1 Е то законите, които ще представиш пред тях.

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «هَذِهِ هِيَ الشَرائِعِ الَّتِي تُعلِنُها لِلشَّعْبِ:

2 А ко купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

«حِينَ تَشتَرِي عَبداً عِبرانِيّاً، فَلْيَخدِمْكَ لِسِتِّ سَنَواتٍ. لَكِنْ فِي السَّنَةِ السّابِعَةِ تُطلِقُهُ حُرّاً مِنْ دُونِ أنْ يَدْفَعَ شَيئاً.

3 А ко е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

إنْ كانَ أعزَبَ حِينَ اشتَرَيتَهُ، يَخرُجُ وَحدَهُ. وَإنْ كانَ مُتَزَوِّجاً، تَخرُجُ زَوجَتُهُ مَعَهُ.

4 А ко господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и децата ѝ ще бъдат на господаря ѝ, а той ще излезе сам.

إنْ زَوَّجَهُ سَيِّدُهُ امْرأةً وَأنجَبَتْ لَهُ بَنِينَ وَبَناتٍ، فَإنَّ المَرأةَ وَالأولادَ يَكُونُونَ لِسَيِّدِهِمْ، أمّا هُوَ فَيَخرُجُ وَحدَهُ.

5 Н о ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, не желая да изляза свободен,

«فَإنْ قالَ العَبدُ: ‹أُحِبُّ سَيِّدِي وَزَوجَتِي وَأولادِي، وَلَنْ أخرُجَ حُرّاً.›

6 т огава господарят му ще го заведе пред съдиите и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.

يُقَدِّمُهُ سَيِّدُهُ إلَى القُضاةِ، وَيُوقِفُهُ في البابِ أوْ قائِمَتِهِ، وَيَثقُبُ أُذُنَهُ بِمِثقَبٍ، فَيَكُونُ عَلَى العَبدِ أنْ يَخدِمَهُ إلَى الأبَدِ.

7 А ко някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите.

«إذا باعَ رَجُلٌ ابْنَتَهُ كَجارِيَةٍ، فَإنَّها لا تَتَحَرَّرُ بِالطَّريقَةِ الَّتِي يَتَحَرَّرُ بِها العَبِيدُ الذُّكُورُ.

8 А ко не се хареса на господаря си, който я е определил за себе си, то нека я остави да бъде откупена; той няма право да я продаде на чужденци, тъй като я е отхвърлил.

إنْ لَمْ تُرْضِي سَيِّدَها الَّذِي اشْتَراها لِنَفسِهِ، يَسْمَحُ لأحَدِ أقَارِبِها أنْ يَفْدِيَها. لا يَحِقُّ لَهُ أنْ يَبِيعَها لِواحِدٍ مِنْ شَعبٍ غَرِيبٍ، لِأنَّهُ غَدَرَ بِها.

9 Н о ако я е определил за сина си, то нека ѝ дари правата на дъщерите.

«فَإنْ زَوَّجَها مِنِ ابْنِهِ، يَنبَغِي أنْ يُعامِلَها كَابْنَتِهِ.

10 А ко си вземе още една жена, да не лиши онази от храната ѝ, от дрехите ѝ и от съпружеско съжителство с нея.

«فَإنْ أبْقاها وَتَزَوَّجَ امْرأةً أُخْرَى، فَلا يُقَلِّلُ مِنْ طَعامِها أوْ ثِيابِها أوْ حُقُوقِها الزَّوجِيَّةِ.

11 А ако не ѝ изпълни тези три условия, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. Закон срещу насилието

فَإنْ لَمْ يَعمَلْ لَها أحَدَ هَذِهِ الخَياراتِ الثَّلاثَةَ، تَخرُجُ حُرَّةً مِنْ دُونِ فِديَةٍ. القَتلُ وَالضَّرب

12 К ойто удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт.

«مَنْ ضَرِبَ شَخْصاً وَقَتَلَهُ، يُقتَلُ قَتلاً.

13 Н о ако това стане неволно и Бог е допуснал това, тогава Аз ще определя прибежищно място.

