1 В четвъртата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово към Йеремия от Господа и каза:

فِي السَّنَةِ الرّابِعَةِ مِنْ حُكْمِ يَهُوياقِيمَ بْنِ يُوشِيّا مَلِكِ يَهُوذا، جاءَتْ هَذِهِ الكَلِمَةُ إلَى إرْمِيا النَّبِيِّ مِنَ اللهِ:

2 В земи си един свитък книга и напиши в него всички думи, които ти говорих против Израел, против Юда и против всички народи - от деня, когато почнах да ти говоря, от дните на Йосия, дори до днес.

«أحضِرْ لَفِيفَةَ كِتابٍ، وَاكتُبْ عَلَيها الكَلامَ الَّذِي تَكَلَّمْتُ بِهِ إلَيكَ عَنْ إسْرائِيلَ وَعَنِ الأُمَمِ، مِنْ أوَّلِ يَومٍ كَلَّمتُكَ فِيهِ – أي مِنْ أيّامِ المَلِكِ يُوشِيّا – إلَى هَذا اليَومِ.

3 Д ано Юдовият дом чуе цялото зло, което Аз мисля да им направя, така че да се върнат всеки от лошия си път и Аз да простя беззаконието и греха им.

فَلَرُبَّما يَسمَعُ بَنُو يَهُوذا بِكُلِّ العِقابِ الَّذِي أنا مُزمِعٌ أنْ أُنزِلَهُ بِهِمْ، وَيَعُودُ كُلُّ واحِدٍ مِنهُمْ عَنْ أعمالِهِ الشِّرِّيرَةِ، فَأغْفِرَ لَهُمْ آثامَهُمْ وَخَطاياهُمْ.»

4 Т огава Йеремия повика Варух, Нириевия син; и Варух записа от устата на Йеремия в един свитък книга всички думи, които Господ му беше говорил.

فَاستَدعَى إرْمِيا بارُوخَ بْنَ نِيرِيّا. وَكَتَبَ بارُوخُ عَلَى المَخطُوطَةِ ما أملاهُ عَلَيهِ إرْمِيا، أي جَميعَ كَلامِ اللهِ الَّذِي تَكَلَّمَ بِهِ إلَى إرْمِيا.

5 А Йеремия заповяда на Варух: Аз съм затворен; не мога да вляза в Господния дом;

وَأمَرَ إرْمِيا بارُوخَ فَقالَ: «أنا مَسجُونٌ هُنا، وَقَدْ مُنِعْتُ مِنَ الذَّهابِ إلَى بَيتِ اللهِ.

6 з атова влез ти и от свитъка, който записа от устата ми, прочети Господните думи в ушите на народа, в Господния дом, в ден на пост; прочети ги и в ушите на всички от Юдея, които идват от градовете си.

اذْهَبْ أنتَ بِالكِتابَ الَّذِي كَتَبتَ فِيهِ جَميعَ كَلامِ اللهِ بِحَسَبِ ما أملَيتُ عَلَيكَ، وَاقرأهُ عَلَى مَسامِعِ النّاسِ فِي بَيتِ اللهِ فِي يَومِ الصَّومِ. اقرأهُ أمامَ جَميعِ بَنِي يَهُوذا الآتِينَ مِنْ مُدُنِهِمْ.

7 Д ано принесат молба пред Господа и се върнат всеки от лошия си път; защото големи са гневът и яростта, които Господ е произнесъл против този народ.

فَلَعَلَّ استِرحامَهُمْ يُرفَعُ أمامَ اللهِ ، وَيَرجِعُ كُلُّ واحِدٍ مِنهُمْ عَنْ مُمارَساتِهِ الشِّرِّيرَةِ. لأنَّ غَضَبَ اللهِ وَسَخَطَهُ الَّذِي تَكَلَّمَ بِهِ عَلَى هَذا الشَّعبِ عَظِيمٌ.»

8 В арух, Нириевият син, стори всичко, което му заповяда пророк Йеремия, като прочете от книгата Господните думи в Господния дом.

