1 Д ойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си и ароматите си; ядох медената си пита с меда си; пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; пийте, да! Изобилно пийте, възлюбени. Четвърта песен (5: 2-6: 3) Нощен блян

جِئتُ إلَى بُستانِي، يا عَزِيزَتِي وَعَرُوسِي. وَقَطَعتُ مُرِّي مَعَ أطيابِي. أكَلتُ شَهدِي مَعَ عَسَلِي. شَرِبتُ نَبيذِي وَلَبَنِي. الفتياتُ يَقُلْنَ لَهُما: كُلا وَاشرَبُا، أيُّها الصَّدِيقانِ، وَانتَشِيا بِالحُبِّ. هِيَ تَقُولُ:

2 А з спях, но сърцето ми беше будно; и ето гласа на възлюбения ми; той хлопна и казва: Отвори ми, сестро моя, любима моя! Гълъбице моя, съвършена моя; защото главата ми се напълни с роса, косите ми - с нощни капки.

أنا نائِمَةٌ لَكِنَّ قَلبِي مُستَيقِظٌ. فَسَمَعتُ صَوتاً! كانَ حَبِيبِي يَقرَعُ وَيَقُولُ: «افتَحِي لِيَ البابَ، يا عَزِيزَتِي وَيا رَفِيقَتِي، يا يَمامَتِي الَّتِي لا يَنقُصُكِ شَيءٌ. فَرَأسِي مَنقُوعٌ فِي النَّدَى، وَشَعرِي مُبَلَّلٌ بِرَذاذِ اللَّيلِ.»

3 Н о аз си казах: Съблякох дрехата си - как да я облека? Умих краката си - как да ги окалям?

فَقُلتُ لَهُ: «خَلَعْتُ ثِيابِي، فَهَلْ ألبَسُها مِنْ جَدِيدٍ؟ غَسَّلتُ قَدَمَيَّ، فَهَلْ أُوَسِّخُهُما؟»

4 В ъзлюбеният ми провря ръката си през дупката на вратата; и сърцето ми се смути за него.

فَمَدَّ حَبِيبِي يَدَهُ إلَيَّ مِنْ فُتْحَةِ البابِ، فَدَقَّ قَلبِي بِعُنفٍ شَوقاً إلَيهِ.

5 А з станах да отворя на възлюбения си; и от ръцете ми капеше смирна, а от пръстите ми - чиста смирна върху дръжките на ключалката.

قُمتُ لأفتَحَ لِحَبِيبِي، وَيَدايَ تَقطُرانِ مُرّاً. فَسالَ المُرُّ مِنْ أصابِعِي عَلَى مِقبَضِ البابِ.

6 О творих на възлюбения си; но възлюбеният ми си беше тръгнал, отишъл си беше. Извиках: Душата ми отслабваше, когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори.

فَتَحتُ البابَ لِحَبِيبِي، لَكِنَّ حَبِيبِي كانَ قَد ذَهَبَ وَتابَعَ سَيرَهُ. حَزِنتُ حَتَّى المَوتَ حِينَ مَضَى. بَحَثتُ عَنهُ فَلَمْ أجِدهُ. نادَيتُ عَلَيهِ فَلَمْ يُجِبْنِي.

7 Н америха ме стражарите, които обикалят града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми отнеха мантията. Помогнете ми да го намеря!

رَآنِي حُرّاسُ المَدِينَةِ الطَوّافُونَ، فَضَرَبُونِي وَجَرَحُونِي. وَنَزَعَ حُرّاسُ الأسوارِ خِمارِي عَنِّي.

8 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми - то какво? Кажете му, че съм ранена от любов.

أستَحلِفُكُنَّ، يا بَناتِ مَدينَةِ القُدْسِ، إنْ وَجَدتُنَّ حَبِيبِي، أخبِرنَهُ بِأنَّ الحُبَّ أمْرَضَنِي. الفتياتُ يَقُلْنَ لَها:

9 П о какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен, о, ти, прекрасна между жените? По какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен, че ни заклеваш така? -

كَيفَ يَمتازُ حَبِيبُكِ عَنْ أيِّ حَبِيبٍ آخَرَ، يا أجمَلَ الجَمِيلاتِ؟ كَيفَ يَمتازُ حَبِيبُكِ عَلَى أيِّ حَبِيبٍ حَتَّى تَستَحلِفِينا هَكَذا؟ هِيَ تَقُولُ للفَتيات:

10 В ъзлюбеният ми е бял и румен, личи и между десет хиляди.

حَبِيبِي مُتَألِّقٌ مُتَوَرِّدٌ، مُمَيَّزٌ بَينَ ألفِ شابٍّ.

11 Г лавата му е като най-чисто злато; косите му са къдрави, черни като гарван;

رَأسُهُ ذَهَبٌ مِنْ مَدِينَةِ إبرِيزَ، خُصُلاتُ شَعْرِهِ أغصانُ نَخِيلٍ، سَوداءٌ كَالغُرابِ.

12 о чите му - умити в мляко и като красиво вложени скъпоценни камъни, са подобни на очите на гълъби при водните потоци;

عَيناهُ كَيَمامَتَينِ عِندَ جَداوِلِ المِياهِ، تَستَحِمّانِ فِي الحَلِيبِ، كَجَوهَرَتَينِ فِي مَكانِهِما.

13 б узите му са като лехи с аромати, като бряг с благоуханни растения; устните му са като кремове, от които капе чиста смирна;

خَدّاهُ كَحَوضَي أطيابٍ تُطلِعُ أعشاباً طَيِّبَةً. وَشَفَتاهُ كَزَنبَقَتَينِ تَقطُرانِ مُرّاً سائِلاً.

14 р ъцете му са като златни цилиндри, покрити с хрисолит; тялото му е като изделие от слонова кост, украсено със сапфири;

ذِراعاهُ قَضِيبانِ مِنْ ذَهَبٍ مُرَصَّعانِ بِاليَشْبِ. جِسمُهُ تُحفَةٌ مِنَ العاجِ المُزّيَّنِ بِالياقُوتِ الأزرَقِ.

15 к раката му са като мраморни стълбове, закрепени на подложки от чисто злато; изгледът му е като Ливан, изящен като кедри;

ساقاهُ عَمُودانِ مِنَ المَرمَرِ قائِمانِ عَلَى قاعِدَتَينِ مِنَ الذَّهَبِ النَّقِيِّ. قامَتُهُ كَأشجارِ لُبنانَ.

16 у стата му са много сладки; и той целият е прелестен. Такъв е възлюбеният ми и такъв е приятелят ми, о, йерусалимски дъщери.

فَمُهُ عَذْبٌ جِدّاً، وَكُلُّ ما فِيهِ شَهِيٌّ جِدّاً. هَكَذا هُوَ حَبِيبِي، وَهَكَذا هُوَ خَلِيلِي يا بَناتِ مَدينَةِ القُدْسِ.