لَكِنْ إنْ لَمْ يَتَعَمَّدْ قَتلَهُ، بَلْ أتاحَ اللهُ ذَلِكَ بِيَديهِ، فَإنِّي سَأُعطِيهِ مَكاناً لِيَهرُبَ إلَيهِ.

14 А ко обаче някой от озлобление убие ближния си коварно, то и от жертвеника Ми ще го извадиш, за да го убиеш.

لَكِنْ إنْ غَدَرَ رَجُلٌ جارَهَ وَقَتَلَهُ بِمَكرٍ، يُمكِنُكَ أنْ تَأخُذَهُ وَتَقتُلَهُ حَتَّى لَوِ احْتَمَى بِمَذبَحِي.

15 К ойто удари баща си или майка си, да бъде убит.

«مَنْ يَضرِبُ أباهُ أوْ أُمَّهُ، يُقتَلُ قَتلاً.

16 К ойто открадне човек и го продаде или откраднатият бъде открит при него, той да бъде убит.

«مَنْ يَخطِفُ إنساناً، يُقتَلُ قَتلاً. سَواءٌ أباعَهُ أمِ احتَفَظَ بِهِ.

17 К ойто кълне баща си или майка си, да бъде убит.

«مَنْ يَنطِقُ بِلَعنَةٍ ضِدَّ أبِيهِ أوْ أُمِّهِ، يُقتَلُ.

18 К огато се карат двама души, ако единият удари другия с камък или с юмрук и той не умре, а легне от раните си;

«إنْ ضَرَبَ رَجُلٌ رَجُلاً آخَرَ بِحَجَرٍ أوْ بِقَبضَةِ يَدِهِ بَينَما كانا يَتَشاجَرانِ، وَلَمْ يَمُتِ الرَّجُلُ المَضرُوبُ لَكِنَّهُ صارَ طَرِيحَ الفِراشِ،

19 и ако после се привдигне и излиза, подпирайки се с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да не бъде наказан - само ще плати за денгубата му и ще се погрижи раненият да се излекува.

فَإنْ نَهَضَ وَسارَ فِي الخارِجِ عَلَى عَصاهُ، فَإنَّ الضّارِبَ سَيَتَبَرَّأُ، لَكِنَّهُ يُعَوِّضَهُ عَنِ الوَقتِ الَّذِي يَتَعافَى الرَّجُلُ المَضرُوبُ فِيهِ، وَيَدْفَعُ تَكالِيفَ عِلاجِ الرَّجُلِ.

20 А ко някой удари роба си или робинята си с тояга, така че да умре под ръката му, да бъде наказан.

«إنْ ضَرَبَ رَجُلٌ عَبدَهُ أوْ جارِيَتَهُ بِعَصاً، فَماتَ العَبدُ أوِ الجارِيَةُ بِسَبِبِ ضَرْبِهِ، فَإنَّهُ يُغَرَّمُ.

21 О баче ако удареният преживее един-два дни, тогава да не се наказва, понеже той е негова собственост.

لَكِنْ إنْ بَقِيَ العَبدُ أوِ الجارِيَةُ طَرِيحَ الفِراشِ يَوماً أوِ اثْنَينِ، فَلا يُغَرَّمُ المالِكُ لأنَّ العَبْدَ أوِ الجَارِيَةَ مُلْكُهُ.

22 А ко мъже се бият и ударят бременна жена, така че да пометне, а не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, да бъде глобен, както мъжът ѝ би му наложил, и да плати, както определят съдиите.

«إنْ تَشاجَرَ رِجالٌ فَضَرَبُوا امْرأةً حُبلَى، فَسَقَطَ الجَنِينُ لَكِنَّها لَمْ تَتَأذَّ، يَدْفَعُ المَسؤُولُ عَنْ ذَلِكَ غَرامَةً يُحَدِّدُها زَوجُ المَرأةِ بِإشْرَافِ القاضِي.

23 Н о ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

فَإنْ كانَتْ قَدْ تَأذَّتْ، يُعاقَبُ المؤذِي حَياةً بِحَياةٍ،

24 о ко за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,

عَيناً بِعَينٍ، سِنّاً بِسِنٍّ، يَداً بِيَدٍ، رِجلاً بِرِجلٍ،

25 и згаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

حَرقاً بِحَرقٍ، جُرْحاً بِجُرْحٍ، وَضَربَةً بِضَربَةٍ.