فَعَمِلَ بارُوخُ بْنُ نِيرِيّا بِكُلِّ ما أوصاهُ إرْمِيا النَّبِيُّ، فَقَرَأ كِتابَ كَلامِ اللهِ فِي بَيتِ اللهِ.

9 И в петата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, в деветия месец, целият народ в Йерусалим и целият народ, който идваше в Йерусалим от Юдейските градове, прогласиха пост пред Господа.

وَفِي الشَّهرِ التّاسِعِ مِنَ السَّنَةِ الخامِسَةِ مِنْ مُلكِ يَهُوياقِيمَ بْنِ يُوشِيّا مَلِكِ يَهُوذا، نُودِيَ بِصَومٍ عَلَى سُكّانِ مَدينَةِ القُدْسِ، وَكُلِّ الآتِينَ مِنْ مُدُنِ يَهُوذا إلَى مَدينَةِ القُدْسِ إلَى مَحضَرِ اللهِ.

10 Т огава Варух прочете от книгата Йеремиевите думи в Господния дом, в стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния двор, във входа на новата врата на Господния дом, в ушите на целия народ.

فِي ذَلِكَ اليَومِ، قَرَأ بارُوخُ المَخطُوطَةَ الّتِي احْتَوَتْ كَلامَ إرْمِيا فِي بَيتِ اللهِ. قَرَأ بارُوخُ المَخطُوطَةَ فِي مَسامِعِ كُلِّ الشَّعبِ مِنْ غُرْفَةِ جِمَرْيا بِنِ شافانَ الكاتِبِ، فِي السّاحَةِ العُلْوِيَّةِ عِنْدَ بَوّابَةِ بَيتِ اللهِ.

11 А когато Михей, син на Гемария, Сафановия син, чу от книгата всички Господни думи,

وَسَمِعَ مِيخا بْنُ جِمَرْيا بْنِ شافانَ جَميعَ كَلامِ اللهِ الَّذِي عَلَى المَخطُوطَةِ.

12 с лезе в царския дворец, в стаята на секретаря, и видя, че всички първенци седяха там: писарят Елисам, Делайя, Семайевият син, Елнатан, Аховоровият син, Гемария, Сафановият син, Седекия, Ананевият син, и всички останали първенци.

وَنَزَلَ إلَى بَيتِ المَلِكِ إلَى غُرفَةِ الكاتِبِ، وَكانَ كُلُّ الرُّؤَساءِ جالِسِينَ هُناكَ: ألِيشاماعُ الكاتِبُ وَدَلايا بْنُ شِمْعِيا وَألناثانُ بْنُ عَكبُورَ وَجَمَرْيا بْنُ شافانَ وَصِدْقِيّا بْنُ حَنَنِيّا، كُلُّ الرُّؤَساءِ.

13 Т огава Михей им извести всички думи, които беше чул, когато Варух прочиташе книгата в ушите на народа.

فَأخبَرَهُمْ مِيخا بِكُلِّ الكَلامِ الَّذِي سَمِعَهُ عِندَما قَرَأ بارُوخُ الكِتابَ لِلشَّعبِ.

14 З атова всички първенци пратиха Юдий, син на Натания, син на Селемия, Хусиевия син, при Варух да му кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на народа, и ела. И така, Варух, Нириевият син, взе свитъка в ръката си и дойде при тях.

فَأرسَلَ كُلُّ الرُّؤَساءِ يَهُودِيَ بْنَ نَثَنْيا بْنِ شَلَمْيا بْنِ كُوشِي إلَى بارُوخَ يَقُولُ لَهُ: «أحضِرِ اللّفِيفَةَ الَّتِي كُنتَ تَقرَأُهُا عَلَى الشَّعبِ، وَتَعالَ إلَى هُنا.» فَأخَذَ بارُوخُ بْنُ نِيرِيّا المَخطُوطَةَ وَذَهَبَ إلَيْهِمْ.

15 Т е му казаха: Я седни и го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.

فَقالُوا لَهُ: «اجلِسْ وَاقرَأ عَلَينا.» فَقَرَأها بارُوخُ عَلَيهِمْ.

16 А като чуха всички думи, спогледаха се с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всички тези думи.

