1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

وَحَدَثَ الأمرُ نَفسُهُ فِي مَدِينَةِ إيقُونِيَّةَ أيضاً، حَيثُ دَخَلَ بُولُسُ وَبَرنابا إلَى المَجمَعِ اليَهُودِيِّ وَتَكَلَّما، فَآمَنَ عَدَدٌ كَبِيرٌ مِنَ اليَهُودِ وَاليُونانِيِّينَ.

2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

أمّا اليَهُودُ الَّذِينَ رَفَضُوا أنْ يُؤمِنُوا فَقَدْ هَيَّجُوا غَيرَ اليَهُودِ وَحَرَّضُوهُمْ عَلَى الإخوَةِ.

3 Н о те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

وَبَقِيَ بُولُسُ وَبَرنابا هُناكَ فَترَةً طَوِيلَةً. وَكانا يَتَكَلَّمانِ بِشَجاعَةٍ عَنِ الرَّبِّ. وَأيَّدَ الرَّبُّ رِسالَةَ نِعمَتِهِ بِأنْ سَمَحَ بِأنْ تَجرِيَ مُعجِزاتٌ وَعَجائِبُ عَلَى أيدِيهِما.

4 И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други - с апостолите.

وَانقَسَمَ أهلُ المَدِينَةِ ما بَينَ مُؤَيِّدٍ لِليَهُودِ وَما بَينَ مُؤَيِّدٍ لِلرَّسُولَينِ.

5 И когато се породи стремеж в езичниците и юдеите с началниците им да ги опозорят и да ги убият с камъни,

وَتَحَرَّكَ غَيرُ اليَهُودِ وَاليَهُودُ جَمِيعاً مَعَ قادَتِهِمْ لِلإساءَةِ إلَيهِما وَرَجمِهِما.

6 т е научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,

غَيرَ أنَّهُما عَلِما بِهَذا، وَهَرَبا إلَى مَدِينَتَيْ لِستَرَةَ وَدَربَةَ فِي مُقاطَعَةِ لِيكَأُونِيَّةَ وَالمِنطَقَةِ المُحِيطَةِ.

7 и там проповядваха благовестието. Апостолите в Листра

وَهُناكَ استَمَرّا يُبَشِّرانِ. فِي لِستَرَةَ وَدَرْبَة

8 А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил.

وَكانَ يَجلِسُ فِي لِستَرَةَ رَجُلٌ عاجِزُ القَدَمَيْنِ. لَمْ يَكُنْ قَدْ مَشَىْ عَلَىْ قَدَميهِ قَطُّ لأنَّهُ وُلِدَ كَسِيحاً.

9 Т ой слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,

سَمِعَ هَذا الرَّجُلُ بُولُسَ وَهُوَ يَتَكَلَّمُ. فَوَجَّهَ بُولُسُ نَظَرَهُ إلَيهِ، وَرَأى أنَّ لَدَيهِ إيماناً لِكَي يُشفَى.

10 к аза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше.

وَقالَ بُولُسُ بِصَوتٍ مُرتَفِعٍ: «قِفْ مُنتَصِباً عَلَى قَدَمَيكَ!» فَقَفَزَ وَأخَذَ يَمشِي.

11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас.

فَلَمّا رَأى الجَمعُ ما فَعَلَهُ بُولُسُ، رَفَعُوا أصواتَهُمْ بِلُغَةِ مُقاطَعَةِ لِيكَأُونِيَّةَ وَقالُوا: «أصبَحَ الآلِهَةُ كَالنّاسِ وَنَزَلُوا إلَينا!»

12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел - Хермес, понеже той беше главният говорител.

وَسَمُّوا بَرنابا «زَفْسَ،» أمّا بُولُسُ فَسَمَّوْهُ «هَرْمَسَ» لِأنَّهُ كانَ المُبادِرَ فِي الكَلامِ.

13 И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

وَأحضَرَ كاهِنُ زَفْسَ، الَّذِي كانَ مَعبَدُهُ عِندَ مَدخَلِ المَدِينَةِ، ثِيراناً وَأكالِيلَ إلَى بَوّاباتِ المَدِينَةِ. فَقَدْ أرادَ هُوَ وَالجَمعُ أنْ يُقَدِّمُوا ذَبائِحَ لَهُما.

14 К ато чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха:

لَكِنْ لَمّا سَمِعَ الرَّسُولانِ بَرنابا وَبُولُسَ بِهَذا، مَزَّقا ثِيابَهُما، وَاندَفَعا إلَى الجَمعِ وَهُما يَصرُخانِ:

15 О , мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях;

«أيُّها الرِّجالُ، لِماذا تَفعَلُونَ هَذا؟ إنَّنا نَحنُ أيضاً بَشَرٌ مِثلُكُمْ. وَنَحنُ هُنا لِكَي نَنْقِلَ لَكُمُ البُشْرَى، وَنُبعِدَكُمْ عَنْ هَذِهِ الأُمُورِ التّافِهَةِ إلَى الإلَهِ الحَيِّ الَّذِي خَلَقَ السَّماءَ وَالأرْضَ وَالبَحرَ وَكُلَّ ما فِيها.

