа на Силите.
لَيتَ اللهَ يُبِيدُ مِنْ قَبائِلِ يَعقُوبَ كُلَّ مَنْ يَعْمَلُ هَذا أيّاً كانَ، حَتَّى لَوْ جاءَ يُقَدِّمُ ذَبيحَةً إلَى اللهِ القَدِيرِ.
13 П равите още и следното: покривате жертвеника на Господа със сълзи, с плач и въздишки, поради което Той не поглежда вече приноса, нито го приема с благоволение от ръката ви.
وَأنتُمْ تَعمَلُونَ هَذا ثانِيَةً، إذْ تُغَطُّونَ مَذْبَحَ اللهِ بِالدُّمُوعِ نائِحِينَ وَمُوَلْوِلِينَ، لِأنَّهُ لَمْ يَعُدْ يَقْبَلُها كَتَقدِمَةٍ مُرضِيَةٍ مِنْ أيدِيكُمْ.
14 И пак казвате: Защо? Защото Господ стана свидетел между теб и жената на младостта ти, към която си постъпил невярно, при все че ти е съпруга и заветната жена.
وَتَقُولُونَ: «ما سَبَبُ هَذا؟» لِأنَّ اللهَ رَأى ما حَدَثَ بَينَكَ وَبَينَ المَرأةِ الَّتِي تَزَوَّجْتَها فِي شَبابِكَ، الَّتِي خُنْتَها مَعَ أنَّها كانَتْ رَفِيقاً أمِيناً لَكَ، وَقَدْ دَخَلْتَ فِي عَهْدٍ مَعَها.
15 З ащото не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотите си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си.
لا أحَدَ يَفعَلُ ذَلِكَ وَلَهُ بَقِيَّةُ عَقلٍ! لِماذا يَحفَظُ العاقِلُ عَهْدَهُ؟ لِأنَّهُ يَطلُبُ نَسلاً صالِحاً مِنَ اللهِ. لِذا يَنْبَغِي أنْ تَكُونَ حَذِراً وَلا تَغدُرَ بِالمَرأةِ الَّتِي تَزَوَّجْتَها فِي شَبابِكَ.
16 З ащото, казва Господ, Израелевият Бог, Аз мразя напускане и онзи, който покрива дрехите си с насилие, казва Господ на Силите. Затова внимавайте в похотите си, да не би да постъпвате невярно.
«أنا أُبغِضُ الطَّلاقَ،» يَقُولُ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ. «وَأُبغِضُ الزَّوجَ الَّذِي يَستُرُ نَفسَهُ بِالعُنْفِ تُجاهَ زَوجَتِهِ،» يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ. «فَاحذَرُوا وَلا يَغدِرْ أحَدُكُما بِالآخَرِ.» وَقْتٌ خاصٌ لِلدَّينُونَة
17 Д отегнахте на Господа с думите си; но пак казвате: С какво Му дотегнахме? С това, че казвате: Всеки, който върши зло, е добър пред Господа и Той благоволява в тях; иначе, къде е Бог на правосъдието?
أتعَبْتُمُ اللهَ بِكَلامِكُمْ. وَلَكِنَّكُمْ تَقُولُونَ: «كَيفَ أتعَبْناهُ؟» أتعَبْتُمُوهُ بِقَولِكُمْ: «كُلُّ مَنْ يَعْمَلُ الشَّرَّ هُوَصالِحٌ فِي عَينَيِّ اللهِ ، وَهُوَ راضٍ عَنْهُمْ.» أوْ بِقَولِكُمْ: «هَلْ سَبَقَ أنْ رَأيتَ اللهَ يُعاقِبُ أحَداً؟»