فَلَمّا سَمِعُوا الكَلامَ، نَظَرَ بَعضُهُمْ إلَى بَعضٍ بِخَوفٍ، وَقالُوا لِبارُوخَ: «لا بُدَّ أنْ نُخبِرَ المَلِكَ بِكُلِّ هَذا الكَلامِ.»

17 И попитаха Варух: Кажи ни сега - как си записал ти всички тези думи от устата му?

حِينَئِذٍ، سَألُوا بارُوخَ: «أخبِرْنا كَيفَ كَتَبتَ هَذا الكَلامَ. أكانَ يُملِيهِ عَلَيكَ؟»

18 А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тези думи и аз ги пишех с мастило в книгата.

فَقالَ بارُوخُ لَهُمْ: «أملاهُ عَلَيَّ وَأنا أكتُبُ كُلَّ هَذا الكَلامِ عَلَى لَفِيفَةِ الكِتابِ.»

19 Т огава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Йеремия; никой да не знае къде сте.

وَقالَ الرُّؤَساءُ لِبارُوخَ: «اذْهَبْ وَاختَبِئْ أنتَ وَإرْمِيا، وَلا تَدَعا أحَداً يَعرِفْ مَكانَكُما.»

20 П осле влязоха при царя (свитъка обаче оставиха в стаята на писаря Елисам) и известиха в ушите на царя всички тези думи.

بَعدَ ذَلِكَ، ذَهَبُوا إلَى المَلِكِ فِي قاعَةِ القَصرِ، وَكانُوا قَدْ وَضَعُوا الكِتابَ فِي غُرفَةِ ألِيشاماعَ الكاتِبِ. وَأخبَرُوا المَلِكَ بِكُلِّ الكَلامِ الَّذِي قِيلَ.

21 И така, царят прати Юдий да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисам. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя.

فَأرسَلَ المَلِكُ يَهُودِيَ لِيُحضِرَ الكِتابَ، فَأخَذَهُ مِنْ غُرفَةِ ألِيشاماعَ الكاتِبِ. وَقَرَأهُ يَهُودِيُ لِلمَلِكِ وَلِكُلِّ الرُّؤَساءِ الَّذِينَ كانُوا واقِفِينَ فِي حَضْرَةِ المَلِكِ.

22 Ц арят седеше в зимния дворец ( а беше деветият месец) и пред него имаше мангал с огън.

وَقَدْ كانَ جالِساً فِي بَيتِ الشِّتاءِ الَّذِي لَهُ، فِي الشَّهرِ التّاسِعِ مِنَ السَّنَةِ، وَكانَ مَوقِدُ النّارِ أمامَهُ مُشتَعِلاً.

23 С лед като Юдий беше прочел три-четири стълба, царя т сряза свитъка с писарското ножче и го хвърли в огъня на мангала, където целият свитък изгоря.

وَكانَ كُلَّما قَرَأ يَهُودِي ثَلاثَةَ أعمِدَةٍ أوْ أربَعَةً مِنَ الكِتابِ، يَشُقُّ المَلِكُ ذَلِكَ الجُزءَ بِشَفْرَةٍ صَغِيرَةٍ وَيُلْقِيهِ إلَى النّارِ المُشتَعِلَةِ الَّتِي فِي المَوقِدِ، حَتَّى أحتَرَقَ الكِتابِ بِأكمَلِهِ فِي المَوقِدِ.

24 И не се разтрепераха и не раздраха дрехите си нито царят, нито един от слугите му, които чуха всички тези думи.

وَلَمْ يَخَفِ المَلِكُ وَكُلُّ خُدّامِهِ الَّذِينَ كانُوا يَستَمِعُونَ إلَى هَذا الكَلامِ، وَلَمْ يُمَزِّقُوا ثِيابَهُمْ.

25 П ри това когато Елнатан, Делайя и Гемария ходатайстваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.

وَمَعْ أنَّ ألْناثانَ وَدَلايا وَجِمَرْيا، تَوَسَّلُوا إلَى المَلِكِ كَي لا يَحرِقَ المَخطُوطَةَ، إلّا أنَّهُ لَمْ يَستَمِعْ إلَيهِمْ.

