1 А Йов отговори:

Job le respondió, y dijo:

2 Д ано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

«¡Cómo quisiera que pusieran en la misma balanza mi tormento por un lado y mi queja por el otro!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

¡Verían que pesan más que la arena del mar! ¡Por eso he hablado sin ton ni son!

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

El Dios poderoso me ha clavado sus flechas, y puedo sentir su veneno penetrar en mi espíritu; ¡los terrores de Dios me tienen asediado!

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

¿Rebuzna el asno montés si no le falta hierba? ¿Muge el buey si no le falta pastura?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

¿Habrá quien coma sin sal la comida desabrida? ¿A quién le gusta la clara del huevo?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

¡Pues las cosas que antes no soportaba son las que ahora me alimentan!

8 Д ано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

»¡Cómo quisiera que Dios me escuchara, y que me concediera lo que más anhelo!

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

¡Cómo quisiera que Dios me quitara la vida, que descargara su mano y me hiciera morir!

10 Н о това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

Para mí, sería un gran consuelo morir de inmediato sin importar el dolor, pues no he renegado de su santa voluntad.

11 К аква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

¿Quién me refuerza y me mantiene de pie? He perdido la paciencia, pues desconozco mi fin.

12 С илата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

¿Soy acaso tan duro como la roca? ¿Acaso es mi piel resistente como el bronce?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

Estoy tan débil, que no me puedo mover, y nadie viene para brindarme auxilio.

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

Al amigo que sufre se le consuela, aunque se haya olvidado del Todopoderoso.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

¡Pero mis impetuosos amigos me han fallado! ¡Son como las corrientes que se salen de su cauce!

16 к оито се мътят от леда и в които се топи снегът;

Son como el agua turbia y congelada, que se queda cubierta por la nieve

17 к огато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

pero que con el sol se derrite y con el calor se evapora.

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

Sin agua, las caravanas pierden el rumbo y acaban por perderse en el desierto.

19 т еманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

Las caravanas de Temán y de Sabá buscaban agua y esperaban encontrarla,

20 и злъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

Pero al llegar allí se quedaron pasmados; se vio frustrada su esperanza de vivir.

21 С ега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

¡Y así me han dejado ustedes a mí! ¡Al ver mi sufrimiento, se han llenado de miedo!

22 К азах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

¿Acaso les pedí que trajeran sus bienes, y que me sacaran de mi doloroso apuro?

23 И ли: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

¿Les pedí que me libraran de mi enemigo, o que me rescataran del poder de los violentos?

24 Н аучете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

»¡Ilústrenme, y guardaré silencio! Quiero comprender cuál es mi error.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

Cuando es justa la censura, es bienvenida; pero ustedes me acusan sin razón.

26 М ислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

Ustedes censuran todo lo que digo, ¡pero son palabras que se lleva el viento!

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

¡Ustedes son capaces de vender a un huérfano, y de cavar un hoyo para enterrar a un amigo!

28 И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

»Escúchenme, si quieren atenderme; piensen bien si soy capaz de mentirles.

29 В ърнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

Vuelvan a juzgarme, pero sin saña; reconsideren mi causa y vean si es justa.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

¿Acaso he hablado con malas intenciones? ¿Acaso no distingo entre el bien y el mal?