1 Д ойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си и ароматите си; ядох медената си пита с меда си; пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; пийте, да! Изобилно пийте, възлюбени. Четвърта песен (5: 2-6: 3) Нощен блян

Ya he entrado en mi jardín, hermana y esposa mía; recolecto ya la mirra y las especias, libando estoy la miel del panal, y ahora bebo el vino y la leche que has reservado para mí. Queridos amigos míos, ¡coman y beban hasta saciarse! El tormento de la separación

2 А з спях, но сърцето ми беше будно; и ето гласа на възлюбения ми; той хлопна и казва: Отвори ми, сестро моя, любима моя! Гълъбице моя, съвършена моя; защото главата ми се напълни с роса, косите ми - с нощни капки.

Yo dormía, pero mi corazón velaba, y pude escuchar la voz de mi amado: «Hermana y amiga mía; mi palomita inmaculada, ¡déjame entrar! Tengo la cabeza empapada de rocío; ¡escurre por mi pelo la lluvia de la noche!»

3 Н о аз си казах: Съблякох дрехата си - как да я облека? Умих краката си - как да ги окалям?

«¡Pero ya me he desnudado! ¿Cómo he de volver a vestirme? ¡Ya me he lavado los pies! ¿Cómo he de volver a ensuciarlos?»

4 В ъзлюбеният ми провря ръката си през дупката на вратата; и сърцето ми се смути за него.

Se conmovieron mis entrañas cuando mi amado introdujo la mano por la apertura del cerrojo.

5 А з станах да отворя на възлюбения си; и от ръцете ми капеше смирна, а от пръстите ми - чиста смирна върху дръжките на ключалката.

Me levanté para abrirle a mi amado. Por mis manos y mis dedos corrían las gotas de mirra hasta caer sobre la aldaba.

6 О творих на възлюбения си; но възлюбеният ми си беше тръгнал, отишъл си беше. Извиках: Душата ми отслабваше, когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори.

Le abrí a mi amado, pero él se había marchado ya. Con el alma salí en pos de su voz. ¡Lo busqué, y no lo encontré! ¡Lo llamé, y no me respondió!

7 Н америха ме стражарите, които обикалят града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми отнеха мантията. Помогнете ми да го намеря!

Los guardias que rondan la ciudad me encontraron y me golpearon. ¡Los que vigilan las murallas me hirieron, me despojaron de mi manto!

8 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми - то какво? Кажете му, че съм ранена от любов.

Doncellas de Jerusalén, yo les ruego, si acaso encuentran a mi amado, ¡le digan que me hallo enferma de amor! La esposa alaba al esposo

9 П о какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен, о, ти, прекрасна между жените? По какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен, че ни заклеваш така? -

«Dinos tú, bella mujer, ¿qué de especial tiene tu amado? ¿Qué de especial tiene tu amado para que nos pidas tal cosa?»

10 В ъзлюбеният ми е бял и румен, личи и между десет хиляди.

«Mi amado es de tez trigueña, y entre la multitud sobresale.

11 Г лавата му е като най-чисто злато; косите му са къдрави, черни като гарван;

Su cabeza es como el oro más fino; su cabellera es rizada, y negra como un cuervo.

12 о чите му - умити в мляко и като красиво вложени скъпоценни камъни, са подобни на очите на гълъби при водните потоци;

Sus ojos son como dos palomas que reposan junto a los arroyos y que se bañan en leche.

13 б узите му са като лехи с аромати, като бряг с благоуханни растения; устните му са като кремове, от които капе чиста смирна;

Sus mejillas parecen un jardín en donde crecen especias aromáticas y se cultivan las más fragantes flores; sus labios son como los lirios, y destilan el aroma de la mirra.

14 р ъцете му са като златни цилиндри, покрити с хрисолит; тялото му е като изделие от слонова кост, украсено със сапфири;

Sus manos son dos anillos de oro engastados de jacintos; Su cuerpo es labrado marfil recubierto de zafiros.

15 к раката му са като мраморни стълбове, закрепени на подложки от чисто злато; изгледът му е като Ливан, изящен като кедри;

Sus piernas son dos columnas de mármol asentadas sobre bases de oro fino; imponente es él, como el monte Líbano, y tiene el garbo de sus altos cedros.

16 у стата му са много сладки; и той целият е прелестен. Такъв е възлюбеният ми и такъв е приятелят ми, о, йерусалимски дъщери.

Dulce es su paladar. ¡Todo él es codiciable! Así es mi amado, doncellas de Jerusalén; ¡así es mi amigo!»