26 Ц арят заповяда на сина си Йерамеил, на Серайя, Азрииловия син, и на Селемия, Авдииловия син, да хванат писаря Варух и пророка Йеремия; но Господ ги скри.

بَلْ أمَرَ المَلِكُ يَرْحَمْئِيلَ ابنَ المَلِكِ، وَسَرايا بْنَ عَزَرْئِيلَ، وَشَلَمْيا بْنَ عَبدِيئِيلَ بِأنْ يَقبِضُوا عَلَى بارُوخَ الكاتِبَ وَإرمِيا النَّبِيِّ، وَلَكِنَّ اللهَ خَبَّأهُما.

27 И след като царят изгори свитъка и думите, които Варух записа от Йеремиевите уста, Господнето слово дойде към Йеремия и каза:

وَجاءَتْ كَلِمَةُ اللهِ إلَى إرْمِيا بَعدَ أنْ أحرَقَ المَلِكُ الكِتابَ وَالكَلامَ الَّذِي كانَ بارُوخُ قَدْ كَتَبَهُ بِإملاءِ إرْمِيا لَهُ، فَقالَ:

28 В земи си пак друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдейският цар Йоаким изгори;

«اذْهَبْ وَأحضِرْ لَفِيفَةَ كِتابٍ أُخْرَى، وَاكتُبْ عَلَيها كُلَّ الكَلامِ الَّذِي كَتَبْتَهُ فِي المَرَّةِ الأُولَى، وَالَّذِي كانَ عَلَى المَخطُوطَةِ الأُولى الَّتِي أحرَقَها يَهُوياقِيمُ مَلِكُ يَهُوذا.

29 а на Юдейския цар Йоаким да кажеш: Така казва Господ: Ти изгори този свитък и каза: Защо си записал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази земя, и ще направи да няма в нея нито човек, нито животно?

وَقُلْ لِيَهُوياقِيمَ مَلِكِ يَهُوذا: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: أنتَ أحرَقْتَ هَذا الكِتابَ وَقُلتَ: لِماذا كَتَبْتَ عَلَيهِ أنَّ مَلِكَ بابِلَ سَيَأتِي وَيُدَمِّرُ هَذِهِ الأرْضَ، وَيَقضِي عَلَى النّاسَ وَالحَيواناتِ؟

30 З атова така казва Господ на Юдейския цар Йоаким: Няма да има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен - денем на горещината, а нощем на сланата.

لِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ عَنْ يَهُوياقِيمَ مَلِكِ يَهُوذا: لَنْ يَكُونَ لَهُ مِنْ نَسلِهِ مَنْ يَجلِسُ عَلَى عَرشِ داوُدَ. سَتُطرَحُ جُثَّتُهُ خارِجاً، لِلحَرِّ فِي النَّهارِ وَلِلبَردِ فِي اللَّيلِ.

31 А з ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на йерусалимските жители и на Юдовите мъже цялото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.

سَأُعاقِبُهُ هُوَ وَنَسلَهُ وَخُدّامَهُ بِسَبَبِ إثمِهِمْ، وَسَأجلِبُ عَلَيهِمْ وَعَلَى سُكّانِ القُدْسِ وَرِجالَ يَهُوذا كُلَّ المَعاناةِ الَّتِي أعلَنْتُها عَلَيهِمْ وَتَجاهَلُوها.›»

32 И така, Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, Нириевия син, който записа в него от устата на Йеремия всички думи на книгата, която Юдейският цар Йоаким беше изгорил в огъня; а към тях бяха прибавени и още много подобни думи.

وَأخَذَ إرْمِيا لَفِيفَةَ كِتابِ آخَرَ وَأعطاها إلَى بارُوخُ بْنَ نِيرِيّا الكاتِبِ الَّذِي كَتَبَ عَلَيها كَما أملَى عَلَيهِ إرْمِيا، كُلَّ كَلامِ المَخطُوطَةِ الَّتِي أحرَقَها يَهُوياقِيمُ مَلِكُ يَهُوذا فِي النّارِ، كَما أضافَ إلَيهِ كَلاماً كَثِيراً مِثلَهُ.