26 А ко някой удари роба си или робинята си в окото и го повреди, заради окото му ще го освободи.

«إنْ ضَرَبَ رَجُلٌ عَينَ عَبدِهِ أوْ جارِيَتِهِ فَأتلَفَها، يُطلِقُهُ حُرّاً مُقابِلَ عَينِهِ.

27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи заради зъба му.

وَإنْ أسقَطَ سَيِّدٌّ سِنَّ عَبدِهِ أوْ جارِيَتِهِ، يُطلِقُهُ حُرّاً مُقابِلَ سِنِّهِ.

28 А ко вол прободе мъж или жена, така че да умре, тогава волът да бъде убит с камъни и месото му да не се яде; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

«إنْ نَطَحَ ثَوْرٌ امْرأةً أوْ رَجُلاً وَماتَ، يُرْجَمُ الثَّورُ وَلا يُؤكَلُ لَحمُهُ، وَأمّا مالِكُ الثَّورِ فَيَكُونُ بَرِيئاً.

29 Н о ако волът е бил бодлив отнапред и това е било известно на стопанина му, но той не го е държал вързан, а е убил мъж или жена, то волът да бъде убит с камъни, а също и стопанинът му трябва да умре.

لَكِنْ إنْ كانَ مِنْ عادَةِ الثَّورِ أنْ يَنطَحَ، وَقَدْ حُذِّرَ مالِكُهُ لَكِنَّهُ لَمْ يَحتَجِزْهُ، وَقَتَلَ ذَلِكَ الثَّورُ رَجُلاً أوِ امْرأةً، يُرجَمُ الثَّورُ، وَيُقتَلُ صاحِبُهُ أيضاً.

30 О баче, ако му бъде определен откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му бъде определено.

وَإنْ فُرِضَتْ عَلَيهِ فِديَةٌ، يَدفَعُها عَنْ حَياتِهِ بِحَسَبِ كُلِّ ما يُفرَضُ عَلَيهِ.

31 А ко волът прободе син или дъщеря на някого, да се издаде същата присъда.

«يُعْمَلُ بِهَذا الحُكْمِ إنْ نَطَحَ الثَّورُ ابْناً أوْ بِنتاً مِنَ الشَّعبِ.

32 Н о ако волът прободе роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикъла и нека волът бъде убит с камъни.

فَإنْ نَطَحَ الثَّورُ عَبداً أوْ جارِيَةً، عَلَى مالِكِ الثَّورِ أنْ يَدْفَعَ ثَلاثِينَ مِثْقالاً مِنَ الفِضَّةِ لِمالِكِ العَبدِ، أمّا الثَّورُ فَيُرجَمُ.

33 А ко някой изкопае яма или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

«إنْ فَتَحَ رَجُلٌ بِئراً أوْ حَفَرَ بِئراً وَلَمْ يُغَطِّها، وَوَقَعَ فِيها ثَورٌ أوْ حِمارٌ،

34 п ритежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а трупът ще бъде негов.

يَدفَعُ مالِكُ البِئْرِ مالاً لِمالِكِ الحَيوانِ. أمّا الحَيوانُ المَيِّتُ فَيَكُونُ لَهُ.

35 А ко волът на някого прободе вола на друг, така че вторият вол умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят парите от продажбата му, и трупа също да си разделят.

«إنْ نَطَحَ ثَورُ رَجُلٍ ثَورَ رَجُلٍ آخَرَ فَماتَ، فَلْيَبِيعا الثَّورَ الحَيَّ وَيَقتَسِما ثَمَنَهُ. كَما يَقتَسِمانِ الثَّورَ المَيِّتَ.

36 Н о ако се е знаело отнапред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е държал вързан, то той да възстанови жив вол за вол, а трупът ще бъде негов.

لَكِنْ إنْ كانَ مَعرُوفاً أنَّ الثَّورَ مُعتادٌ عَلَى النَّطحِ لَكِنَّ مالِكَهُ لَمْ يَحتَجِزْهُ، فَإنَّهُ يُعَوِّضُ ثَوراً بِثَورٍ. أمّا الثَّورُ المَيِّتَ فَيَكُونُ لَهُ.