16 К ойто през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища,

لَقَدْ سَمَحَ لِلشُّعُوبِ فِي الأزمِنَةِ الغابِرَةِ بِأنْ يَعِيشُوا كَما يَحلُو لَهُمْ.

17 м акар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

لَكِنَّهُ لَمْ يَترُكْكُمْ دُونَ أدِلَّةٍ تَشهَدُ لَهُ، لِأنَّهُ يَصنَعُ لَكُمْ خَيراتٍ كَثِيرَةً. فَهُوَ يُعطِيكُمْ أمطاراً مِنَ السَّماءِ وَمَحاصِيلَ فِي أوقاتِها. وَهُوَ يُزَوِّدُكُمْ بِالطَّعامِ وَيَملأُ قُلُوبَكُمْ بِالفَرَحِ.»

18 И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.

وَرُغمَ كَلامِهِما هَذا، فَإنَّهُما لَمْ يَستَطِيعا مَنعَ النّاسِ مِنْ تَقدِيمِ الذَّبائِحِ إلّا بَعدَ جَهدٍ كَبِيْرٍ.

19 М ежду това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и като пребиха Павел с камъни, извлякоха го извън града, като мислеха, че е умрял.

ثُمَّ جاءَ بَعضُ اليَهُودِ مِنْ مَدِينَتَيْ أنطاكِيَةَ وَإيقُونِيَةَ، وَاستَمالُوا الجُمُوعَ إلَى جانِبِهِمْ. فَرَجَمُوا بُولُسَ وَجَرُّوهُ إلَى خارِجِ المَدِينَةِ ظانِّيْنَ أنَّهُ مَيِّتٌ.

20 А когато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на сутринта отиде с Варнава в Дервия. Завръщането в Антиохия Сирийска

وَعِندَما تَجَمَّعَ التَّلاميذُ حَولَهُ، نَهَضَ بُولُسُ وَدَخَلَ المَدِينَةَ. وَفِي اليَومِ التّالِي ذَهَبَ مَعَ بَرنابا إلَى مَدِينَةِ دَربَةَ. العَودَةُ إلَى أنطاكِيَةَ فِي سُورِيَّة

21 И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия

وَبَشَّرا فِي تِلكَ المَدِينَةِ وَتَلْمَذا كَثِيرِينَ، ثُمَّ عادا إلَى لِستَرَةَ وَإيقُونِيَةَ وَأنطاكِيَةَ.

22 и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

وَكانَ يُقَوِّيانِ نُفُوسَ التَّلامِيذِ وَيُشَجِّعانِهِمْ عَلَى أنْ يَستَمِرُّوا فِي الإيمانِ. وَقالا لَهُمْ: «يَنبَغِي أنْ نَدخُلَ فِي مُلكِ اللهِ بِمُعاناةٍ كَثِيرَةٍ.»

23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

ثُمَّ عَيَّنا شُيُوخاً فِي كُلِّ كَنِيسَةٍ، وَصَلَّيا وَصاما لِكَيْ يَحفَظَهُمُ الرَّبُّ الَّذي آمَنوا بِهِ.

24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

وَبَعدَ أنِ اجتازا بِيسِيدِيَّةَ، وَصَلا إلَى بَمفِيلِيَّةَ.

25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

ثُمَّ تَكَلَّما بِالرِّسالَة فِي بَرجَةَ، وَبَعدَ ذَلِكَ نَزَلا إلَى أتّالِيَةَ.

26 О ттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха извършили.

وَمِنْ هُناكَ أبحَرا إلَى أنطاكِيَةَ، وَهيَ المَدينَةُ الَّتي كانَ الإخوَةُ قَدْ أرسَلاهُما مِنْها بِنِعمَةِ اللهِ لإنجازِ الخِدمَةِ المُوكَلَةِ لَهُما، وَقَدْ أنجَزاها الآنَ بِالفِعلِ.

27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил врата за езичниците, за да повярват.

وَعِندَما وَصَلا، جَمَعا شَعبَ الكَنِيسَةِ، وَأخبَراهُمْ بِما عَمِلَ اللهُ مَعَهُمْ. وَقالا لَهُمْ إنَّ اللهَ قَدْ فَتَحَ بابَ الإيمانِ لِغَيرِ اليَهُودِ.

28 И прекараха там доста време с учениците си.

وَأقاما مَعَ التَّلامِيذِ مُدَّةً غَيْرَ قَصِيرَةٍ.